Ключови фрази
Квалифицирани състави на престъпления по служба * бланкетен протест * оставяне без разглеждане на касационен протест

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 467

С о ф и я 13 октомври 2010 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 о к т о м в р и 2010 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

при секретар Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Красимира Колова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 439/2010 година.
С касационен протест от Апелативна прокуратура – В. Търново се атакува присъда № 155 от 14.06.2010 г. по ВНОХД № 113/2010 г. на Апелативен съд – В. Търново, като се навеждат основания по чл.348, ал.1, т.1 е 2 от НПК и се иска отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста.
Подсъдимият Д. М. и защитникът му адв.Е.Т. от АК-Русе молят протеста да бъде оставен без разглеждане, алтернативно - без уважение, като неоснователен.
Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 12/22.02.2010 г. по НОХД № 824/2009 г. на Окръжен съд-Русе подсъдимият Д. Н. М. от[населено място], област Русе е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение по чл.282, ал.2, пр.1-во и 2-ро вр.ал.1, пр.2-ро от НК.
Със същата присъда другата подсъдима по делото Д И. Д. от Русе също е призната за невинна и оправдана по предявеното й обвинение по чл.309, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК.
Присъдата е била протестирана от Окръжна прокуратура – Русе като неправилна, необоснована и незаконосъобразна с искане за отмяната й и постановяване на нова за осъждането на двамата подсъдими по предявените им обвинения за данъчни престъпления.
С присъда № 155 от 14.06.2010 г. по ВНОХД № 113/2010 г. Великотърновският апелативен съд е отменил първоинстанционната присъда в частта досежно оправдаването на подс.Д. по обвинението й по чл.309, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК и като я е признал за виновна, на основание чл.78а, ал.1 от НК я е освободил от наказателна отговорност, налагайки й административно наказание глоба в размер на 500 лв, присъждайки в нейна тежест заплащането на 159 лв направени разноски по делото във връзка с установяване на престъплението, за което е осъдена. В тази въззивният съдебен акт не подлежи на касационен контрол на основание чл.346, т.1 от НПК.
С въззивната присъда първоинстанционната оправдателна присъда спрямо подс.Д. М. е потвърдена.
С подадения протест прокурорът изразява недоволство от въззивната присъда, съзирайки наличие на касационните основания “нарушение на материалния закон” и че “същата е в противоречие на събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателства”, претендира отмяната й “в частта, в която Д. Н. М. е оправдан” и връщане на делото за ново разглеждане от апелативната инстанция.

Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира, че касационният протест следва да бъде оставен без разглеждане поради следното:
Протестът не отговаря дори на минималните изисквания за предизвикване проверка от ВКС на атакувания съдебен акт. За разлика от въззивния съд, който е длъжен да провери първоинстанционната присъда изцяло, както с оглед на наведените му оплаквания и развити от страните доводи, така и служебно, настоящата инстанция извършва проверката на второинстанционния съдебен акт в рамките на заявените основания и подкрепящите ги данни. Именно последното и в най-малка степен не е съобразено от протестиращия прокурор. Ако е мислел да изпълни декларираното от него в бланковия му протест допълване на същия със съответни доводи и съображения, то това е следвало да направи в съответствие с разпоредбата на чл.351, ал.3 от НПК, което в случая не е сторено, а видно и от допълнението към въззивния протест на ОП-Русе, по делото наистина има редица спорни между страните фактически обстоятелства и правни конструкции, налагащи професионално отношение на всички страни в процеса за достигането до обективната истина. Това изисква отграничаване на спорното и своевременно и ясно изразяване и обосноваване на позициите им, за да не се ограничи на нито една от тях правото на защита, включително правото на прокурора да поддържа, докаже внесеното от него обвинение в съда и постигне справедливо осъждане на дееца.
Във връзка със заявените касационни основания : основанието по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК е налице, когато при правилно установени факти не е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. В случая прокурорът не сочи каквото и да е нарушение на съда при извличане на правно значимите факти, а от друга страна, няма развити каквито и да е съображения поради що счита, че материалният закон е нарушен. Търсейки подкрепа на обвинението в “писмените и гласни доказателства, събрани на досъдебното производство”, не е наведен никакъв довод за дейността на въззивната или предходната инстанция по събиране, проверка и анализа на доказателствените материали, по изведените фактически констатации, за да се обоснове и касираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Накрая, формулирайки искането си, прокурорът настоява ВКС да упражни правомощието си по чл.354, ал.3, т.3 от НПК, т.е. да отмени атакувания съдебен акт и върне делото на въззивната инстанция, за да се отстрани нарушение на материалния закон (но какво), допуснато при постановяване на “оправдателната” присъда (каквато е потвърдена, но не и за пръв път постановена от апелативния съд).
Така подаденият протест, макар да е предизвикал деволутивното си действие, всъщност представлява негодно процесуално средство на обвинителя да обоснове и получи съответната подкрепа от настоящата инстанция за отстраняване на каквото и да е, било процесуално, било материалноправно закононарушение и следва да бъде оставен без разглеждане.

С оглед на изложеното и на основание чл.32, ал.1, т.3 вр.чл.351, ал.4, т.1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационния протест на Апелативна прокуратура – В. Търново против въззивна присъда № 155 от 14.06.2010 г. по ВНОХД № 113/2010 г. на Апелативен съд – В. Търново и ПРЕКРАТЯВА образуваното по него касационно производство по н.д. № 439/2010 г по описа на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД – Първо наказателно отделение.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :