Р Е Ш Е Н И Е № 129 Гр.С., 05.07.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА При участието на секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 2652/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от А. К. Е. [населено място] с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник - адв. Б., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 108/27.01.2014 г. на Старозагорския районен съд по гр.д.№ 2095/2013 г., потвърдено с решение № 23/16.01.2015 г. по в.т.д.№ 1161/2014 г. на Старозагорския окръжен съд, влязло в законна сила на 14.03.2016 г. С атакуваното решение е отхвърлен предявеният от молителя иск против Х. – Х. АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] за заплащане на сумата от 12 002.40 лв., представляваща двоен размер на авансово плащане, заради неизпълнение на договор № 13/23.10.2012 г. за конструиране и изработка на две шприцформи за изработване на детайл по приложени 3D модели /оптични системи за осветителни тела/. Молителят се позовава на новооткрити писмени доказателства – протокол от 22.03.2013 г.; измервания от 22.03.2013 г. с установени съществени отклонения от заданието; измерване от 17.04.2013 г. от ИД на ответното дружество с установени несъответствия и протокол от 13.02.2013 г. – за които твърди, че са от съществено значение за делото и не са му били известни при решаването му. Те установяват наличие на отклонения на изработеното от ответника, което води до невъзможност същото да бъде ползвано по предназначение, респ. е налице пълно неизпълнение на възложените изделия, на което основание ищецът е предявил иска си за връщане в двоен размер на дадения по договора аванс. Петитумът до съда е за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския окръжен съд. Ответникът Х. – Х. АД [населено място], чрез пълномощника си - адв. П., в подаден в срока по чл.306 ал.3 ГПК писмен отговор изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на молбата за отмяна, по подробно изложени съображения. Като взе предвид доводите на страните по наведените основания за отмяна, както и материалите по делото, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение приема следното: Молбата за отмяна е допустима, т.к. е подадена от легитимирана страна, против подлежащ на извънинстанционен контрол съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК. Страната е издирила доказателствата след даване ход на устните състезания пред въззивната инстанция, след като възможността за събиране на такива е приключила, същевременно, срокът за подаване на молба за отмяна не може да тече, докато липсва влязло в сила съдебно решение. Разгледана по същество, молбата се преценява като неоснователна, по следните съображения: На основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Непълнотата на фактическия или доказателствения материал следва да не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната, а на обективна, невиновна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Приложените към молбата за отмяна документи не отговарят на посочените изисквания. Основателни са възраженията на ответника, че писмените доказателства не са нови, били са известни на ищеца и той е можел да се снабди с тях своевременно. Част от тях са подписани и изхождат от него /напр. протокол от 22.03.2013 г., който е двустранно подписан от представители на двете страни, измерванията от 22.03.2013 г. и 17.04.2013 г. – също, писмото от 13.02.2013 г. изхожда отново от управителя на дружеството – молител/, част от тях са били представени от ответника с отговора на исковата молба и се намират в материалите по делото /л.73–78, л.105–109/, а новите такива представляват извлечение от интернет-сайта „У.”, който е общодостъпен, относно И. 2768 и е на немски език. Горното означава, че ищецът – настоящ молител е знаел за съществуването на представените с молбата за отмяна доказателства и/или е имал възможност да се снабди с тях и да ги представи на съда своевременно, при полагане на нормалната дължима грижа по воденето на процеса, което изключва доказателственият материал да е останал непопълнен по причини, независещи от него. Освен това съдът не е компетентен въз основа на горните доказателства сам да прецени, дали изработеното от ответника е със съществени отклонения, като именно по тази причина в първата съдебна инстанция са били назначени две вещи лица с необходимата специалност. Те са взели предвид както материалите по делото, така и тези, допълнително представени им от ищеца, и въз основа на притежаваните от тях професионални знания, опит и умения са дали заключенията си. Следователно, доказателствата не биха могли да спомогнат за по-голямо изясняване на спора от вече извършеното по делото и съответно нямат съществено значение за неговото решаване. С оглед горното, молбата за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Предвид своевременно направеното искане, в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените от него разноски, надлежно доказани в размер на 801.06 лв. /уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение/. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. К. Е. [населено място] с правно основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 108/27.01.2014 г. по гр.д.№ 2095/2013 г. на Старозагорския районен съд, потвърдено с решение № 23/16.01.2015 г. по в.т.д.№ 1161/2014 г. на Старозагорския окръжен съд. ОСЪЖДА А. К. Е. [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на Х. – Х. АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] сумата 801.06 лв. /осемстотин и един и 0.06 лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: