Р Е Ш Е Н И Е № 105 гр.София, 13 май 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ГАЛИНА ЗАХАРОВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 197/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия Д. Н. В. срещу присъда № 30/12.12.2013 год. по въззивно нохд № 202/2013 год. на Кърджалийския окръжен съд, наказателен състав. Поддържа се, че е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона с осъждането му по повдигнатото обвинение. Правят се алтернативни искания – за отмяна и оправдаване или за връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Кърджалийският районен съд с присъда № 64/21.10.2014 год. по нохд № 963/2013 год. признал подсъдимия В. за невиновен в това, че в периода от 22.06.2008 год. – до 11.04.2013 год. в гр.К. държал огнестрелно оръжие пистолет „М.” и боеприпаси за огнестрелно оръжие – 3 бр.патрони, без да има надлежно разрешение и на основание чл.304 НПК вр.чл.9, ал.2 НК го оправдал по обвинението по чл.339, ал.1 НК. За веществените доказателства – пистолет и патрони, постановил да се съхраняват в служба КОС при РУ”Полиция”, гр. Кърджали до подновяване на разрешението за носене на оръжие или до издаване на отказ за подновяване на разрешението. Кърджалийският окръжен съд с обжалваната нова присъда отменил присъдата на първоинстанционния съд, признал подсъдимия за виновен по чл.339, ал.1 НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Произнесъл се по въпроса за веществените доказателства по делото. Въззивното производство е образувано по протест срещу оправдателната присъда с искане за отмяна и за осъждане на подсъдимия. Въззивният съд е упражнил правомощията си като инстанция по същество и е направил самостоятелен анализ и проверка на целия събран доказателствен материал. Оценил го, включително и обясненията на подсъдимия, според изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства. От мотивите може да се направи извод, че е приел изцяло фактическите констатации на първоинстанционния съд, но е заявил несъгласието си с правните изводи. Изложил е подробни съображения, основани на доказателствените източници, че не са налице предпоставките на чл.9, ал.2 НК и подсъдимия не може да бъде оправдан. Обстоятелствата, на които съдът се е позовал – конкретният случай като отличаващ се от обикновените престъпления по чл.339, ал.1 НК, първоначалното придобиване на оръжието и боеприпасите по надлежния ред и „бездействието” на органите на реда правилно са определени като неотносими към субективния състав на престъплението. Настоящият състав изцяло споделя тези съображения като намира, че макар поначало да е допустимо приложението на чл.9, ал.2 НК и за това престъпление от конкретно установените фактически обстоятелства не може да се направи извод, че извършеното от подсъдимия не е престъпно поради липса на елемента обществена опасност или поради това, че неговата обществена опасност е явно незначителна или че е административно нарушение. За да приеме, че са налице всички елементи от състава на престъплението, съдът е обсъдил и правилно оценил установените конкретни обстоятелства, които е приел като значими – продължителният срок – пет години, без надлежно разрешително, данните за знание, че е необходимо и за специалната подготовка, която е придобил по въпроси от обсъжданите, обектът на престъпното посегателство и степента на засягането му. Обосновал е отказа си да приеме личното задължение да направи искане по предвидения от закона ред и срок пред компетентните органи за получаване на разрешение да бъде заменено със задължение за контрол и проверка от съответната полицейска служба с цел превенция. Оръжието и боеприпасите са се намирали във фактическа власт на подсъдимия и това е относимото за наличието на обективния признак „държане”. Начинът, по който е мотивирал решението за осъждането поради наличието и на умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК не поражда съмнение. Изводът е направен въз основа на възприетите фактически положения, поради което няма нарушение при приложение на материалния закон с квалифициране на поведението като престъпление по чл.339, ал.1 НК. От изложеното следва, че доводите за допуснати нарушения са неоснователни и новата присъда следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 30/12.12.2013 год. по въззивно нохд № 202/2013 год. на Кърджалийския окръжен съд, наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: