6 Р Е Ш Е Н И Е № 394 гр. София, 19.12.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1376 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. С. Б. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Л. К., против въззивното решение № 267 от 19 юни 2012 г., постановено по в.гр.д. № 151 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2012 г., в частта му, с която е потвърдено решение № 1187 от 4 август 2011 г., постановено по гр.д. № 3024 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2009 г. в частта, с която е уважен предявеният от [фирма] [населено място] срещу Б. установителен иск, като признава за установено, че на 15 септември 2007 г. около 16,45 ч. на автомагистрала А-3, Б.-З.-Л., 87 км+300 м север, Р. Х., Б. при управляване на МПС, собственост на ищеца, е нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на ищеца в размер на 35966 лева, както и средни телесни повреди на Л. Б. М., което е довело до разстройство на здравето временно опасно за живота и трайно затруднение на движенията на снагата по смисъла на чл. 129 НК, с което е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а” вр. чл. 342, ал. 1 НК, и първоинстанционното решение е потвърдено в частите му, с които Б. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 35966 лева причинени вреди при изпълнение на служебните му задължения, настъпили в резултат на престъпното обстоятелство, изразяващи се в стойността на лек автомобил, заедно с обезщетение за забава за периода 15 септември 2007 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за осъждането на Б. да заплати на Л. Б. М. сумата от 10 хиляди лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили при ПТП от 15 септември 2007 г., причинено от Б. при управление на МПС на територията на Р. Х., ведно с обезщетението за забава от същата дата до окончателното изплащане на сумата. Касационното обжалване е допуснато с определение № 931 от 16 юли 2013 г. поради съществуващата вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо. С решението си въззивният съд приема, че инцидентният евентуално предявен иск за установяване извършено от Б. престъпление, което е от значение за гражданската отговорност на ответника за причинените имуществени вреди, е допустим, и наказателното преследване е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 НПК; следственото дело е било прекратено с постановление от 24 септември 2009 г. поради амнистиране на престъплението със Закона за амнистия от 2009 г., като амнистията не е декриминализираща, поради което не може да се приеме, че е заличен престъпният характер на деянието и не е налице извършено престъпление; формулираният непрецизно диспозитив по предявения инцидентен установителен иск следва да се уточни с квалифициране на извършеното престъпление и посочване на законовия текст по НК. Твърдението за недопустимост на решението в частта му по инцидентния установителен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл дали е извършено от касатора престъпление, е неоснователно. В обвързващата си съдебна практика, намерила израз в решение № 265 по гр.д. № 703/2011 г., ІV г.о., ВКС сочи, че когато се претендира установяването на престъпно обстоятелство по реда на ГПК, съдът трябва да се произнесе по наличието или отсъствието на всички елементи на фактическия състав на престъплението както обективните, така и субективните - знанието на определени факти от претендирания деец. Уточнено е, че констатациите на съда по съответните факти не е необходимо да бъдат посочени и в диспозитива на решението, достатъчно е тези констатации да са извършени в мотивите, а в диспозитива да бъде посочено само извършено ли е от дееца претендираното престъпление. Именно в унисон с това разбиране проблемът е разрешен и от въззивния съд, поради което липсва произнасяне по непредявен иск или извън заявеното искане, поради което твърдението за недопустимост на обжалваното решение е неоснователно. Обжалваното решение е правилно. Твърдението е за осъществено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. второ, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Със Закона за амнистия от 2009 г. се амнистират, като се освобождават от наказателна отговорност и от последиците на осъждането лицата, които до 1 юли 2008 г. (пътното транспортно произшествие е станало на 15 септември 2007 г.) са извършили престъпления по непредпазливост, за които по закон се предвижда лишаване от свобода до 5 години или друго по-леко наказание. По аргумент на чл. 83 НК с посочената амнистия не е заличен престъпният характер на извършено от посочения вид деяние, а извършителят е освободен от наказателна отговорност и от последиците на осъждането за съответното престъпление. Осъщественото от касатора деяние на територията на Р. Х. е престъпление по смисъла на чл. 272 от Наказателния закон на Р. Х. (стр. 13 и 14 от т. ІІ на сл.д. № 139/2008 г. по описа на О. при ОП П.) във връзка с нарушение правилата на чл. 109, ал. 1 от Закона за сигурността на движението по пътищата (стр. 15 и 16 от същото сл.д.), като образуваното наказателно производство е отстъпено на България и с постановление от 28 май 2008 г. на прокурор във В. е уважена и приета молбата за отстъпване на наказателно дело на основание чл. 64 от Договора между Ф. н. р.Ю. и Н. република Б. за взаимна правна помощ от 23 март 1956 г., и материалите са изпратени на компетентната прокуратура за продължаване на наказателното производство. От доказателствата по делото се установява, че при управление на моторно превозно средство на територията на Р. Х. касаторът е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е осигурил достатъчна дистанция между управляваното от него моторно превозно средство и движещия се пред него товарен автомобил, при което е настъпило пътно транспортно произшествие. По смисъла на българския Закон за движение по пътищата, чл. 20, ал. 1 и 2, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, и при избиране скоростта на движението са длъжни да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. На наказателно преследване по смисъла на българския Наказателен кодекс е подложено лице, което при управляване на моторно превозно средство наруши правилата за движение, като допуска причиняване на телесна повреда на другиго (чл. 342, ал. 1 НК), а чрез препращане към тази норма чл. 343, ал. 1, б. „б” НК определя наказанието лишаване от свобода до три години или пробация за деяние по посочения член по непредпазливост за причинена средна телесна повреда, и б. „а” на същия текст определя наказание лишаване от свобода до една година или пробация, в случай че са причинени значителни имуществени вреди. Според експертното заключение касаторът е имал техническа възможност да избегне настъпването на пътно транспортното произшествие, ако е реагирал своевременно и се е движел с по-ниска скорост от скоростта, при която то е настъпило – 158 км/ч. На пострадалия ищец М. е причинена тежка съчетана гръдна и коремна травма, като причинените увреждания следва да се определят като средни телесни повреди по смисъла на чл. 129 НК. На дружеството са причинени значителни имуществени вреди. Според устойчивата съдебна практика, в този случай е налице едно престъпление, което следва да бъде квалифицирано по чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 НК, като в състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б” НК се поглъща и причиняването на значителни имуществени вреди. Установени са всички елементи от фактическия състав на извършеното от касатора престъпление по смисъла на НК, деянието е извършено по непредпазливост. За целите на предявения инцидентен установителен иск и предявения иск по чл. 203, ал. 2, предл. 2 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД, е достатъчно да се установи извършване на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „а” НК, което правилно е констатирано и от въззивния съд. Следственото дело е прекратено с постановление от 24 септември 2009 г. поради приложената амнистия за освобождаване на извършителя от наказателна отговорност, от което следва, че при наличието на хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 2 НПК е допустимо предявяване на иск по чл. 124, ал. 5 ГПК. Касаторът, чиято е тежестта да установи, че постановлението на районната прокуратура в [населено място] не е влязло в сила, не представя доказателства във връзка с това свое възражение. По делото с писмо от районната прокуратура в [населено място] (стр. 268 от първоинстанционното дело) е представено следственото дело под № 139/2008 г. Изрично в открито съдебно заседание от експертите е заявено, че не е намерена разлика между материалите, с които е работено за изготвянето на експертизата, и материалите в следственото дело, както и че съответната епикриза ясно отразява историята на заболяването и съдържа всички атрибути и съставни части, която я правят официален документ съобразно медицинската практика. Неоснователно се твърди от касатора, че съдът не се е произнесъл по оплакването за завишаване на размера и нарушаване на принципа за справедливост при определяне на обезщетението. В обжалваното решение въззивният съд е обсъдил показанията на съпругата на ищеца и е посочил какво възприема за установено по спора по твърденията на ищеца за понесени от него болки и страдания вследствие на произшествието, като не е приел оплакването за завишен размер на обезщетението и за несъответствие на размера му с принципа на справедливост. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 267 от 19 юни 2012 г., постановено по в.гр.д. № 151 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2012 г., в обжалваната му част, с която е потвърдено решение № 1187 от 4 август 2011 г., постановено по гр.д. № 3024 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2009 г. в частта, с която е уважен предявеният от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] срещу Д. С. Б. от [населено място] установителен иск, като признава за установено, че на 15 септември 2007 г. около 16,45 ч. на автомагистрала А-3, Б.-З.-Л., 87 км+300 м север, Р. Х., Б. при управляване на МПС, собственост на [фирма], е нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на [фирма] в размер на 35966 лева, както и средни телесни повреди на Л. Б. М. от [населено място], което е довело до разстройство на здравето временно опасно за живота и трайно затруднение на движенията на снагата по смисъла на чл. 129 НК, с което е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а” вр. чл. 342, ал. 1 НК, и първоинстанционното решение е потвърдено в частите му, с които Д. С. Б. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 35966 лева причинени вреди при изпълнение на служебните му задължения, настъпили в резултат на престъпното обстоятелство, изразяващи се в стойността на лек автомобил, заедно с обезщетение за забава за периода 15 септември 2007 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за осъждането на Д. С. Б. да заплати на Л. Б. М. сумата от 10 хиляди лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили при ПТП от 15 септември 2007 г., причинено от Б. при управление на МПС на територията на Р. Х., ведно с обезщетението за забава от същата дата до окончателното изплащане на сумата. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: