6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
София, 18.03.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Камелия Маринова
Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5692 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, постановено на 11.06.2014г. по в.гр.д.№240/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което общината е осъдена да заплати на А. И. А. увеличената стойност на имот, представляващ общинска земя-парцел ІХ в кв.29 по плана на [населено място], [община], област В., с административен адрес [улица], вследствие извършени от А. И. А. подобрения в периода от м.декември,2002г. до 30.07.2005г. въз основа на договор №9/20.02.2000г. за учредяване право на строеж върху недвижим имот-общинска собственост, вписан в книгите за вписване на 17.02.2000г., том ІІ, №83, вх.рег.№1106 на Службата по вписванията, на обща стойност 23258лв., на основание чл.72, ал.1 ЗС.
С определение №666/10.12.2014г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса дали направени в първото съдебно заседание пояснения на изложените в исковата молба фактически твърдения, включително и чрез въвеждане на нови твърдения относно датата на приключване на строителството в имота, съответно преустановяване на владението от лицето, което е предявило иск за присъждане стойността на извършени в имота подобрения по реда на чл.72, ал.1 ЗС, преклудирано ли е възражението за изтекла давност да предявяване на иска, направено от ответника по иска въз основа на дадените от ищеца пояснения и въведени твърдения и допустимо ли е същото с оглед разпоредбата на чл.143, ал.3 ГПК, както и по въпроса при учредено право на строеж върху недвижим имот за построяване на определен обект съгласно одобрен архитектурен проект, чийто инвеститор е суперфициаря, което не е реализирано, а строителството е останало незавършено по вина на същия и от реализирането на този проект собственикът на поземления имот няма интерес, увеличава ли се или се намалява стойността на имота от това незавършено строителство.
К. поддържа,че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и по-голяма част от наведените доводи, неоснователно е приел, че възражението за погасяване на вземането поради изтекла давност е преклудирано, не е взел предвид, че общината няма интерес от завършването на проекта, съответно от продължаване на строителството, както и че извършените от ищеца СМР не могат да бъдат използвани за реализация на друг проект. Твърди, че за да упражни правото си на собственост в пълен обем, следва да извършва разходи за премахване на незавършеното строителство, което счита за достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба А. И. А. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
А. И. А. е предявил срещу [община] иск за заплащане на сумата 25524лв., представляваща увеличената стойност на имот-парцел ІХ в кв.29 по плана на [населено място], като последица от извършени от ищеца подобрения в имота.
В обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е основателен за сумата 53258лв.
Прието е, че между страните не съществува спор относно наличието на валидно отстъпено право на строеж от [община] в полза на А. И. А. за изграждане на спортна зала със застроена разгъната площ от 280кв.м. в парцел ІХ, кв.29 по плана на [населено място]. Строителната площадка е открита на 20.08.2002г.; с акт за приемане на извършени СМР от 19.07.2995г. е разрешено изпълнение на армировъчни и бетонни работи, а на 30.07.2005г. е издаден Акт за приемане на конструкцията. Прието е, че с писмо изх.№9400-460/04.05.2012г. [община] е уведомила А. И. А., че правото му да построи сграда по договор №9/10.02.2000г. е погасено в полза на собственика на земята- [община], а с писмо вх.№9400-1183/09.10.2012г. А. И. А. е поканил общината да заплати сума в общ размер на 19652.19лв. за извършени подобрения в процесния имот.
Прието е, че строителните работи на обекта за извършвани в периода от 2002г. до 2005г., като увеличената стойност на имота вследствие от извършените подобрения е установена от заключенията на изслушаните по делото СТЕ, от които е установено също така, че видимо конструктивно-техническото и физическото състояние на изпълнените СМР отговарят на техническите изисквания, не са забелязани разрушения по откритите бетонни повърхности и носещи конструктивни елементи, тухлената зидария е в цялост и без негативни следи от климатични влияния.
Изложени са съображения, че вземането за извършени подобрения има облигационен характер и по отношение на него са приложими правилата за погасяване поради изтичане на погасителна давност, като вземането става изискуемо и погасителната давност започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика.
Прието е, че възражението за погасяване на вземането по давност общината, имаща качеството ответник по предявения иск, не е направила в подадения отговор на исковата молба, а едва в първото по делото съдебно заседание, поради което същото следва да се приеме за преклудирано.
Прието е, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота въз основа на валидно учредено право на строеж, което представлява придобивно основание за суперфициаря да стане собственик на построеното в обема на притежаваните вещни права, като е узнал за отпадане на основанието за упражняваната от него фактическа власт към датата на връчване на писмо изх.№9400-460/04.05.2012г. С оглед на това и на обстоятелството, че общината не е оспорила твърденията, че тя ще отстъпи на друго лице доизграждането на обекта, което е прието за установено и от представените по делото протоколи от 06.11.2011г. и от 08.06.2012г., строежът, извършен въз основа на строително разрешение, не е завършен и учреденото право на строеж е погасено в полза на общината, е прието, че отношенията между страните следва да се уредят по правилата на чл.72, ал.1 ЗС, като на ищеца е признато качеството на добросъвестен владелец.
По въпроса при направени в първото съдебно заседание пояснения на изложените в исковата молба фактически твърдения, включително и чрез въвеждане на нови твърдения относно датата на приключване на строителството в имота, съответно преустановяване на владението от лицето, което е предявило иск за присъждане стойността на извършени в имота подобрения по реда на чл.72, ал.1 ЗС, преклудирано ли е възражението за изтекла давност да предявяване на иска, направено от ответника по иска въз основа на дадените от ищеца пояснения и въведени твърдения и допустимо ли е същото с оглед разпоредбата на чл.143, ал.3 ГПК настоящият тричленен състав на І ГО на ВКС приема следното:
Възражение за изтекла давност за предявяване на иск може да бъде направено след уточняване на момента, от който настъпва изискуемостта на вземането. Ако в исковата молба не се съдържат данни за този момент, ответникът разполага с правото да въведе възражението в спорния предмет след надлежно извършеното от ищеца уточнение.
Възражението за изтекла давност за предявяване на иска не може да бъде заявено общо без връзка с настъпването на изискуемостта, тъй като по подобно възражение съдът не би могъл да се произнесе. Поради това следва да се приеме, че преклузията настъпва в момента, в който правото може да бъде реално упражнено, а именно-след посочване на момента на настъпване на изискуемостта. Ако в първото съдебно заседание от ищеца бъдат направени пояснения на изложените в исковата молба фактически твърдения, включително и чрез въвеждане на нови твърдения относно датата на приключване на строителството в имота, съответно преустановяване на владението при предявен иск за присъждане стойността на извършени в имота подобрения по реда на чл.72, ал.1 ЗС, направеното от ответника въз основа на тези пояснения възражение за изтекла давност не следва да се счита преклудирано.
По въпроса при учредено право на строеж върху недвижим имот за построяване на определен обект съгласно одобрен архитектурен проект, чийто инвеститор е суперфициаря, което не е реализирано, а строителството е останало незавършено по вина на същия и от реализирането на този проект собственикът на поземления имот няма интерес, увеличава ли се или се намалява стойността на имота от това незавършено строителство, настоящият тричленен състав на І ГО на ВКС приема следното:
Преценката дали построеното в един имот увеличава неговата стойност следва да се извършва винаги конкретно, вкл. с оглед на обстоятелството дали незавършеното строителство може да бъде обособено като самостоятелен обект с оглед изискванията на действащите Строителни правила и норми и съответствието на предназначението на този обект с предвижданията на застроителния план на съответното населено място. Стойността на един имот следва да се счита за увеличена, ако вследствие на подобренията пазарната му цена се е увеличила, т.е. при евентуално извършване на разпореждане или извличане на граждански плодове, собственикът би получил по –висока цена от тази, която би получил преди извършване на подобренията. Критериите, въз основа на които се извършва преценката следователно са обективни. Нежеланието на собственика на земята да ползва подобренията във вида, в който съществуват, респ. да довърши проекта, въз основа на който е започнало изграждането им, само по себе си е ирелевантно при извършването на тази преценка. От значение е обстоятелството дали на пазара за недвижими имоти обективно съществува търсене на подобни подобрения, независимо от незавършения вид на постройките.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Както вече беше отбелязано, преценката дали извършени в чужд имот подобрения увеличават неговата стойност се извършва чрез съпоставяне на стойността на имота без подобренията с пазарната цена, който същият има в състоянието си към настоящия момент, т.е. с подобренията върху него. В настоящия случай по делото липсват данни за цената на имота без подобренията-в заключението на изслушаната по делото СТЕ от 21.10.2013г., изпълнена от в.л. М. Т., В. Михайлова и П. П. подобна стойност липсва / а и подобна задача не е била поставяна/. В заключението на изслушаната по делото СТЕ от 24.06.2013г., изпълнена от в.л.Ц. А. пък като цена на имота преди подобрението е посочена цената на правото на строеж съгласно сключения между страните договор от 10.02.2000г. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд, приемайки, че претенцията е доказана по основание с оглед обстоятелството, че обективно в имота са извършени подобрения, не е допуснал изслушване на експертиза за установяване стойността на претенцията с оглед обективния критерий, посочен по-горе, а именно пазарната цена на имота към момента на извършване на преценката, съпоставена с цената на имота към същия момент, но без подобренията върху него. Не е взето предвид и обстоятелството, че и в двете експертизи посочената увеличена стойност на имота представлява сбор от стойността на извършените в имота СМР, както и обстоятелството, че проучване на пазара за недвижими имоти от вещите лица не е било извършвано, от което следва изводът, че заключението не съответства на възприетия в съдебната практика принцип за установяване на увеличената стойност на един имот по смисъла на чл.72 ЗС чрез съпоставяне на пазарната цена на имота с подобренията и без тях. Последица от допуснатите от съда съществени процесуални нарушения е липсата на обективни данни, въз основа на които да бъде извършена преценката дали действително стойността на имота се е увеличила вследствие извършените подобрения, т.е. би ли могъл собственикът на земята да получи по-висока цена за имота с оглед състоянието му към настоящия момент. По реда на чл.293, ал.1 ГПК постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено, като на основание чл.293, ал.3 ГПК делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за изслушване на експертиза, която след проучване на пазара за недвижими имоти да даде заключение за пазарната цена на имота в състоянието му към настоящия момент и пазарната цена без извършените от А. И. А. СМР, въз основа на което да се извърши преценка увеличена ли е стойността на имота вследствие извършването на тези СМР, като при новото разглеждане съдът следва да се произнесе и по възражението на [община] за погасяване на претенцията по давност.
Разноските за производството следва да бъдат присъдени от въззивния съд с оглед окончателния изход от спора.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския апелативен съд, постановено на 11.06.2014г. по в.гр.д.№240/2014г.
ВРЪЩА делото на Варненския апелативен съд за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Председател:
Членове:
|