6 Р Е Ш Е Н И Е № 138 гр. София, 05.01.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1727 по описа за 2014г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищците Г. Василева П., К. К. П. и В. К. П., тримата от [населено място] чрез процесуални представители адв. С. Р. Р. и адв. Д. Д. срещу решение № 94 от 20.02.2014г. по т. дело № 22/2014г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 1 състав, с което е обезсилено решение № 405 от 21.10.2013г. по т. дело № 492/2012г. на Старозагорски окръжен съд, производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска и ищците са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място] сумата 1 709 лв. – съдебни разноски и адвокатско възнаграждение. Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат становище, че предявеният иск по чл. 134 ЗЗД е допустим, тъй като ищците – наследници на застрахования са кредитори на банката въз основа на правото им да получат обратно извършените погасителни плащания по кредита след датата на настъпване на застрахователнтото събитие. Релевират доводи, че необосновано и в противоречие с изложените в исковата молба факти и обстоятелства въззивният съд е приел, че ищците не твърдят да са кредитори на банката. Поддържат, че в двете инстанционни производства не са навеждали твърдение, че имат качеството на бенефициери, което да им дава право на самостоятелен иск по чл. 242, ал. 1 КЗ, поради което цитираното от съда определение № 539/11.07.2011г. по т. дело № 488/2011г. на ВКС, 1 т. о. е неотносимо. Касаторите молят въззивното решение да бъде отменено, вместо това искът да бъде уважен и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител главен юрисконсулт М. М. – А. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Релевира доводи, че правилно въззивният съд е приел, че липсват предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 134 ЗЗД, тъй като не е доказана активна процесуална и материалноправна легитимация на ищците. Ответникът моли въззивното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски. [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Д. Г. не оспорва касационната жалба и поддържа становище за неправилност на въззивното решение, поради което моли същото да бъде отменено, предявеният иск да бъде уважен и претендира присъждане на направените разноски. Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирани страни в преклузивния едномесечен срок за касационно обжалване по чл. 283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното: С определение № 248 от 14.05.2015г. по т. дело № 1727/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1. „Има ли материална и процесуална легитимация и правен интерес кредитополучател, респективно неговите наследници, който е застраховал живота си срещу определени рискове, да иска осъждането на застрахователното дружество да изплати на ползващото се лице по застрахователния договор дължимата сума, при осъществяване на застрахователно събитие?“ 2. „Притежават ли наследниците на застрахованото по групова застраховка „Живот” лице правен интерес и активна процесуална легитимация да предявят иск против застрахователното дружество в защита на правата на банката в случаите, когато тя бездейства?“ По релевантните за спора процесуалноправни въпроси е налице противоречива съдебна практика. Според едното становище наследниците на застрахования по групова застраховка „Живот“ кредитополучател нямат правен интерес и активна процесуалноправна легитимация да предявят иск против застрахователя за заплащане на застрахователната сума в полза на банката поради това, че не са страна по застрахователния договор, а такива са застрахователното дружество и банката, застраховала собствения си риск, както и поради това, че не твърдят да са кредитори на банката. В този случай предявеният от тях иск е недопустим. Другото разбиране е следното: За наследниците на кредитополучателя е налице правен интерес да упражнят имуществените права на банката спрямо застрахователя по групова застраховка „Живот“ по реда на чл. 134 ЗЗД при бездействие на банката, защото се явяват кредитори на банката, от една страна, въз основа на правото им да получат обратно извършените от тях погасителни плащания по кредита за периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на изплащане на застрахователната сума, а от друга страна, въз основа на правото им да получат пълно погасяване на кредитното задължение към датата на настъпване на застрахователното събитие. Застрахованият кредитополучател, респективно неговите наследници имат правен интерес от изпълнение на уговореното в застрахователния договор по застраховка „Живот“ задължение за изплащане на застрахователната сума от застрахователя на банката, защото изпълнението на уговореното има директен ефект в неговия/техния патримониум, тъй като се погасява задължението по договора за кредит. Настоящият съдебен състав приема следното: Разпоредбата на чл. 242, ал. 1 КЗ регламентира правото на иск на физическото лице, застраховано по застраховка „Живот“ или „Злополука“, сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическото лице, включително когато не е било страна по застрахователния договор, но е платило задължението при настъпило застрахователно събитие. Следователно искът на основание посочената правна норма предпоставя твърдение в исковата молба за плащане на задължението към кредитора /банката/. В Кодекса за застраховане не е уредено право на пряк иск на застрахования кредитополучател или неговите наследници по застраховка „Живот“ срещу застрахователя преди плащане на задължението към банката, нито иск на кредитополучателя, респективно неговите наследници срещу застрахователя за заплащане на застрахователната сума в полза на банката. Разпоредбата на чл. 134 ЗЗД урежда непрекия иск на кредитора за защита на чужди права – имуществените права на неговия длъжник, когато последният бездейства и по този начин заплашва удовлетворяването на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. Застрахованият по застраховка „Живот“ или „Злополука“ кредитополучател, респективно неговите наследници притежават правен интерес и активна процесуалноправна легитимация да предявят иск срещу застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение в полза на банката при наличие на процесуалните предпоставки на чл. 134 ЗЗД, а именно: 1/ ищецът /процесуален субституент/ твърди, че има качеството на кредитор спрямо дадено лице /в случая банката/, т. е. че има вземане към това лице, възникнало на договорно или извъндоговорно основание; 2/ ищецът /процесуален субституент/ твъри, че неговият длъжник и титуляр на правата, които се защитават с предявения иск, бездейства и не упражнява имуществените си права; 3/ неупражняването на правата на длъжника на ищеца /процесуален субституент/ заплашва удовлетворяването на последния, т. е. с бездействието си длъжникът рискува да намали имуществото си; 4/ ищецът в качеството си на процесуален субституент следва да претендира осъждане на ответника не за себе си, а за носителя на притезанията. Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска. Въпросите дали ищецът /процесуален субституент/ е кредитор на банката относно твърдяното вземане, дали банката бездейства или е предприела действия за защита на имуществените си права и дали банката има вземане срещу ответника подлежат на преценка от съда, разглеждащ спора по същество, зависят от събраните доказателства и на тях следва да бъде даден отговор с решението. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантните правни въпроси: Кредитополучателят, който е застраховал живота си срещу определени рискове, респективно наследниците на застрахования по групова застраховка „Живот” кредитополучател имат правен интерес и активна процесуална легитимация да предявят иск против застрахователното дружество в защита на имуществените права на банката като искат осъждането на застрахователното дружество да заплати на ползващото се лице по застрахователния договор – банката дължимата застрахователна сума при осъществяване на застрахователното събитие, ако твърдят наличие на предпоставките на разпоредбата на чл. 134 ЗЗД. При така дадените отговори на релевантните правни въпроси настоящият съдебен състав счита, че въззивното определение е неправилно. Неправилен и в противоречие с обстоятелствената част на исковата молба е изводът на въззивната инстанция за недопустимост на предявения иск по чл. 134 ЗЗД поради това, че ищците не твърдят да са кредитори на [фирма], чиито права упражняват с иска, както и поради обстоятелството, че ищците не са страна по застрахователния договор, а такива са застрахователното дружество и третото лице помагач [фирма], което е застраховало собствения си риск. Производството пред Старозагорски окръжен съд е образувано по предявен от Г. Василева П., К. К. П. и В. К. П. против [фирма] иск за осъждане на застрахователното дружество да заплати в полза на [фирма] сумата 26 208.12 лв., представляваща застрахователна сума, с която се погасява задължението на кредитополучателя К. П. – техен наследодател, по договор за кредит с банката от 19.09.2005г., обезпечен с групов договор „Живот“. Съдебният състав не е съобразил, че в обстоятелствената част на исковата молба ищците са изложили твърдения относно наличието на правен интерес от предявяване на иска по чл. 134 ЗЗД: че са кредитори на [фирма], както по отношение на правото/задължението на банката да претендира по съдебен ред изплащането на застрахователна сума, така и по отношение на недължимо платени от страна на ищците погасителни вноски по кредита след датата на настъпване на застрахователното събитие, които подлежат на връщане; че [фирма] бездейства за търсене по съдебен ред на дължимата застрахователна сума от ЗК [фирма] по договор за групова застраховка „Живот” със застраховано лице кредитополучателя К. П. и ползващо се лице [фирма], понастоящем [фирма], въпреки множеството разговори със служители на банката и отправената покана с вх. № 479336/05.06.2012г. Ищците са обосновали правния си интерес от предявяване на имущественото право на банката срещу ответното застрахователно дружество, заявили са надлежен петитум, поради което съдът дължи произнасяне по иска. Въз основа на изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивният съд трябва да съобрази, че [фирма] следва да участва в процеса като съищец съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 2 ЗЗД, банката е конституирана и е участвала като страна по спора още в първоинстанционното производство, макар че неправилно е посочено, че е трето лице – помагач, поддържала е становище за основателност на претенцията, а във въззивното производство - за неоснователност на въззивната жалба на ответника. С оглед изхода на делото настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по исканията за присъждане на разноски. Разноските следва да бъдат съобразени от въззивния съд при постановяване на решението. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 94 от 20.02.2014г. по т. дело № 22/2014г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 1 състав. ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.