Решение по търг.д. № 944 /2010 на ВКС-ТК-ІІ ро отд. Р Е Ш Е Н И Е №.105 гр. София, 30.06.2011 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на седми юни , две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: Е. В. Б. Б. и при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №944/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на [фирма]-к.к. Слънчев бряг, общ. Н. срещу решение №.VІ-30 от 21.05.2010 г.на Бургаски окръжен съд по в.т.д. №384/2010 г. , с което е отменено решението на Несебърски районен съд № 176 от 08.01.2010 г., постановено по т.д. №619/09 по описа на съда и е отхвърлен изцяло искът на касатора срещу [фирма]-гр. Н. за сумата от 13 399,20 лева с ДДС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 15.12.2008 г. до окончателното плащане като възнаграждение за 2007 г. по договор за извършване на дейности по обслужване на инфраструктурата в курортния комплекс, 1987,46 лева-лихва за забава върху 80 на сто от дължимата главница за периода 20.08.2007 г. до датата на предявяване на иска 15.12.2008 г. и 327,89 лева-лихва за забава за същия период върху 20 на сто от същата сума. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че неправилно решаващият съд е приел, че анексът от 31.05.2006 г. към основния договор не произвежда правно действие в отношенията между страните по отношение на взаимните им задължения основани на договора за обслужване на инфраструктурата в курорта,тъй като в този анекс не е налице уговорка по съществен елемент от договора – размерът на дължимото възнаграждение на изпълнителя за 2007 г. . Ответникът по касационната жалба чрез своя процесуален представител изразява становище в отговор на касационната жалба, че решението е правилно и следва да се потвърди. С определение №66 от 09.12. 2011 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.2 от ГПК по значимия за делото правен въпрос, следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите , съгласно чл.20 от ЗЗД , за да достигне до действителната воля на страните, при положение, че в конкретния договор има противоречие в отделните уговорки. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: Касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното въззивно решение, с което отхвърля исковете като неоснователни, съдът приема, следното: между страните е сключен на 08.05.2006 г. договор/споразумение/ по силата на който [фирма] се задължава да предоставя на [фирма]-Н. описаните в договора дейности по обслужване на инфраструктурата на територията на курортния комплекс Слънчев бряг срещу дължимо възнаграждение , което съгласно уговорката в т.2 на основното споразумение следва да се предоговаря за всяка следваща година. При липса на такова предоговаряне /т.е. на анекс/ за 2007 г. , липсва изобщо продължаване действието на основния договор за тази година, от което следва, че няма обект на тълкуване, доколкото ищецът се е позовал на необходимостта от тълкувателна дейност, за да обоснове прилагането на уговорката в т.12 от анекса за 2006 г., който предвижда автоматично продължаване на действието на договора при липса на изрично изявление от двете страни за прекратяването му. По обуславящия изхода на спора правен въпрос следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите , съгласно чл.20 от ЗЗД, за да достигне до действителната обща воля на страните, при положение, че в конкретния договор има противоречие в отделните уговорки е налице значителна по обем и безпротиворечива практика на съдилищата, както и задължителна практика на ВКС /Р №81/07.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 761/2008 на І т.о. и Р №89 от 17.07.2009 г. на ВКС по т.д. №523/2008г. на ІІ т.о. /, в които решения се дава еднозначно положителен отговор на въпроса, т.е. съдът е длъжен да приложи правилата за тълкуване на договорите , съгласно чл.20 от ЗЗД, за да достигне до действителната обща воля на страните, при положение, че в конкретния договор има противоречие в отделните уговорки. Решенията на ВКС постановени по реда на чл.290 от ГПК представляват задължителна практика, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, с оглед на което и това е отговорът, който настоящият състав на ВКС, ТК, ІІт.оо. дава на обуславящия въпрос. По отношение оплакването в жалбата за допускане на нарушение на материалния закон същите са основателни. При пралагане на чл.20 от ЗЗД относно целите и правилата за тълкуване на отделните уговорки в договора във връзка една с друга и с оглед търсене на действителната обща воля на страните се изяснява, че между страните е сключен на 08.05.2006 г. договор/споразумение/ по силата на който [фирма] се задължава да предоставя на [фирма]-Н. описаните в договора дейности по обслужването на инфраструктурата на територията на курортния комплекс срещу дължимо възнаграждение , което съгласно уговорката в т.2 на основното споразумение следва да се предоговаря за всяка следваща година. В анекса сключен между страните на 31.05.2006 г. в клаузата на т.12 страните изрично уговарят, че ако една от договарящите страни не поиска изрично прекратяване на споразумението / нещо, което нито се твърди от страните , нито се установява от доказателствата по делото/ , то действието на договора се счита автоматично продължено с още една година. Анексът е сключен между същите страни, има за предмет същите правоотношения възникнали от основното споразумение и съставлява неразделна част от него. При това положение няма никакво основание за игнориране на цитираната уговорка като израз на общата воля на страните за автоматично продължаване действието на договора /споразумението/ и анекса като част от него с още една година, т.е. и за 2007 г.. Като е приел противното съдът е постановил решението си в противоречие с материалния закон/ неприлагане на императивната разпоредба в чл.20 на ЗЗД относно тълкуването на договорите/ и при необоснованост на крайните изводи, поради което следва да се отмени като касационната инстанция се произнесе по същество на спора при условията на чл. 293 ал.3 от ГПК, доколкото не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия. От съдържанието на цитирания анекс се установява, че размерът на задължението за заплащане на възнаграждение по договора от страна на ответника на ищеца за 2006 г., респ. по изложените вече съображения и за 2007 г. възлиза на 13 399,20 лева с начислен ДДС .От събраните в хода на производството пред инстанциите по същество надлежни доказателства не се установява това задължение да е погасено от страна на ответника, поради което и искът за главница се явява доказан по основание и размер и следва да се уважи. Доколкото заплащането на две вноски и падежите на всяка една са уговорени между страните в т. 9 от основния договор:80 на сто до 20.08.на съотв.година /2007 / и 20 на сто до 15.12.2007 г. и са събрани доказателства за съответните размери , то и обусловевия от главния иск иск по чл.86 от ЗЗД за присъждане на лихва за забавено плащане за периодаот горните падежи до датата на предявяване на исковете в съда се явяват основателни. В полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на делото и пред трите инстанции разноски, както следва: 2 998 лева –общо –пред първа и втора инстанция и 30 лева –държавна такса по допускане на касационно обжалване и 315,19 лева –за разглеждане на касационната жалба или общо разноските на ищеца възлизат на 3 343,19 лева. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №.VІ-30 от 21.05.2010 г.на Бургаски окръжен съд по в.т.д. №384/2010 г. като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма]-гр. Н. да заплати на [фирма]-к.к. Слънчев бряг, общ. Н. сумата от 13 399,20 лева с ДДС като възнаграждение за 2007 г. по договор сключен на 08.05.2006 г. и анекс от 31.05.2006 г. към него , ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 15.12.2008 г. до окончателното плащане, 1987,46 лева-лихва за забава върху 80 на сто от дължимата главница за периода 20.08.2007 г. до 14.12.2008 г. и 327,89 лева-лихва за забава за същия период върху 20 на сто от същата главница. ОСЪЖДА [фирма]-гр. Н. да заплати на [фирма]-к.к. Слънчев бряг, общ. Н. сумата от 3 343,19 лева-разноски пред трите инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.