2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 692 София, 15,10,2013 г. Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Никола Хитров ч. т. дело № 3692/2013 г. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 3007/14.02.2013 г. по ч. гр. д. № 15764/2012 на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждането от 30.07.2012 г. на Софийски районен съд, постановено по ч. гр. д. № 30061/2012 г., с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу [фирма], [населено място]. Излагат се оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение на въззивния съд. Като основание за допускане до касация жалбоподателя сочи визираното в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество и основателна. Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Видно от представените заявления и изпълнителни листове, твърдяното противоречиво решаване е налице. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивният съд изцяло се е съгласил с изводите на първоинстанционния съд, че предявеното заявление по чл. 410 ГПК е нередовно по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 410, ал. 2 ГПК, тъй като заявителят не е посочил по надлежен начин броят на продадените кокошки (а само килограми), мястото и начина на сключване на цитирания договор за продажба от 21.12.2011 г., както и начина и мястото на доставките на стоките (кокошките). Не е посочен размер на претендираната лихва за периода от 21.12.2011 г. до изплащане на вземането. Разглеждащият заявлението съд е приел, че претендираните вземания не са индивидуализирани в необходимата степен, което е нередовност на заявлението по чл. 410 ГПК и е процесуална пречка за издаване на заповед за изпълнение и за двете вземания (главното и лихвоносното). Обжалваното определение е неправилно. В заявлението е посочено: 14 189,14 лв. главница – неизпълнение на парично задължение по издадена фактура № 78/21.12.2011 г. за покупко - продажба на 5255.235 кг. кокошки. В чл. 410, ал. 2 ГПК липсва препращане към чл. 127, ал. 2 ГПК - т. е. не е необходимо към заявлението да се прилагат доказателства за установяване на вземането. Целта на производството е само да се провери дали вземането е спорно. Ако длъжникът възрази срещу заповедта за изпълнение, проверката за съществуване на вземането се извършва в исковия процес. Достатъчно е, че заявителят твърди, че вземането съществува. Видът на стоките, предмет на продажбата, както и начина на определяне на количеството – брой, килограми или друго, не е определящ за издаване на заповед за изпълнение и не се включва в съдържанието на последната - чл. 412 ГПК. По изложените съображения, частната касационна жалба е основателна и затова трябва да бъде уважена. Следва да бъде допуснато издаване на заповед за изпълнение, като съставянето на самата заповед е от компетентност на РС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване. ОТМЕНЯ определение № 3007/14.02.2013 г. по ч. гр. д. № 15764/2012 на Софийски градски съд. ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за заплащане от [фирма], [населено място] на жалбоподателя на заявената сума, произтичащи от фактура № 78/21.12.2011 г. за покупко - продажба на 5255.235 кг. кокошки, ведно с направените по делото разноски пред трите инстанции. Връща делото на Софийски районен съд за издаване на заповед за изпълнение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: