Р Е Ш Е Н И Е № 313 С о ф и я , 01 февруари 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 д е к е м в р и 2017 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1051/2017 година. Касационното производство е образувано по касационни жалби от повереника на гражданския ищец и частен обвинител Г. В. Ч. адв.Пл.В. от АК-П. и от защитника на подсъдимия К. С. С. адв.Н.Я. от АК-П. против решение № 178 от 07.08.2017 г., постановено по ВНОХД № 171/2017 г. от Великотърновския апелативен съд, което се атакува с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и разнопосочни искания за отмяната му и според защитника - оневиняване на подсъдимия на основание чл.12, ал.1 от НК или не наказването му на основание чл.12, ал.4 от НК, алтернативно за смекчаване на наказателната му отговорност и намаляване на размера на присъденото в негова тежест обезщетение, а според частното обвинение - връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд с претенцията за влошаване на наказателноправното му положение със завишаване на дължимата му се санкция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Гражданската ищца и частна обвинителка Г. Ч. оспорва основателността на жалбата на защитника на подсъдимия и настоява за уважаване на жалбата на повереника й. Подсъдимият К. С., лично и чрез защитника си адв.Я. молят касационната им жалба да бъде уважена съобразно отправените в нея искания, като подсъдимият в последната си дума поддържа алтернативното им искане за намаляване на размера на наложеното му наказание. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С внасяне на делото за разглеждане от Плевенския окръжен съд и образуване на НОХД № 803/2015 г., с присъда № 19 от 11.05.2016 г. подсъдимият К. С. С. от П. е признат за виновен в това на 15.07.2014 г. в П. да е направил опит умишлено да умъртви В. И. Н. от същия град, като деянието му било довършено, но не настъпили целените от него общественоопасни последици и на основание чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК е осъден на 15 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.59, ал.1 от НК от размера на наложеното му наказание е приспаднат срокът на задържането му под стража и изпълнение на мярка за неотклонение „домашен арест”. С присъдата е бил уважен предявеният от Г. В. Ч., като дъщеря на пострадалия В. Н., граждански иск за сумата от 484,87 лева, представляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди от деянието като разноски, заплатени от нея по лечението на родителя й. Присъдени са й 1 800 лева направени от нея разноски за ползваната правна помощ пред първата инстанция. Разпоредено е с веществените доказателства, като е постановено те да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила като вещи без стойност. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски общо в размер на 1 499,36 лева. Няма присъдена държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Я. и от повереника на частната обвинителка и гражданска ищци адв.В. с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, за неправилно приложение на материалния закон и заради явна несправедливост на наложеното на подс.С. наказание, първоинстанционната присъда е била отменена с решение № 251 от 25.10.2016 г. по ВНОХД № 237/2016 г. от Апелативен съд-Велико Т. заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото е върнато за новото му разглеждане от друг състав на Плевенския окръжен съд. При новото разглеждане на делото по НОХД № 869/2016 г. с присъда № 5 от 14.02.2017 г. подсъдимият К. С. С. от П., в момента в затвора в П., е признат за виновен в това, че на 15.07.2014 г. в П. е направил опит умишлено да умъртви В. И. Н. от същия град, като макар деянието му да е било довършено, не са настъпили предвидените от закона и искани от подсъдимия общественоопасни последици и на основание чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 12 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, от което е приспаднат на основание чл.59, ал.1 от НК срокът на изпълнение на мерки за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест” в предвидените от закона съотношения. Уважен е бил предявеният от ищцата Г. Ч. граждански иск, като подсъдимият С. е осъден да й заплати сумата от 484,87 лева за възстановяване на направените от нея разноски по лечението на нейния баща и пострадал от деянието В. Н., както и тези във връзка с оказаната й правна помощ в размер общо на 5 400 лева. В тежест на подсъдимия са присъдени и направените по водене на делото разноски от ОДМВР-П. в размер на 1 066,22 лева, както и 1 386 лева по сметката на Окръжен съд-Плевен. Липсва произнасяне за дължимата се върху уважения размер на гражданския иск държавна такса. Разпоредено е веществените доказателства по делото след влизане в сила на присъдата да бъдат унищожени. Присъдата е била обжалвана от повереника на гражданската ищца и частна обвинителка Г. Ч. адв.В. с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и искане за изменянето й с увеличаването му до предвидения в закона максимум. Тя е била обжалвана и от защитника на подсъдимия адв.Я. като необоснована, незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и заради явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и оправдаването му по предявеното обвинение на основание чл.12, ал.1 от НК, алтернативно намаляване на размера на наложеното му наказание, както и намаляване на размера на присъдените на ищцата разноски за адвокатска защита поради тяхната „прекомерност”. С поставеното на касационна проверка решение № 178 от 07.08.2017 г. по ВНОХД № 171/2017 г. Великотърновският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК размера на наложеното на подс.С. наказание лишаване от свобода от 12 години на 9 години, отменил е същата в частта й досежно определеното от окръжния съд място на изтърпяването му в затвор и е потвърдил присъдата в останалата част. Въззивното решение се обжалва по касационен ред от повереника на частната обвинителка и гражданска ищца Г.Ч. адв.В. с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при извеждане на относимите към обществената опасност на деянието и на дееца обстоятелства, довело до неоправдано смекчаване на дължимото му се наказание с искане за отмяната му и за връщане на делото на въззивния съд за новото му разглеждане от друг състав с конкретни указания по приложението на закона. Въззивният съдебен акт е атакуван и от защитника на подсъдимия адв.Я. с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и алтернативни искания за отмяната му и оневиняване на подзащитния му на основание чл.12, ал.1 от НК, не наказването му на основание чл.12, ал.4 от НК и като последна алтернатива, намаляване на размера на наложеното му наказание, както и да се намали „завишеният размер на присъденото обезщетение и присъдените разноски”. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбите за подадени в законоустановения срок, от страни с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на редовна касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което са допустими. Разглеждайки ги по същество, ВКС приема следното : По основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Доводи за наличието на това основание за отмяна на въззивното решение са наведени и в двете касационни жалби и доколкото те касаят правилното извеждане на правно релевантните факти и оттам приложението на материалния закон, следва да бъдат разгледани заедно и на първо място. Повереникът на частната обвинителка адв.В. съзира същественото нарушаване на процесуалните правила в липсата на дължимия се отговор от въззивния съд на доводите му за завишаване на размера на наложеното на подсъдимия наказание в разрез с разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК, ненужно цитирайки части от въззивното решение. Изложил е и най-общи съждения за правомощията на въззивния съд, считайки се за ощетена от съда страна в процеса поради неуваженото им искане за отежняване положението на подсъдимия, като не се оспорват приетите за установени фактически обстоятелства от предмета на доказване по делото. Всъщност, същественият процесуалноправен проблем, свързан с основното им оплакване за заниженост на намаленото от второстепенния съд наказание лишаване от свобода под законовия минимум на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК от НК, е изведен от незаконосъобразните съображения на съда за възможността за провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК при второто първоинстанционно разглеждане на делото, като компенсация за нарушеното му право на защита. В касационната си жалба защитникът на подс.С. обосновава касираното основание с най-общи доводи срещу отказа на съда да се довери на обясненията на подсъдимия и на подкрепата им в показанията на дъщерите му Г., Л. и С., на ограничаване на правото му на защита при приобщаване на показанията на св.П.А., за прочитането на които не било получено съгласието на частната обвинителка Ч.. Пропуска се обаче даденото от повереника й при нейното отсъствие в това последно по делото открито съдебно заседание пред окръжния съд, което е достатъчно и по никакъв начин не се отразява на правото на защита на подсъдимия. На тази основа се оспорва възприетата и от апелативния съд фактическа обстановка, в която отсъствали изводи за осъществено от пострадалия Н. противоправно нападение било срещу подс.С., било предходно срещу две от неговите дъщери, включително и на данни за осъществяване на опит за блудствени действия с дъщерята Г., в чиято защита следвало да се оценят извършените от него действия спрямо „агресора” Н.. Касационният състав намира, че не са налице пропуски при формиране на вътрешното убеждение на апелативния съд по приетите за установени правно значими фактически обстоятелства. Той категорично е утвърдил възприетите от контролирания от него съд факти, основателно по-лаконично при структурата на фактическия анализ на този съд с обсъждане на всяко едно от гласните доказателствени средства взаимосвързано с останалите доказателствени материали, с ненужно преповтаряне на подкрепата им, довело до излишно многословие на изложението. В него обаче убедително са защитени изводите за липса на физически или вербален контакт между пострадалия Н. и двете момичета Г. и Л., на следи от физическо насилие или за сексуално посегателство върху едната от тях, за преследването им от Н., пристигнал след около 5 минути пред дома им с намерението да получи обяснение от родителите им за тяхното поведение по разхвърляне на различни отпадъци пред фасадата на обитавания от последния жилищен блок. В това отношение напълно голословни и доказателствено неподкрепени са възраженията на защитника за ограничаване на доказателствения анализ на съда за поведението на пострадалия до „косвени догадки” и до показанията на „свидетели, които не били очевидци”. Обратно, основателно е отречена неколкократно модифицираната теза на подс.С. да е бил нападнат от пострадалия с обидни думи, с удар в тялото му с юмрук и/или с 20-сантиметров камък, което да го е мотивирало да се отбранява и да нанесе като „защитен” удар с рога на вилата в лицето му. Възприемането й като защитна е обосновано с убедителен анализ на събраната от окръжния съд доказателствена съвкупност – на показанията на свидетелите И., Р.И., Р., Х., В., Б.А., М.А., А., П., Е., С., Р., Т., Ч., Ц., на множеството писмени доказателства, включително относно симулираното влошаване на състоянието на дъщерята Г. след деянието и относно физическото, психическото и здравословно състояние на подсъдимия преди деянието, по време и след задържането му, както и с изводите на експертите в приобщените СМЕ, КСППЕ, като е бил даден ясен отговор на всички изложени и във въззивната жалба на защитника възражения. Както на досъдебното производство, така и при двете разглеждания на делото от първостепенния съд са били удовлетворени всички доказателствени искания на подсъдимия и на защитника му с цел отстраняване на констатираните противоречия в свидетелските показания, като съдът е изпълнил задължението си да изясни въз основата на кои от тях гради изводите си и кои от тях отхвърля и защо. Или, всички доказателства са оценени според тяхното действително съдържание и в съответствие с житейската и формална логика, няма пренебрегнати такива, поради което формирането на вътрешното убеждение на апелативния съд по извеждане на релевантните факти от предмета на доказване е в синхрон с изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, с което в пълнота е изпълнил изискванията на чл.339, ал.2 от НПК. Неоснователен е свързаният с това касационно основание от жалещия се повереник на частната обвинителка довод за неизяснени и пренебрегнати от съда обстоятелства относно обществената опасност на деянието и особено на подс.С. с акцент върху процесуалното му поведение с оглед на избраната от него линия на защита, но в противоречие със заявеното във възражението им (назовано „писмени бележки” – на л.41 от ВНОХД) на въззивната жалба на защитника съгласие с правилно изведените от първостепенния съд и в нужната пълнота факти. Именно въз основа на същите съдът следва и е изградил изводите си относно наличието и характера на имащите отношение към степента на отговорност на дееца обстоятелства, което обаче е дейност по правилното приложение на материалния закон и за справедливостта на отмереното от инстанционните съдилища наказание. Това определя тези доводи, преповторени и в касационната жалба на повереника, като такива във връзка с другите две касационни основания, съобразно които следва да бъдат обсъдени. Въз основа на горното ВКС намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд. По касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. Докато повереникът се жали заради неправилната, според него, преценка и от въззивния съд на преобладаващите отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, даващи основание за налагане на максимално предвиденото за престъплението наказание, защитникът претендира в разрез с възприетите от съда фактически обстоятелства за оневиняване на подзащитния му като действал в хипотезата на неизбежна отбрана (чл.12, ал.1 от НК) или поради уплаха и смущение с последица не наказването му (чл.12, ал.4 от НК) или при превишаване на пределите на предприетата отбрана. Тези доводи са били поднесени и на двете инстанции по фактите и с основание са били оставени без уважение. При липсата на данни за непосредствено, непрекъснато, реално противоправно нападение над някоя от дъщерите на подс.С. и над самия него няма основание за излагане на подробни съображения за приложението на чл.12, ал.1 или ал.4 от НК и на чл.119 от НК, както и доколко е била съобразена утвърдената съдебна практика във водещото ППлВС № 12/1973 г. и следващите го решения на касационни състави на ВКС. Отречено е убедително твърдението на подсъдимия и на дъщерите му Г. и Л. пострадалият Н. да е проявил агресия спрямо тях и да е демонстрирал желание за удовлетворяване на полово желание с едната от двете, както и да е проявил такава спрямо самия подсъдим с нанасяне на удари с юмрук и с 20-сантиметров камък, описано в отхвърлените показания на дъщеря му С., поради което липсват обективните и субективни предпоставки за приложението на института на неизбежната отбрана, за превишаване на пределите й, както и за съществено стесняване на съзнанието на подсъдимия при осъществяване на деянието поради уплаха или смущение. Съдилищата са обсъдили и дали същият е действал в състояние на физиологичен ефект, експертно отречено в заключението на КСППЕ и доказателствено необезпечено. Категорично е изяснен механизмът и характера на причинената на Н. телесна увреда, която поради оказаната му своевременна квалифицирана медицинска помощ не е довела до фатален резултат. Недоказано е останало, според изводите на експертите от разширената СМЕ, наличието на пряка причинно-следствена връзка между тази му травма и настъпилата малко след транспортирането му от София в П. негова смърт, но това не повлиява на изводите на съда за обективната и субективна насоченост на нанесения му от подсъдимия удар в лицето с рога на вилата със значителна сила, с проникване в мозъчната кухина и довеждайки до мозъчна травма, което обективно би довело до причиняване на смъртта му. Ето защо основателно е отхвърлено твърдението на подсъдимия пострадалият да се е самонаранил, както и това, че не е имал намерението да го убие. Умисълът му е изведен от обективно извършените от него действия, преследването на жертвата и нанасянето на два удара, единият да го възпре да бяга, а другият – да реализира намерението си да го нарани фатално, след което се оттеглил настрани при оказване на помощ на Н. от св.Б.А. и св.М.А., но като е симулирал малко след това ситуация за оказване на неотложна помощ на дъщеря му Г., правилно възприета от съда като опит за създаване на причини и мотиви да действа по описания начин. Тези негови изводи са подплатени и с експертните изводи в заключенията на КСППЕ и с разясненията на експертите в съдебно заседание за характеровите му особености, за възможността за манипулиране на показанията на дъщерите му Г. и Л.. Убедителни са съображенията му за недостоверността на показанията на дъщерята св.С.Г., на останалите му близки св.Н.А., П.А., Г.В. като вътрешно и помежду им противоречиви, които с основание не е кредитирал. На тази основа от субективна страна правилно съдът е утвърдил подсъдимият да е действал с пряк неопределен алтернативен умисъл, като изразеното от него съжаление за увреждането на пострадалия не го оневинява за обективно стореното. ВКС намира, че апелативният съд законосъобразно е достигнал до правните си изводи за наличието на обективните и субективни елементи на състава на престъплението по чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК и е приложил закона, който е следвало да бъде приложен. Не е налице и ангажираното от защитника на подсъдимия касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за корекция на обжалваната присъда. По касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Както бе посочено по-горе, доводите на повереника на частната обвинителка адв.В. са насочени към незаконосъобразното смекчаване на отговорността на подс.С. заради неоснователен според въззивния съд отказ на окръжния да проведе при новото първоинстанционно разглеждане на делото съкратено съдебно следствие в хипотезата по чл.371, т.2 от НПК, прието като изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство и основание за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, както и заради липсата на дължимия се отговор на възраженията им за високата обществена опасност на деянието и на дееца, налагаща претендираната от тях корекция на наложеното му наказание към максимално предвиденото за престъплението. В тяхна подкрепа се прави разбор на наличните, с „изключителен превес”, отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, загърбени и от въззивния съд, с което се обосновава искането им за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд. Наведените от защитника на подсъдимия доводи съдържат многократно повтаряне на оплакването за липса на мотиви или изложение на „неясни, лаконични, формални” такива във въззивното решение по въпросите по чл.301, ал.1, т.3 (за наказанието), т.10 (за приетия граждански иск), т.11 (за веществените доказателства) и т.12 (за разноските) от НПК, коментирайки объркано съзряните процесуални и материалноправни проблеми, на които не получили дължимия се отговор. Решаващото съображение на въззивния съд да намали размера на наложеното на подс.С. наказание е упрекът му към окръжния заради неоснователния му отказ да приложи при новото разглеждане на делото диференцираната процедура на съкратено съдебно следствие в хипотезата по чл.371, т.2 от НПК. Макар основните разяснения във връзка с приложението на разпоредбите на Глава 27 от НПК да са дадени в ТР № 1/06.04.2009 г. по т.д.№ 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, в него не се съдържат категорични такива относно коментирания проблем. Липсва и утвърдена или противоречива практика на съдилищата в тази насока, като в отделни решения на касационната инстанция са дадени разрешения по конкретно поставени въпроси по приложението на разписаните в цитираната глава на НПК правила. ВКС намира, че даденото в случая от апелативния съд разрешение, освен че е спорно и недостатъчно правно защитено, е ползвано неправилно за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, при възможността да го стори на основание чл.58, б.”а” от НК, с отхвърлянето на която още от първия съд въззивният твърде декларативно се е съгласил. По същия начин е възприел и обстоятелства като отежняващи отговорността на подс.С., но недоказани или надценени. Така например, окръжният съд е приел въз основа само на характеристичната справка от мл.ПИ на л.54 от ДП от 6 реда, в която подс.С. е охарактеризиран негативно с твърде общи заявления за „склонност към противообществени прояви при злоупотреба с алкохол, за наличие на лица от криминалния контингент в обкръжението му, за подавани срещу него жалби и оплаквания” и т.н., което не се променяло от „положителните отзиви на ограничен свидетелски кръг – живущи в квартала”. Не е ясно как липсата на адресна регистрация и на лична карта се свързва с инкриминираното му деяние и личността му. Мотивите му за осъществяване на деянието са възприети от съда в това, че бил „подразнен от намерението на пострадалия да потърси чисто човешко обяснение за нетърпимото поведение” на децата му, които са отчетени също в групата на отегчаващите обстоятелства. Неоснователно от повереника на частната обвинителка се настоява пред касационната инстанция с по-голяма тежест да се съобразят като такива „въоръжаването на подсъдимия със смъртоносно оръжие – вила”, нанасянето на „втория” удар (единствено съставомерен), причинените тежки последици за пострадалия, но които са елементи от обективната страна на престъплението, а към субективната – „агресивност, жестокост и отмъстителност на подсъдимия с оглед неговата престъпна настойчивост и упоритост в преследване на целта му”, без да се обосновават с конкретни факти по делото. Към тях той включва и времето и мястото на извършване на деянието, без да отчита инициативата именно на пострадалия в посочения час през деня да потърси обяснение от родителите на децата, насочвайки се към обитаваното от семейството жилище, а това как близкото училище има отношение към обществената опасност на деянието и дееца не е подплатено с каквито и да е доводи. Този коментар на ВКС е необходим с оглед възприемането от двете контролирани инстанции на част от тези обстоятелства като пречка за приложението на чл.58, б.”а” от НК. Вярната им оценка обаче с основание би довела до смекчаване наказателната отговорност на подс.С. с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, което е постигнато. Категорично е установен механизмът на осъществяване на деянието, средството, насоката, силата на удара в лицето на пострадалия и реално причинените му увреди, които обаче не се свързват със смъртта му, обяснена от експертите с друга етимология, все обстоятелства, относими към разпоредбата на чл.18, ал.2 от НК за степента на осъществяване на деянието и причините да не настъпи целеният от дееца общественоопасен резултат. Неоснователно в тази насока се анализира „процесуалното поведение на подсъдимия” с оглед избраната от него линия на защита, която обаче не е довела до смекчаване на наказателната му съдба при утвърденото от въззивния съд престъпление, а именно опит за убийство. Неоснователно е омаловажено чистото му съдебно минало въпреки реабилитацията му по право за военно престъпление (отклонение от военна служба) преди повече от 15 години от инкриминираното деяние. Или, всички тези обстоятелства дават основание за определяне дължимото се на подс.С. наказание лишаване от свобода в размера, коригиран от въззивния съд, поради което не се налага промяната му нито в по-благоприятна за него насока, нито след връщане на делото за новото му разглеждане за завишаването му. Поради това и двете касационни жалби с позоваването им на касационното основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Неоснователна е жалбата на защитника на подсъдимия и срещу въззивното решение в гражданско-осъдителната му част. Имуществената претенция на ищцата Ч. е доказана както по основание, така и по нейния размер и няма основание за намаляване на размера на присъдената в нейна полза сума от 484,87 лева като наследник на родителя си и като реално направени от нея разходи за лечението му за причинената от деянието травма. Неоснователно е и оплакването за завишеност на присъдените за възстановяване разноски на частната обвинителка за ползваната във всички фази на наказателния процес правна помощ с оглед на тежестта на предявеното на подс.С. обвинение и доказаността им съобразно разпоредбите на Закона за адвокатурата и Закона за счетоводството, още по-малко е основателно позоваването на тяхната „прекомерност”, каквото възражение в НПК не е познато, за разлика от ГПК и АПК. С оглед на изложените съображения ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 178 от 07.08.2017 г., постановено по ВНОХД № 171/2017 г. от Великотърновския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :