2 решение по гр.д.№ 2562 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 109 София, 20.06. 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2562 по описа за 2018 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Х.“ АД и П. С. М. срещу решение № 42 от 08.03.2018 г. по в.гр.д.№ 17 от 2018 г. на Пловдивския апелативен съд, 2-ри граждански състав, с което е обезсилено решение № 1279 от 27.10.2017 г. по гр.д.№ 448 от 2017 г. на Пловдивския окръжен съд и е прекратено производството по делото. С определение № 84 от 18.02.2019 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационното обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос: Налице ли е правен интерес за ипотекарния кредитор и взискател по изпълнително дело от предявяването на положителен установителен иск за установяване на ипотечното му право спрямо трето на принудителното изпълнение лице, което извънсъдебно и в рамките на изпълнителното производство, но не по реда на чл.440 ГПК, оспорва съществуването на това ипотечно право на взискателя ? По този въпрос настоящият състав на ВКС приема следното: Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки има право да предяви иск, за да установи съществуването на едно свое право, когато има интерес от това. Следователно допустимостта на установителните искове като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Този правен интерес винаги се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор и с оглед изложените от ищеца в исковата молба обстоятелства /в този смисъл мотивите към т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.д.№ 3 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС и към т.3б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС/. Правен интерес от предявяване на установителен иск е налице винаги, когато ищецът твърди, че притежава едно право, а ответникът оспорва или смущава това негово право с фактически или правни действия. Конкретно- за ипотекарния кредитор- взискател по изпълнително дело е налице правен интерес от предявяването на иск за установяване на ипотечното му право върху имота, върху който се насочва принудителното изпълнение, срещу всяко лице /длъжник или трето на изпълнението лице/, което оспорва правото на взискателя: било извънсъдебно, било съдебно- чрез предявяване на жалби срещу действията на съдебния изпълнител, иск по чл.440 ГПК или други искания за прекратяване на принудителното изпълнение по изпълнителното дело. Дали насочените към оспорване правото на ищеца правни действия на ответника /подадени жалби, искове и други искания/ са основателни или неоснователни, е без никакво правно значение за наличието на правния интерес на ищеца да предяви установителен иск за ипотечното си право. Правният интерес на взискателя- ипотекарен кредитор да предяви този иск произтича от самия факт на оспорване на неговото ипотечно право от страна на ответника, а не от основателността на това оспорване. Предвид отговора на поставения въпрос, неправилно е и като такова следва да бъде отменено обжалваното решение на Пловдивския апелативен съд, в което е прието, че ищцовото дружество „Х.“ АД няма правен интерес от предявяването срещу П. С. М. /трето лице по изпълнително дело № 2014240401064 по описа на ЧСИ К. П., с район на действие Пловдивския ОС/ на иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на ипотечно право на ищеца върху имота, срещу който е насочено принудителното изпълнение, въпреки че ответницата М. оспорва това негово право- извънсъдебно и съдебно чрез подадена до ЧСИ К. П. молба за отмяна на всички изпълнителни действия по изпълнителното дело /възбрани, описи, публична продан/. Дали тази подадена от ответницата молба до ЧСИ би могла да бъде уважена или е напълно неоснователна е без всякакво правно значение за наличието на правен интерес на ищеца за предявяване на установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване на ипотечното му право. Както бе посочено и по-горе, при отговора на поставения по делото правен въпрос, правният интерес на взискателя да предяви този иск произтича от самия факт на оспорване на неговото ипотечно право от страна на ответницата, а не от основателността на това оспорване. След отмяна на решението на Пловдивския апелативен съд, 2-ри граждански състав делото следва да бъде върнато на друг състав на този съд за постановяване на решение по съществото на спора. Съгласно чл.294, ал.2 ГПК направените по настоящото дело разноски не могат да бъдат присъдени от ВКС с настоящото решение, а следва да се присъдят с решението на въззивния съд с оглед крайния изход на делото. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 42 от 08.03.2018 г. по в.гр.д.№ 17 от 2018 г. на Пловдивския апелативен съд, 2-ри граждански състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.