Р Е Ш Е Н И Е № 405 гр. София, 23.11.2015 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретар НАДЯ ЦЕКОВА и с участието на прокурор ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 1310/2015 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл.422 ал.1 т.3 от НПК по искане на и.ф.градския прокурор на Софийска градска прокуратура за възобновяване на НОХД № 6678/2014 г. по описа на СРС, отмяна на постановеното по него определение от 24.02.2015 г. за одобряване на споразумение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В искането за възобновяване се излагат доводи за наличие на извършено разследване по пр.преписка № 11231/2015 г. по описа на СГП, в хода на което е било разкрито ново обстоятелство, сочещо на липса на една от предпоставките за решаване на делото със споразумение – възстановяване или обезпечаване на причинените с престъплението имуществени вреди съгласно чл.381 ал.3 от НПК, което не е било известно на съда, постановил определението, и което има съществено значение за изхода на делото, водено срещу Л. Н. Б.. Представителят на ВКП поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият Л. Б., редовно призован, не се явява и не взема становище по искането за възобновяване. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: Искането на и.ф. градския прокурор на СГП за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като се основава на разпоредбата на чл.420 ал.1 вр.чл.422 ал.1 т.3 от НПК и е постъпило в шестмесечния срок по чл.421 ал.1 от НПК от разкриване на новото обстоятелство. Разгледано по същество, искането е частично основателно. С определение от 24.02.2015 г. по НОХД № 6678/2014 г. СРС, НО, 1 състав е одобрил споразумение между прокурор от СРП и защитника на подсъдимия Л. Н. Б., с което последният се признал за виновен в това, че: 1. На 07.02.2012 г. в [населено място], [улица], чрез използване на моторно превозно средство – л.а. марка „Ф.”, модел „Г.”, с ДК [рег.номер на МПС] , отнел чужда движима вещ – ремарке-платформа марка „Т. ТА ...” с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 780 /седемстотин и осемдесет/ лева от владението на В. Д. В., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои – престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 вр.чл.194 ал.1 от НК, за което и на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му било определено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца. 2. На 07.02.2012 г. в [населено място], [улица], с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Л. И. И., че брат му е собственик на платформа марка „Т. ТА -...” с ДК [рег.номер на МПС] и че ще я продаде на И. К. Ж., поради което Л. И. му дал сумата от 700 /седемстотин/ лева от името на Ж., с което на последния била причинена имотна вреда в посочения размер – престъпление по чл.209 ал.1 пр.1 от НК, за което и на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му било определено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца. На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия Б. било наложено едно общо, най-тежко наказание измежду определените му за всяко едно от престъпленията, а именно в размер на 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода”, изтърпяването на което било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години. Вещественото доказателство по делото - платформа марка „Т. ТА 20Л” с ДК [рег.номер на МПС] , предадено с протокол за доброволно предаване от 15.08.2012 г., било върнато на пострадалата В. Д. В.. В тежест на подсъдимия били възложени и разноските по делото. С определението било прието, че причинените имуществени вреди от престъпленията са били обезпечени. За престъплението по чл.195 от НК това станало чрез връщане предмета на престъплението /платформа марка „Т. ТА ...” с ДК [рег.номер на МПС] / на пострадалата, а за това по чл.209 от НК било представено заверено копие от пощенски запис, с който на името на И. К. Ж. била внесена сумата от 700 лв. – предмет на това престъпление (ВКС намира, че с произнасянето по вещественото доказателство със споразумението, следва да се приеме, че имуществените вреди за престъплението по чл.195 от НК са възстановени. Същото следва да се приеме и за престъплението по чл.209 от НК, като представеното заверено копие от пощенски запис следва да се счита за доказателство за възстановяване на имуществените вреди, възлизащи на 700 лв.). Като намерил, че всички предпоставки за одобряване на споразумението са налице и същото не противоречи на закона и морала, СРС с определението си го одобрил и прекратил наказателното производство. По повод постъпила жалба от пострадалия от престъплението по чл.209 ал.1 т.1 от НК И. К. Ж., за което било сключено посоченото по-горе споразумение, била извършена проверка по пр.преписка № 11231/2015 г. по описа на СГП, в резултат на която било установено, че след приключване на съдебното заседание на СРС, НО, 1 състав на 24.02.2015 г. в 13,50 ч., на което било одобрено обсъжданото споразумение, считано за влязло в сила от този момент, осъденият Л. Н. Б. се явил в Пощенска станция София 77, където преди съдебното заседание бил наредил експресния паричен превод в полза на Ж. и след попълване на разписка, сумата от 700 лв. по същия паричен превод била изплатена на самия него в 15.40 ч. Така установеното чрез разследване обстоятелство – изтегляне лично от осъдения на внесената парична сума за възстановяване причинените с извършеното от него престъпление по чл.209 от НК имуществени вреди, сочи на данни за ново обстоятелство, което не е било известно на съда, постановил определението за одобряване на споразумението по НОХД № 6678/14 г. Осуетяването на възможността пострадалият да получи сумата, възстановяваща причинени му с престъплението имуществени вреди, сочи на неизпълнение на задължението по чл.381 ал.3 от НПК, което е задължителна предпоставка за решаване на делото със споразумение. Налице е и втората предпоставка на чл.422 ал.1 т.3 то НПК – разкритото чрез разследване ново обстоятелство да има съществено значение за делото. Констатираната липса на възстановени имуществени вреди, причинени от престъплението, представлява абсолютна пречка за решаване на делото по реда на глава ХХІХ от НПК – чрез споразумение. Наличието на визираните в чл.422 ал.1 т.3 предпоставки, обуславя необходимостта от възобновяване на делото и отмяна на постановеното по него определение за одобряване на споразумението и прекратяване на наказателното производство. Обстоятелството, че с определението по НОХД № 6678/2014 г. по описа на СРС е било одобрено споразумение за две престъпления, извършени от осъдения Л. Н. Б. при условията на реална съвкупност, налага оценка на отражението на установеното чрез разследване ново обстоятелство върху всяко едно от тях. Материалите по делото сочат, че изискването на чл.381 ал.3 от НПК за възстановяване на имуществените вреди е изпълнено по отношение престъплението по чл.195 от НК с пострадал В. В., налице са и всички останали условия за сключване на споразумение за решаване на делото по отношение на това престъпление. В този смисъл новооткритото обстоятелство, установено чрез разследване по пр.преписка № 11231/2015 г. по описа на СГП няма отношение към това престъпление и не може да бъде основание за отмяна на определението на съда за одобряване на споразумението в тази му част. В същото време, доколкото това ново обстоятелство, разкрито чрез разследване се отразява съществено върху изхода на делото по отношение на престъплението по чл.209 от НК, то определението за одобряване на споразумението относно него следва да бъде отменено след възобновяване на производството по делото. Обсъжданото определение на СРС по НОХД № 6678/2014 г. следва да бъде отменено и в частта, с която е одобрено споразумението за определяне на общо наказание по правилата на чл.23 ал.1 от НК. Такъв изход от процедурата по възобновяване на наказателни дела е възможен, предвид хипотезата на чл.381 ал.7 от НПК, която допуска в случаи на извършени две или повече престъпления от едно лице, споразумение да бъде постигнато и одобрено както за всички, така и само за някои от тях. След като споразумението за престъплението по чл.195 от НК е било оценено като непротиворечащо на морала и постигнато при спазване на всички законови изисквания, то определението, с което същото е одобрено, не следва да бъде отменяно. В този смисъл искането на и.ф. градския прокурор на СГП в тази му част следва да бъде оставено без уважение. Предвид констатацията, че новоразкритото обстоятелство, свързано с извършеното от осъдения Б. престъпление по чл.209 от НК се е отразило на решаване на делото в съдебната фаза на наказателното производство, то след възобновяването му същото следва да бъде върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание пред първоинстанционния съд. По изложените съображения и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 6678/2014 г. по описа на Софийски районен съд. ОТМЕНЯ определението от 24.02.2015 г., постановено по НОХД № 6678/2014 г. по описа на СРС, в частта, с която съдът е одобрил споразумение между прокурор от СРП и защитника на подсъдимия Л. Н. Б. за престъпление по чл.209 ал.1 от НК, както и в частта за определяне на едно общо, най-тежко наказание на основание чл.23 ал.1 от НК и е прекратил наказателното производство. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази му част от стадия на съдебното заседание пред първоинстанционния съд. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на и.ф. градския прокурор на СГП в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.