1 Р Е Ш Е Н И Е № 137 София, 15.07.2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май ,две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЕМИЛ ТОМОВ при секретаря Иванова изслуша докладваното от съдията Е. Томов гр. дело № 2183/2013 година. Производството е по реда на чл. 303 ал.1 т.1,т.2, т.4 и т.5 от ГПК. Образувано е по молба на Н. В. И. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 479 от 24.01.2012г по гр. д. № 12705/2011гг г. на Софийски градски съд ,след като с определение №312 от 20.06.2012г по ч.гр.д№.283/2012г І г.о на ВКС е потвърдено връщане на касационна жалба . Атакува се решение , по което след частична отмяна на решение от 15.07.2011г по гр.д № 49374/2010г на Софийски районен съд , е бил отхвърлен предявен от молителя И. отрицателен установителен иск ,че поради изтекла погасителна давност не е длъжник на Т. –София ЕАД за периода 30.10.2005г -30.10.2007г и за сумата над 646, 64 лева цена на топлинна енергия . Молителят се е позовал на основанията за отмяна чрез обжалването на решение,което не подлежи на обжалване, с няколко постъпили по делото молби в хода на производството по ч.гр.д№.283/2012г І г.о на ВКС, в което производство е решен въпроса за недопустимостта от касационно обжалване. Постъпили са и молби с уточнения по наведените основания ,като въз основа на молба №15510 от 11.02.2013г е образувано настоящето производство , съответно са постъпили уточнения и към нея , от 11.04.2013г. Като ново обстоятелство ,основание по чл. 303 ал.1т.1ГПК,молителят счита действията на председателстващата съдебния състав съдия в проведеното първо и единствено съдебно заседание , които са го подвели,че съдът е съгласен с изложеното от него, нарушени са чл.267 ал.1 , чл.268 ал.2 и ал.3 ,чл.149 ал.3 ГПК(в молба №11455 от 28.11.2012г) Ответната страна не се е явила в това заседание. Същите обстоятелства по воденето на процеса , както и съдържанието на постановеното решение , се сочат и по основанията на чл. 303 ал.1 т.2,т.5 ГПК , които молителят счита за престъпни ,сговор и вземане на страна в съдебния процес ,съдебни трикове ,измами и манипулации. Оплаквания и въпроси са формулирани в 12 точки. Приет е бил отговор на молителя по възражението на ответницата и същият е бил подлъган ,че изложеното се споделя от съда ,по тези причини не се е противопоставил на приключването и не е поискал неприсъствено решение . Нарушени са чл.268 ал.3 и чл. 149 ал.3 ГПК. Налице е лишаване от участие в процеса, така приключил в едно заседание. Ищецът е третиран като ответник и е осъден ,а ответната страна като ищец ,което е престъпно действие ,сговор в полза на другата страна .Съдът е определил молителя като „въззиваем -ищец” което е невярно и незаконно. Отмяна по чл. 303 ал.1 т.4 ГПК се иска поради порочно разрешения с атакуваното решение въпрос за прилагането на кратката погасителна давност. Решение № 479 от 24.01.2012г по гр.д. № 12705/2011гг г. на Софийски градски съд противоречи на първоинстанционното решение по делото ,на тълкувателната практика на ВКС , която задължава съдилищата да прилагат кратката тригодишна погасителна давност и на решение №І-50-5 от 05.03.2012г по гр.д № 31569/2011г на СРС 50 състав, влязло в сила по друго дело с предмет отрицателен установителен иск между същите страни. Като взе предвид изложеното в молбата, по която срокът във връзка с наведените основания е спазен и молбата изхожда от легитимирано лице, Върховният касационен съд приема от правна страна следното: Посоченото в настоящата молба основание за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК не се основава на обстоятелствено твърдение , с което законът скрепва правната възможност за отмяна на влязло в сила решение. Нормата има предвид попълване на делото с факти от действителността , които не са били включени във фактическия или доказателствен материал,обстоятелства по изясняване фактическата страна на спора , които не са могли да бъдат известни при решаването му , а не процесуалните действия на съда или страните в проведеното по делото съдебно заседание , които не са обстоятелства в посочения смисъл . Съответно , при явяване на молителя в насрочено открито съдебно заседание пред въззивна инстанция ,за което е редовно призован , е налице лично участие на страната в процеса , докато от значение за регламентираното в чл. 303 ал.1 т.5 ГПК отменително основание са процесуалните нарушения , довели до лишаване от възможност на страната да участва в делото. От протокола за провеждане на съдебното заседание по гр.д 12705/2011г е видно ,че същото е проведено редовно , на него като въззиваем се е явил настоящия молител, заявил че е получил призовка заедно с препис от разпореждането на съда за връщане на въззивната му жалба. Ход на делото е данен в съответствие с процесуалните правила , докладван е бил отговор на въззивната жалба на насрещната страна и молителят е заявил ,че го поддържа ,както и че няма искания по доказателствата .След даване ход на устните състезания е протоколирано становището му по същество. От съдържанието на съставения протокол е видно , че молителят е взел участие в делото, като лично е извършил процесуални действия по него. Видно е и че съдът е извършил дължимите процесуални действия на съответния етап от съдебното производство. Оплакванията , че изразено извън протокола становище по основателността на отговора на въззивната жалба на насрещната страна е подвело и заблудило страната да не направи искания , които счита че е могла да направи , нямат отношение към основанието за отмяна по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК. Освен това, оплакванията се основават и на твърдения , които нямат опора и в данните по делото , що се отнася до поведението и действията на съда . Не е налице и основание по смисъла на чл. 303 ал.1 т. 2 ГПК,когато страната изтъква единствено собствените си правни оценки за да твърди , че председателят на състава на съда и докладчик по делото е извършил престъпление при решаването му . Условие на основанието по чл. 303 ал.1 т.2 ГПК за отмяна на влязло в сила решение , включително поради престъпно действие на член на състава на съда, е обстоятелството да е установено по надлежния ред , който е съдебен .Престъпен характер на действие на съдия по делото не може да бъде изтъквано като довод по субективна убеденост на молителя , в обосновка на молбата за отмяна . Без значение за състава по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК е дали неговата убеденост се основава на някакви факти , или не , от съда в производството по отмяна не може да се иска преценка в този смисъл.Основанието по същество изисква престъплението да е вече установено, а редът за установяване е регламентиран от наказателното право , по изключение и в някои случаи редът за установяване на престъпното обстоятелство е гражданскоправен и установеността може да произтече от съдебно решение на гражданския съд . Тази установеност липсва в настоящия случай . Изложените в дванадесет точки доводи , възражения и въпроси преобладаващо се свеждат до процесуалните действия на съда и формиране на изразената в решението негова воля , като засягат правилността на решението. Подобни оплаквания биха имали значение на съображения за отмяна на едно невлязло в сила решение по пътя на обжалването му ,които съдът обсъжда в това производство. В случая законът не допуска производство по обжалване , решението на Софийски градски съд е окончателно. Поради това в последователната си практика Върховен касационен съд не допуска и възможност подобни оплаквания на страната да се обемат от основанията за отмяна по чл. 303 ал.1 от ГПК които основания са стриктно регламентирани . В една част молбата за отмяна е основателна . Позоваването на чл. 303 ал.1 т.4 ГПК води до частична основателност на молбата за отмяна , макар и не изцяло по съображенията , изложени в нея . Противоречие между постановените по настоящето дело решения на двете съдебни инстанции няма, тъй като първоинстанционното решение на СРС е потвърдено в една част , отменено в друга част и въззивната инстнация е постановила свое решение по същество в отменената част , като е искът отхвърлен. Условие за отмяна при основанието на чл. 303 ал.1 т.4 ГПК е двете решения да са противоречиви и същевременно влезли в сила, което се свежда до случаи на актове , постановени в производства по различни дела , но при субективен и обективен идентитет ,т.е тъждество на страни и предмет При тези установени трайно в практиката на ВКС признаци на състава , основанието на чл. 303 ал.1 т.4 ГПК изключва като общ довод противопоставянето с цел отмяна на решения от Тълкувателната практика на ОСГК и ОКГТК на ВКС и по- рано постановени от съдилищата , влезли в сила решения по конкретни дела , постановени по тълкувания въпрос в противен смисъл. Когато обаче , както е и в случая , доводът е обстоятелствено подкрепен с постановено между същите страни решение №І-50-5 от 05.03.2012г по гр.д № 31569/2011г на СРС 50 състав, влязло в сила на 27.04.2012г, и произнесено по отрицателен установителен иск за недължимост на погасено по давност вземане между страните за преиод от м. ІХ 2007г до м.ІV 2008г , докато атакуваното решение № 479 от 24.01.2012г по гр. д. № 12705/2011гг г. на Софийски градски съд иск на същото основание е отхвърлен за период от 30.10.2005г до 20.10.2007г , налице е не само субективен , но в една част и обективен идентитет - за периода на месеците септември и октомври 2007г. В тази част е налице противоречие между двете влезли в сила решения и основание за отмяна на неправилното от тях , която неправилност , по аргумент от чл.307 ал.4 ГПК ,настоящият съд е ограничен да преценява само в рамките на установеното противоречие между двата съдебни акта по смисъла на чл 303 ал.1 т.4 ГПК. При наличието на две влезли в сила решения между същите страни, за същото искане и на същото основание, които си противоречат в една част ,тъй като оспорваното вземане е периодично и искове са разглеждани за съответни периоди, Върховен касационен съд не е ограничен от искането на страната, подала молба за отмяна, и може да отмени другото решение, на което не е искана отмяна, или пък да отмени и двете противоречиви решения ако са неправилни , но при отмяната Върховен касационен съд е ограничен от приложното поле на основанието по чл. 303 ал.1 т.4 ГПК , когато не е обективирано противоречие по целия спорен предмет на двете дела и противоречието е частично . В случая неправилно е решението на Софийски градски съд , атакувано от молителя , тъй като с него решаващо е отхвърлен основателен довод за прилагане на кратката тридодишна погасителна давност по отношение на спорното вземане ,което е периодично по естеството си , но на основание чл. 303 ал.1 т.4 ГПК е допустимо същото решение да се отмени само частично , за периода обхващащ месеците септември и октомври на 2007г ,по отношение на главниците и мораторните лихви за който период и до размера на установената по решение сума от 374,48лева стойност на топлинна енергия и лихви за забава върху нея за топлоснабден имот – апартамент № 62 в [населено място] , ул. В. , основанието на чл. 303 ал.1 т.4 ГПК е налице. В частта с която в решение № 479 от 24.01.2012г по гр. д. № 12705/2011г. на Софийски градски съд е потвърдено първоинстанционното решение – за исковия период до 30.10.2005г и за сумата 646,64 лева , противоречие по смисъла на чл. 303 ал.1 т.4 не е налице , в тази част атакуваното решение също не подлежи на отмяна , независимо дали правилно е определен размерът на същата сума . Следва да се приложат и последиците, свързани с частичната отмяна на атакуваното решение , в частта по присъдените с решение № 479 от 24.01.2012г по гр. д. № 12705/2011гг г. на Софийски градски съд разноски, чието съответно на частичната отмяна намаляване следва да се извърши на основание чл. 81 ГПК . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА по молба на Н. В. И. от [населено място] и на основание чл. 303 ал.1 т.4 ГПК влязло в сила решение № 479 от 24.01.2012г по гр. д. № 12705/2011г. на Софийски градски съд,ІV”г” състав в частта , с която е отхвърлен иска на Н. В. И. , че поради изтекла погасителна давност не е длъжник на Т. –София ЕАД за периода от 01.09.2007 до 30.10.2007г , съответно в частта ,с която искът е отхвърлен за недължимия размер от 374,48 лева сума за топлинна енергия ведно с начислявани лихви , поради противоречие в тази част с решение №І-50-5 от 05.03.2012г по гр.д № 31569/2011г на СРС 50 състав , съответно отменя решение№ 479 от 24.01.2012г по гр. д. № 12705/2011г. на Софийски градски съд,ІV”г” състав в частта , с която Н. В. И. е осъден да заплати на [фирма] разноски по делото над размера от 18, 50 лв , присъдени на основание чл. 78 ал.3 ГПК и над размера от 60 лева , присъдени на основание 78 ал.8 ГПК . Оставя без уважение молбата на Н. В. И. от [населено място] за отмяна влязло в сила решение № 479 от 24.01.2012г по гр. д. № 12705/2011г. на Софийски градски съд на основание чл. 303 ал.1 т.4 от ГПК в останалата негова част , както и молбата за отмяна на същото решение на основание чл. 303 ал.1 т.1 , т.2 и т.5 ГПК . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.