Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
гр. София, 21 юни 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ
наказателно отделение,
в публично заседание на двадесет и девети
януари.......... две хиляди и девета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АВДЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при секретаря Н.
Цекова............……………………………………в присъствието на
прокурора И.
Чобанова...............…………..………………..изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА …………………....……наказателно
дело № 670 по описа за 2009 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, вр. 423 ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения О. ФИКРЕДОВ С. за възобновяване на НОХД № 489/2006 г. на Разградския окръжен съд и отмяна на постановената по него присъда № 15/14.06.2007 г. (потвърдена в осъдителните й части, с които е бил признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 279 ал. 1 от НК, по чл. 215 ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, по чл. 242 ал. 1, б. „б” от НК и по чл. 214 ал. 2, т. 2, вр. чл. 213а ал. 3, т. 2 от НК – с решение на Варненския апелативен съд № 113/01.07.2008 г. по ВНОХД № 253/2008 г., оставено в сила с решение на ВКС, ІІІ н. о. № 535/07.01.2009 г. по к. д. № 500/2008 г.), като при условията на чл. 23 от НК е бил осъден на 6 години лишаване от свобода при строг режим, 7000 лв. глоба и ½ ид. част конфискация на имуществото му, а на основание чл. 68 ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложено му по предходна присъда наказание от 4 месеца лишаване от свобода.
В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и от упълномощения му защитник, се излагат доводи за нарушено право на лично участие в съдебното производство. Твърди се, че С. не е знаел за постановената присъда, която е била произнесена в негово отсъствие.
Прокурорът от ВКП намира, че искането е постъпило в срок и от легитимираното лице, което е било задочно осъдено, но е неоснователно. Осъденият е знаел за образуваното съдебно производство, като в тази връзка на 13.09.2006 г. е извършил изрично упълномощаване по НОХД № 32/2006 г.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното:
Искането за възобновяване по реда на чл. 423 и сл. от НПК е било депозирано на 10.11.2009 г. и за да бъде то допустимо е следвало да е подадено в 6 месечния срок от узнаване на влязлата в сила присъда. От приложените по делото материали не е видно кога осъденият е узнал за постановената присъда, която е влязла в сила на 07.01.2009 г. (решение № 535/07.01.2009 г. на ВКС, ІІІ н. о. по к. д. № 500/2008 г.), като дори няма данни и кога същата е била приведена в изпълнение. Независимо от това, отчитайки доводите на осъдения, както и становището на прокурора от ВПК, ВКС намери, че няма основание да отчете искането за просрочено. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Както е известно институтът за възобновяване при задочно осъждане е специфичен процесуален механизъм с компенсаторен характер, чието предназначение е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на осъдения в нов съдебен процес, когато това не е било сторено в проведения такъв в негово отсъствие. Поначало такова развитие на процеса е в конфликт с изискванията по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. „с”, „d” и „е” от ЕКЗПЧ, съдържащи минималните гаранции за справедливост на наказателното производство в съдебната му фаза, сред които правото на лично участие се откроява с фундаментално значение. За да не се допусне отказ от справедливо правосъдие, привеждането на този механизъм в действие е задължително, когато се установи, че 1) задочно осъденият не е бил надлежно информиран за обвинението, което прокурорът е повдигнал с внесения обвинителен акт (тъй като това е формалният акт, съдържащ фактическата и правна формулировка на наказателното обвинение и поставящ началото на съдебното производство), нито е бил призован за съдебното заседание или 2) задочно осъденият е бил информиран, но отсъствието му се дължи на причини, които определят по недвусмислен начин, че той се е отказал изрично или мълчаливо да упражни правото си на лично участие, знаейки за последиците от този свой процесуален избор. Тези принципни положения до голяма степен са намерили своето отражение в сега действащата редакция на чл. 423 ал. 1 от НПК, съобразно която основанието за възобновяване е налице, когато осъденият е бил информиран за съдебното производство, а също и е бил предупреден за последиците от неявяване, но въпреки това не се явил без уважителна причина или се е укрил.
От материалите по делото е видно, че О. С. е знаел за воденото срещу него наказателно производство в досъдебната му фаза, като последното му участие е било на 11.04.2003 г., когато са му били предявени материалите в присъствие на неговия защитник. Обвинителният акт срещу него обаче е депозиран в Окръжен съд – Разград едва на 31.01.2006 г., като по този повод е било образувано НОХД № 32/2006 г. В съответствие със задълженията да информира С. за съдебното производство, съдът му е изпратени препис от обвинителния акт и призовка за с. з. на 05.10.2006 г. на адреса, известен по делото. Те са били върнати с отбелязване, че лицето се намира в Испания. В тази връзка съдът е изискал справки за пътуванията му, от която е било установено, че е напуснал пределите на страната на 24.01.2005 г., след което няма данни за завръщането му. Впоследствие окръжната прокуратура е депозирала справка, че на подсъдимия е била наложена забрана за напускане на страната, валидна от 06.02.2006 г. Междувременно, на 13.09.2006 г., по делото е постъпила молба от адв. Г. Г. , с която той е поискал книжата за подсъдимия да се връчват на него и в тази връзка е приложил пълномощно, съдържащо изрично заявление за осъществяване на процесуалното представителство по НОХД № 32/2006 г. до окончателното приключване на делото във всички инстанции. В изпълнение на това окръжният съд е връчил обвинителния акт на адв. Г, както и го е призовал за с. з. на 05.10.2006 г. Впоследствие, след изчерпване на процедурата по чл. 43 ал. 1 от НПК, Разградският окръжен съд е образувал НОХД № 489/2006 г., направил е опит да призове лично подсъдимия, като отново е констатирал, че е извън пределите на страната и е дал ход на делото в негово отсъствие при участие на упълномощения му защитник – адв. Г. Същият е осъществявал защитата на С. при постановяване на присъдата и впоследствие пред всички инстанции, вкл. пред ВКС.
Изложеното дотук ясно сочи, че подсъдимият е бил информиран за образуваното съдебно производство и недвусмислено се е отказал да реализира правото си на участие, знаейки за последиците от този свой избор, а именно,че делото ще се разгледа в негово отсъствие поради пребиваването му в чужбина, като защитата е предоставил на упълномощен от него адвокат, който да го представлява пред всички инстанции, чиято негова воля е била изпълнена. Поради това ВКС намира, че не са налице условия за възобновяване на делото и искането за това следва да бъде оставено без уважение.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения О. ФИКРЕДОВ С. за възобновяване на НОХД № 489/2006 г. на Разградския окръжен съд и отмяна на постановената по него присъда № 15/14.06.2007 г., влязла в сила на 07.01.2009 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: