Р Е Ш Е Н И Е
№ 406
София, 23 ноември 2009 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на
Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на деветнадесети
октомври двехиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ:
Лиляна Методиева
Жанина Начева
при секретар Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 431/2009 год.
Производството по чл. 346 т.2 НПК е образувано по касационен протест на м-р Н. Начев, прокурор във Военно-апелативна прокуратура против присъда № 57 от 22.04.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 52/2009 год. на Военно-апелативния съд на Република България.
В протеста се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК, като се излагат съображения, че при установената фактическа обстановка въззивната инстанция неправилно е приложила разпоредбата на чл. 9 ал.2 НПК и е оправдала подсъдимия. По същество се иска присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Представителят на Върхоната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа протеста по изложените в него съображения.
Подсъдимият моли протеста да бъде оставен без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на протестираната въззивна присъда, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 20 от 13.03.2009 год. постановена по НОХ дело № 20/2009 год. Плевенският военен съд е признал подсъдимия л-т Н. Т. Ж. за виновен в това, че за времето от 00.00 часа на 8.12.2007 год. до 21.00 часа на 12.12.2007 год. като курсант на НВУ”В”- гр. В., се отклонил от задължения по военна служба по измамлив начин – като представил на командира на курсантската рота неистински официален документ, удостоверяващ неверни обстоятелства, в резултат на което бил пуснат в домашен отпуск за пет дни, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 383 ал.1 във вр. с чл. 55 ал.1т.1 НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила.
С присъда № 57 от 22.04.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 52/2009 год. Военно-апелативният съд на Рупеблика България е отменил присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която го е признал за невинен и на основание чл. 9 ал.2 НК го е оправдал по предявеното обвинение.
Касационният протест е неоснователен.
Оплакването за нарушение на материалния закон се мотивира с неправилна оценка на обществената опасност на извършеното деяние като явно незначителна. В този смисъл са изложените съображения, че при прилагането на материалния закон въззивната инстанция не е преценила наличието на обстоятелства, които изключват възможността деянието да бъде квалифицирано като явно малозначително, а именно завишена обществена опасност на деянието с оглед на факта, че отклонението от военна служба по измамлив начин е квалифициран случай на отклонение от военна служба, както и характера на престъплението като съставно, защото са осъществени признаците на други две самостоятелни престъпления и тежко, защото има законоустановен минимум на предвиждащото се за него наказание. Те не намират опора в разпоредбите на закона и са неоснователни.
Касационната проверка за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на фактическите констатации на решаващия съд, установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателсвата. По делото не се спори, че фактите относно извършеното деяние, а именно закупуването на празната бланка на отделението по трансфузионна хематология при МОБАЛ гр. В. Търново, попълването и представянето й на командването на учебното заведание и издадената въз основа на нея заповед, с която на подсъдимия било разрешено да ползва пет дни домашен отпуск като кръводарител без да е дарявал кръв, както и данните за личността на дееца- курсант в учебното заведение, успешно завършил курса на обучение, без други нарушения на дисциплината и ползващ се с авторитет сред войсковия колектив, са правилно установени. При тях и в изпълнение на задължението си да приложи точно материалния закон въззивната инстанция е отговорила на въпроса по чл. 301 ал.1 т.2 НПК дали деянието обективира признаците от състава на престъплението отклонение от задължение по военна служба. Обсъдила е степента на засягане на обществените отношения, които са предмет на регулиране с престъплението и степента на обществената опасност на дееца. Преценила е, че те са толкова незначителни и изключват използването на средствата на държавна принуда посредством осъждането на дееца. Не е възприела правния извод за съставомерност на деянието като престъпление по възведеното обвеинение. Изложените съображения, че извършеното деяние не е престъпно, макар и формално да осъществява признаците от състава на престъплението по чл. 383 ал.1 НК поради явна малозначителност на случая по смисъла на чл. 9 ал.2 НК, намират опора в установените по делото факти. На това основание като е отменила осъдителната присъда и е оправдала подсъдимия е приложила точно материалния закон.
Доводите в протеста за наличието на обстоятелства, които изключват приложението на чл. 9 ал.2 НК са незаконосъобразно. Преди всичко следва да се посочи, че обществената опасност е признак на всяко едно престъпление независимо от неговия характер. Законът не въвежда ограничение за приложението на чл. 9 ал.2 НК за определен вид престъпления с оглед характера им и санкцията, която се предвижда за тях. Всяко едно престъпление, независимо дали е на просто извършване или съставно и дали осъществява основният или квалифициран състав на дадено престъпление, както и независимо дали има определен минимум на предвиждащото се наказание, може формално да осъществява признаците от състава на престъплението, но обществената му опасност, с оглед степента и характера на засегнатите обществени отношения и данните за личността на дееца, да бъде толкова незначителна, че да прави обществено неоправдано третирането съответното поведение като престъпление и да изключва наказателната репресия.
В конкретния случай правилно е прието, че установеният воискови ред и дисциплина, които са обект на защита с престъплението, не са били съществено засегнати с оглед войсковата част, от която е извършено отклонението от военна служба и обществената опасност на извършеното е явно незначителна. Касае се до учебно заведение и макар кадрова военна служба в него също да се изпълнява от курсантите, тя е с различен обем и съдържание в сравнение с тази в останалите поделения на Българската армия. К. обучаващи се те имат особен статус и под ръководството на командирите си се подготвят за изпълнение на кадрова военна служба. Деянието е плод на лекомислено поведение, характерно за младежката възраст, при което все още не е завършен процеса на формиране на качества, характеризиращи военнослужещите от състава на армията. Това го е лишило от възможността да оцени в достатъчна степен твърде тежките последици от извършеното деяние. То до голяма степен е било улеснено от ръководството на учебното заведение, което е допуснало масово да се използват идентични бележки за разрешаване на домашен отпуск. Деянието е изолирана проява в живота на подсъдимия.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказагелно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивната присъда на Военно-апелативния съд на Република България материалния закон е приложен точно с оправдаването на подсъдимия и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК
Р Е Ш И:
Оставя в сила присъда № 57 от 22.04.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 52/2009 год. по описа на Военно-апелативния съд на Република България, с която е отменена осъдителна присъда № 20 от 13.03.2009 год. по НОХ дело № 20/2009 год. на Плевенския военен съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият л-т Н. Т. Ж. е признат за невинен и оправдан по предявеното обвинение по чл. 383 ал.1 НК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: