ОПРЕДЕЛЕНИЕ N 96 София,30.05. 2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание единадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател:Маргарита Соколова Членове:Гълъбина Генчева Геника Михайлова като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 425/2017 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 7018/14.05.2016 г. на М. Б. Д., чрез адв. З. К., срещу определение № 1466 от 22.04.2016 г. по ч. гр. д. № 1806/2016 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 18.03.2016 г. по гр. д. № 5110/2015 г. на Софийския градски съд в частта, с която исковата молба по предявения в условия на обективно съединяване иск по чл. 135 ЗЗД е върната при условията на чл. 130 ГПК и производството по него е прекратено. С жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен с доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, противно на приетото от въззивния съд, че е налице правен интерес от воденето на иска по чл. 135 ЗЗД, тъй като ищцата е купувач по сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с дружеството - ответник /в несъстоятелност/. Незаконосъобразно апелативният съд се позовал на чл. 637, ал. 6 ТЗ. Искът по чл. 135 ЗЗД е единственият, с който страната разполага, тъй като самата тя не е станала собственик по силата на предварителния договор. В отделно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се навежда специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по обуславящия, според жалбоподателката, въпрос за това дали купувачът по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот разполага с иск по чл. 135 ЗЗД срещу неизправния продавач в хипотезата, когато срещу последния е открито производство по несъстоятелност и същият е обявен в несъстоятелност. Ответникът [фирма] [населено място], чрез юрисконсулт М., с писмен отговор в срок оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, а при евентуалност - и основателността на жалбата, позовавайки се на забраната по чл. 637, ал. 6 ТЗ. Ответникът Р. М. А., чрез адв. Т., с писмен отговор в срок, оспорва жалбата по същество. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване като преграждащ и по арг. от чл. 280, ал. 2, т. 1 вр. чл. 274, ал. 4 ГПК като постановен в производство по иск с цена над 5 000 лв., въззивен съдебен акт, така същата е допустима. По допускане на касационното обжалване като положително условие за разглеждането на частната жалба по същество, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира следното: Производството пред Софийския градски съд по гр. д. № 5110/2015 г., комуто делото е изпратено по правилата на родовата подсъдност от Софийския районен съд, е образувано по исковата молба на М. Б. Д., подадена в хода на висящо срещу нея производство по иск по чл. 108 ЗС, но отделена за самостоятелно разглеждане. Искът е насочен срещу [фирма] /в несъстоятелност/ и Р. М. А., за обявяване на сключената между ответниците покупко - продажба на жилищен имот, обективирана в н. а. № 171/31.08.2007 г., том ІV, рег. № 24234, д. № 725/2007 г., за недействителна спрямо ищцата, както и за прогласяването й за нищожна като привидна поради незаплатена от купувача Р. А. цена /по иска за нищожност производството е прекратено/ и за унищожаемост. Ищцата е обосновала качеството си на кредитор по иска по чл. 135 ЗЗД с обстоятелството, че между нея и [фирма] /н/ е налице предварителен договор от 01.03.2001 г. за продажба на процесния имот, на който, в качеството му на ведомствено жилище, ищцата е била наемател по силата на договор с дружеството от 25.06.1999 г., съответно продължен до 31.08.2006 г., след което продължила да плаща наем до месец февруари 2008 г., когато получила отказ от наемодателя да бъдат усвоени преведените от нея суми за наем за последните четири месеца. Софийският апелативен съд е потвърди определението на Софийския градски съд в обжалваната му прекратителна част, споделяйки изцяло правните му доводи. Позовал се е на разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ, предвиждаща забрана за образуване на нови съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжник, срещу когото е открито производство по несъстоятелност. Приел е, че искът по чл. 135 ЗЗД не е сред изрично предвидените в същата разпоредба изключения от забраната, касаещи искове за защита правата на трети лица-собственици на вещи, включени в масата на несъстоятелността, искове по трудови спорове и искове за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица. Липсвал и правен интерес от воденето на иска по чл. 135 ЗЗД, тъй като дори същият да би бил уважен, срещу дружеството в несъстоятелност не можело да се води отделно изпълнително производство. Искът не можел да се квалифицира и като специален отменителен иск от категорията на посочените в чл. 649 ТЗ, тъй като ищцата не навеждала твърдения да е кредитор на дружеството в производството по несъстоятелност. При тези мотиви на апелативния съд поставеният въпрос за допустимостта на иск по чл. 135 ЗЗД от купувач по предварителен договор срещу търговско дружество в несъстоятелност, продавач по договора, се явява обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по посочения въпрос липсва изрична задължителна практика на ВКС. Производството по несъстоятелност има за цел да се осребри цялото имущество на длъжника, като получените от това суми се разпределят между кредиторите с парични вземания с оглед на справедливото им удолетворяване, което е немислимо при предприето самостоятелно, от всеки кредитор поотделно, принудително изпълнение, поради липса на достатъчно средства. Установената в чл. 637, ал. 6 ТЗ забрана касае именно парични вземания, предмет на съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела, които по начало могат и следва да се предявят именно в производството по несъстоятелност по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ. Ищецът по иск по чл. 135 ЗЗД, който черпи качеството си на кредитор от предварителен договор за покупко - продажба с дружество - длъжник в несъстоятелност, не е кредитор с парично вземане. Той не може да реализира правото си, като го предяви по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, още по- малко синдикът е този, който може да даде защита на потестативното му право да се сключи окончателен договор, тъй като това право се реализира само по съдебен ред с иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Целта на ищеца, което обуславя и правния интерес от водене на иск по чл. 135 ЗЗД от кредитор по предварителен договор за покупко-продажба, е при успешното му провеждане имотът да се счита за имот на длъжника, за да може да се сключи окончателен договор по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, т. е. да се придобие собствеността и имотът успешно да се ревандикира срещу третото лице - контрахент на длъжника или пък ищецът да започне да го владее чрез него в случай, че то упражнява фактическата власт върху имота. Следователно, след като производството по несъстоятелност е неприложимо към изпълнението на задължение за сключване на окончателен договор, то същото не може да бъде пречка за допустимостта на исковете, чрез които може да се защити и реализира потестативното право. Искът по чл. 135 ЗЗД е допустим от гледна точка и на това, че имуществото на длъжника, предмет на транслативната сделка, обявяването на чиято относителна недействителност се иска, не се включва в масата на несъстоятелността, тъй като то е валидно отчуждено /продадено/ и е станало част от имуществото на третото лице. Производството по несъстоятелност не лишава длъжника от собственост, нито от правото му да се разпорежда с нея, освен в хипотезата на чл. 635, ал. 2 ТЗ, когато съдът го лишава от правото на управление и разпореждане с имуществото и го предоставя на синдика, а кредиторите в несъстоятелността разполагат със специалните искове по чл. 649 ТЗ. Предвид така дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, частната жалба се явява основателна. Искът по чл. 135 ЗЗД не се обхваща от забраната на чл. 637, ал. 6 ТЗ, налице е правен интерес от водене на иска, който, ако бъде разгледан и уважен, ще открие възможност за производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, съдебното решение по което ще замести окончателния договор за покупко - продажба на процесния имот. Евентуалното принудително изпълнение за имота би се водило от ревандикиращия собственик не срещу дружеството длъжник - продавач по обявената за относително недействителна сделка, а срещу третото лице - купувач по нея, ако у него се намира владението, което е обичайната житейска хипотеза. Обжалваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено, ведно с първоинстанционното определение за прекратяване на производството в частта по иска по чл. 135 ЗЗД, което потвърждава, а делото следва да се върне на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска по чл. 135 ЗЗД. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1466 от 22.04.2016 г. по ч. гр. д. № 1806/2016 г. на Софийския апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 1466 от 22.04.2016 г. по ч. гр. д. № 1806/2016 г. на Софийския апелативен съд и определение от 18.03.2016 г. по гр. д. № 5110/2015 г. на Софийския градски съд в частта, с която исковата молба на М. Б. Д. срещу [фирма] [населено място] /н/ и Р. М. А., по иска по чл. 135 ЗЗД, е върната и производството по него е прекратено. ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска по чл. 135 ЗЗД. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: