Р Е Ш Е Н И Е №392 гр. София, 6 ноември 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 1028/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК. Образувано по искане на осъдения В. Г. Т. за възобновяване на н. о. х. д. № 607/2006 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора и за отмяна на постановената спрямо него осъдителна присъда. В искането се заявява основанието по чл.423, ал.1 НПК. Посочва се, че присъдата е постановена задочно, като осъденият е работел в чужбина и не е имал възможност да се яви и да се защити. Иска се възобновяване на производството, отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд. В съдебно заседание пред касационната инстанция служебният защитник на осъдения поддържа искането. В писмени бележки проследява призоваването на осъдения както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивния, като акцентира на липсата на справки от ОДМВР-Хасково, сектор „Гранична полиция”, ГД”ИН” и НСлС, ОДМВР- Хасково сектор „БДС” и заявява, че едва след получаването на отговори по тези справки съдът е следвало да обяви осъдения за общодържавно издирване. Изтъква също, че не е изпълнена и процедурата по чл. 254, ал.4 от НПК и на осъдения Т. не е бил връчен препис от обвинителния акт и от разпореждането на съдията-докладчик. В заключение поддържа, че присъдата е била постановена в отсъствие на осъдения, без да са били налице основанията за това. Моли наказателното производство да бъде възобновено, присъдата да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Осъденият Т. поддържа искането за възобновяване, като моли и за намаляване на наказанието. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че искането е неоснователно, тъй като на осъдения е връчен препис от обвинителния акт, явявал се е в няколко по ред съдебни заседания пред първоинстанционния съд, след което е напуснал адреса, на който е можел да бъде призован. Предвид това намира, че правилно делото е било разгледано в негово отсъствие при предпоставките на чл.269, ал.3 НПК, тъй като осъденият сам се е поставил в положение да не може да се изпълни процедурата по редовното му призоваване. Пледира искането за възобновяване на делото да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите в искането и заявените в съдебно заседание и писмените бележки съображения, и след като извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 101 от 05.05.2011г. по НОХД № 607/2006г. по описа на РС- гр. Стара Загора В. Г. Т. е признат за виновен в това, че на 13/14.05.2005г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с още две лица- П. В. Ц. и Д. Г. К., чрез разрушаване прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство отнел чужди движими вещи на обща стойност 990 лева, от владението на собствениците им с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен, поради което на осн. 196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.2 и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” и чл.54 НК го е осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. На осн. чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 НК съдът определил едно общо най-тежко наказание измежду така наложеното му по НОХД № 607/2006г. по описа на РС-Стара Загора и по НОХД № 58/2006г. на РС-Хасково и НОХД № 650/2007г. по описа на РС-гр. Димитровград, а именно най-тежкото от тях- три години и шест месеца лишаване от свобода. Постановил така определеното общо наказание да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит при първоначален „строг” режим на изтърпяване. Приспаднал от така определеното общо наказание на осн. чл.25, ал.2 НК изтърпяната част от наказанията по НОХД № 58/2006г. на РС-гр. Хасково и НОХД № 650/2007г. на РС-гр.Димитровград. По жалба на служебния защитник на осъдения Т. е било образувано ВНОХД № 1153/2011г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора. С решение № 147 от 27.07.2011г. по ВНОХД № 1153/2011г. първоинстанционната присъда била изцяло потвърдена и е влязла в законна сила. В искането за възобновяване не е посочена информация от кой момент осъдения Т. е узнал за постановената спрямо него осъдителна присъда. Видно от справка от Затвора- Стара Загора същият е постъпил в Затвора- Стара Загора на 15.05.2015г., поради което, при липса на друга информация в тази насока, следва да се приеме, че именно от 15.05.2015г. е започнал да тече срока по чл.423, ал.1 НПК. Следователно, искането за възобновяване, подадено на 17.06.2015г. е в установения от чл.423, ал.1 от НПК срок. Разгледано по същество искането е неоснователно. Наказателното производство, в досъдебната му фаза, е проведено в присъствието на осъдения Т.. Обвинителният акт срещу осъдения за извършено престъпление по чл.196 от НК е внесен в Районен съд- Стара Загора на 10.04.2006г. С разпореждане на съдия-докладчик от 21.04.2006г. е разпоредено на осъдения Т. да се връчи препис от обвинителния акт и делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.05.2006 г. Обвинителния акт и призовката за първото съдебно заседание са получени лично от осъдения (л. 29 от първоинстанционното производство). В съдебното заседание, проведено на 29.05.2006г. В. Т. се е явил лично и му е бил назначен служебен защитник- адв. Д. В.. В това съдебно заседание не е даден ход на делото поради отправено от страните искане за предоставяне на възможност за сключване на споразумение. Разглеждането на делото е било отложено за 19.06.2006г., на която дата подсъдимият се е явил със служебния си защитник, като отново не е даден ход на делото с оглед предоставяне на последна възможност за възстановяване на вредите от престъплението, предвид евентуалната възможност за сключване на споразумение за решаване на наказателното производство. В проведените от следващата дата- 09.10.2006г. до 03.06.2009г. седем съдебни заседание осъденият се е явявал, макар и на делото да не е бил даван ход поради причини от различен характер - липса на защитници или някой от останалите подсъдими и спиране на производството поради тежко заболяване на подс. П. Ц.. В съдебно заседание на 29.09.2010г. съдът възобновил процесуално-следствените действия по делото, прекратил производството срещу П. Ц. (поради смърт) и бил даден ход на делото. Осъденият Т. присъствал на това заседание заедно със служебния си защитник. В следващото съдебно заседание на 18.11.2010г., осъденият присъствал при събирането на редица писмени и гласни доказателствени средства, като разглеждането на делото било отложено за 16.12.2010г. От 16.12.2010г. осъденият Т. не се е явявал пред инстанциите по същество. Още в съдебното заседание на 16.12.2010г. съдът констатирал, че същият е редовно уведомен от предходното съдебно заседание и отложил делото за 09.02.2011г. без да предприеме процесуални действия във връзка осигуряването на подсъдимия или чрез принудителното му довеждане или чрез прилагане на чл.66, ал.1 НПК. Изпратените на известните по делото адреси призовки били върнати чрез съответните отбелязвания и информация, че осъденият е напуснал адресите и липсва такава относно актуалното му местонахождение. С разпореждане от 14.02.2011г. на съдия-докладчик при РС-Стара Загора подс. В. Т. е обявен за общо държавно издирване, а взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Подписка” е изменена в „Задържане под стража”. След тази дата съдът е положил допълнителни усилия за установяването на осъдения, като е изискал и съответно получил отговор от Кметство- [населено място], служба „ГРАО” относно актуалните адреси на осъдения, МВР- ОД- Стара Загора във връзка с издирването на осъдения и във връзка с регистрирани данни за задгранични пътувания на осъдения, както и докладна записка от МП- ОЗ „Охрана”, че лицето не може да бъде открито на адреса в [населено място] и адреса в [населено място], като по сведение на живущата с него на семейни начала Д. Т. същият се намира на територията на Република Гърция. Така установените обстоятелства са дали основание на съда за приложение на разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т.1 и т.2 от НПК, като в проведеното съдебно заседание на 05.05.2011г. съдебното следствие е обявено за приключено, изслушани са съдебните прения и е постановен съдебния акт. Изложените фактически обстоятелства във връзка с процесуалното развитие на делото водят до извода, че осъденият Т. се е отклонил от известния по делото адрес, без да уведоми за това съда и без да посочи друг за неговото призоваване, въпреки че е бил наясно за наличието на висящ и неприключил наказателен процес. Съдът е проявил необходимата процесуална активност във връзка с осигуряване на участието на осъдения Т. в производството, като след съответната констатация, обоснована на получената информация, че същият е напуснал известните адреси и се намира на неизвестен такъв извън територията на страната, е провел надлежно и законосъобразно съдебно производство, финализирано с атакувания съдебен акт. При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал.1 НПК за възобновяване на наказателното производство. Необходимо условие за уважаване искане на това основание е осъденият да не е бил запознат с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение и в този смисъл - да не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство. От друга страна неучастието му в производството следва да се дължи не на негово недобросъвестно процесуално поведение, а на проявена от страна на съда и органите на досъдебното производство пасивност във връзка с осигуряването на реални гаранция за реализиране на правото му за лично участие в процеса. В настоящия казус осъденият е участвал в досъдебната фаза на наказателния процес, като е бил запознат не само с обвиненията срещу себе си, но и с процесуалните си задължения, произтичащи от качеството му на обвиняем. По – нататък, осъденият е участвал лично в първоинстанционното производство, като му е бил връчен обвинителен акт и се е явявал в продължение на 4 години пред районния съд. Независимо от знанието си за процеса и въпреки процесуалното си задължение да уведоми съда за промяна на своето местонахождение, осъденият е напуснал известните по делото адреси, а близките му не са предоставили нов актуален адрес за призоваване и съответно уведомяването му за последвалите съдебни заседания. В този смисъл действията му следва да се приемат като укриване по смисъла на чл. 423, ал., изр.2 НПК, поради което съставляват процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство. Неоснователни са възраженията на защитата, че са налице основанията за възобновяване на делото, тъй като не била изпълнена процедурата по чл.254 от НПК. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения, разглеждайки делото на основание чл.269 НПК в отсъствието на осъдения Т., тъй като обвинителния акт е връчен на подсъдимия още с разпореждане от 21.04.2006г., а разпоредбата на чл.254, ал.4 от НПК е приета ДВ бр. 109/2008 г., поради което за съдията- докладчик не е съществувало задължение да разяснява на осъдения, че производството може да се разгледа при условията на чл.269 НПК. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че не са налице основанията на чл.423 от НПК за възобновяване на производството, проведено задочно по отношение на осъдения В. Т., тъй като не са нарушени процесуалните правила за това. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Г. Т. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 147 от 27.07.2011г. по ВНОХД № 1153/2011 г. на Окръжен съд- Стара Загора. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: