Р Е Ш Е Н И Е №164 гр. София, 24 юли 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Севдалин Мавров при участието на секретаря Лилия Гаврилова и на прокурора от ВКП - Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 2224/2011г. Производството е образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от упълномощените защитници на подсъдимия Е. Г. А. - адвокат Г.Л. и адвокат А.М., срещу въззивно решение №134 от 27.05.2011 год. по внохд№750/10 г. на Софийския апелативен съд . Навеждат се касационните основания нарушение на закона и съществени процесуални нарушения, както и необоснованост на решението , което не е касационно основание. Посочено е, че законът е приложен неправилно с осъждането на подсъдимия А. за инкриминираните деяния по чл. 242, ал. 4,вр. с ал. 2 и по чл. 354а, ал. 2 НК, което твърдение е скрепено с доводи, че от данните по делото не следват изводи за авторство на подсъдимия на инкриминираните деяния . Твърденията за съществени процесуални нарушения са за ограничаване правото на защита на А. тъй като: не са допуснати от съда поисканите от защитата доказателства, с което е нарушен и чл.315 НПК, даващ право на въззивната инстанция да събира доказателства за изясняване обстоятелствата от предмета на доказване ; изводите за осъждането на подсъдимите се градят единствено върху приобщените от досъдебното производство доказателствени средства, включително и обясненията на подсъдимите Н. и А., което е недопустимо според чл. 116, ал. 1 НПК ; възраженията на защитата на А. срещу достоверността на доказателствените източници въз основа на които се градят осъдителните изводи в присъдата не са получили отговор във въззивното решение. Иска се отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане. В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ касационната жалба се поддържа от явилият се лично подсъдим Е. Г. А. и упълномощеният от него защитник - адвокат Г.Л.. Според защитата, подсъдимият е осъден единствено на базата на дадените от него обяснения и съдържащите се в тях самопризнания, без да намерят подкрепа в останалите доказателствени източници. Не са установени фактическите обстоятелства от съществено значение за делото като причините за контакта между двамата подсъдими и за пътуването им до Р.Турция, развитието на отношенията им със свид.Й., причините за пътуването му до Р.Македония. Не е уважено козателственото искане за разпит на свид.Е. М., която е щяла да установи бизнес отношенията между двамата подсъдими. Подсъдимият А. е дал обяснения с признания за деянието тъй като е бил подведен от дознателя Ц.. Не са допуснати поисканите от защитата доказателства, от които е щяло да се установи, че подсъдимият е имал само ролята на преводач на подс.Н. и не е участвал в деянията съгласно обвинението. Не е установено участието на А. в извършване на инкриминираното деяние нито субективната страна при осъществяване на деянието. Иска се оправдаване на подсъдимия или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В своя ЛИЧНА ЗАЩИТА ПОДСЪДИМИЯТ Е. А. иска оправдаване по обвинението. ПОДСЪДИМИЯТ Н. Г. спрямо когото производството в съдебната фаза се провежда задочно, съгласно чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК, не е обжалвал касационна жалба чрез защитата си. В съдебното заседание пред ВКС за него се явява адвокат В. Р. от АК гр.Кюстендил, назначен от касационната инстанция за служебен защитник на подсъдимия Н. Г. (съгласно чл.94, ал.1,т.8 НПК) , подкрепя като основателни доводите и исканията в жалбата на защитата на подс.А. и моли да бъде уважена. ПРОКУРОРЪТ от ВКП дава заключение за оставяне в сила на въззивното решение. Съдът е суверенен да прецени кои лица да допусне като свидететели. В случая лицата Г. , М. и С. са щяли да установят търговската дейност на подсъдимия , която е извън предмета на доказване. Не са нарушени чл.13 и чл.14 НПК . Деянията и авторството им от подсъдимите са доказани. Материалният закон е приложен правилно. В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА подсъдимият А. заявява , че е невинен. Превеждал е на подс.Н. от български на турски език, тъй като той не е владеел български език и не се е занимавал с друга дейност, освен със съвместна търговия с Н.. Изразява надежда за справедлив процес. Моли да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ПРОВЕРИ ПРАВИЛНОСТТА НА ОБЖАЛВАНОТО ВЪЗЗИВНО РЕШЕНИЕ, В ПРЕДЕЛИТЕ ПО ЧЛ. 347 НПК, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: С присъда № 2 от 03.02.2010г., постановена по нохд № 691/07г., на Кюстендилския окръжен съд подсъдимият Е. Г. А. е признат за виновен в това, че в периода от 10.11.2006 г. до 13.11.2006 г., на ГКПП-Капитан А. и на ГКПП-Гюешево, в съучастие като съизвършител с подс. Н. Г., при продължавано престъпление, без надлежно разрешително е пренесъл през границата на страната високорисково наркотично вещество - 24 900 гр. хероин на обща стойност 2 555 923 лв.като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на осн. чл. 242, ал. 4, пр. 2 вр. ал. 2, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК е осъден на петнадесет години лишаване от свобода и на глоба в размер на 200 000 лв., като е оправдан по обвинението за това, да е извършил две отделни престъпления по посочения текст от материалния закон, съотв. на 10.11.2006г. и на 13.11.2006г. С тази присъда подс. А. е признат за виновен и в това, че в периода 11.11.2006г. - 13.11.2006г. в гр.Хасково, в съучастие като съизвършител с Н. Г. без надлежно разрешително и с цел разпространение, е държал в л.а. „Ауди А6" с per. № X 47 00 АТ високорисково наркотично вещество в голямо количество - 24 900 гр. хероин с различно процентно съдържание на активния компонент, на обща стойност 2 555 923 лв., поради което и на осн. чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 2 вр. ал. 1, изр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК е осъден на пет години лишаване от свобода и на глоба в размер на 20 000лв. На осн. чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил на подс. А. общо и най-тежкото наказание от петнадесет години лишаване от свобода и глоба от 200 000 лева, което е постановил да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор от закрит тип. Задочно осъденият подсъдим Н. Г. е признат за виновен по същите обвиняния за същото продължавано престъпление , извършено на 10.11.2006г. и на 13.11.2006г., в съучастие с подс.А. като Г. е действал като подбудител в първото деяние на 10.11.2006г. и като съизвършител във второто деяние на 13.11.2006г. , с предмет високорисково наркотично вещество - 24 900 гр. хероин на обща стойност 2 555 923 лв. – престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 2, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което вр. с чл.54 НК е осъден на 17 години лишаване от свобода и на глоба в размер на 200 000 лева. Признат е за виновен и за престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 2 вр. ал. 1, изр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК със същия предмет и вр. с чл.54 НК е осъден на седем години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лв. На основание чл. 23, ал. 1 НК му е наложено общо и най-тежкото наказание от 17 години лишаване от свобода и глоба от 200 000лв. и е постановил наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно в затвор от закрит тип, при първоначален строг режим. На осн. чл. 59, ал. 1 НК съдът е приспаднал и е зачел времето, през което всеки от подсъдимите е бил задържан под стража и/или по отношение на него е била прилагана мярка за неотклонение „Домашен арест". На осн. чл. 242, ал. 7 НК и чл. 354а, ал. 6 НК съдът е отнел в полза на държавата веществото, представляващо предмет на всяко от престъпленията, а позовавайки се на чл. 242, ал. 8 НК е постановил и отнемане в полза на държавата и на лекия автомобил „Ауди А6" с per. № X 47 00 АТ, собственост на „Могиса България" ЕООД. С въззивно решение № 134 от 27.05.2011г. по внохд № 750/2010 год., САС, ІV състав, образувано по жалби от защитата и на двамата подсъдими, САС е изменил присъдата като е преквалифицирал извършеното от подс. Н. Г. от престъпление по чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1 НК в престъпление по чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С решението е изменена присъдата и в частта относно наложените на подс. Е. Г. А. наказания, които са намалени по размер, от петнадесет години лишаване от свобода и глоба в размер на 200 000 лева - за престъплението по чл. 242, ал. 4 НК на десет години лишаване от свобода и 100 000 лева глоба и от пет години лишаване от свобода и 20 000 лева глоба - за престъплението по чл. 354а, ал. 2 НК на две години и шест месеца лишаване от свобода и 5 000 лева глоба. Изменена е и в частта по чл.23, ал. 1 НК като общо най-тежкото наказание е намалено на десет години лишаване от свобода и на 100 000 лева глоба. Присъдата е потвърдена изцяло в останалата й част. Настоящият съдебен състав прие, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Възраженията на защитата срещу атакуваното решение се отнасят в обобщен вид до липса на категорично доказване на деянията и тяхното авторство от подсъдимия А. и на ограничаване правото на защита на подс.А. с недопускане на поисканите свидетели за установяване действителните отношения между двамата подсъдими и липса на отговор на доводите на защитата по отношение несъгласието й с проверката и оценката на доказателствените източници. Твърденията в касационната жалба са неоснователни. Не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивната инстанция е дала аргументиран отговор защо не са допуснати поисканите от защитата свидетели. Искането на защитата за разпита на свидетелите, които е следвало да установяват бизнес-отношенията между двамата подсъдими, направено в съдебно заседание на 04.04.2011 год., не съдържа твърдения за факти, които биха имали съществено значение за разкриване на фактите и обстоятелствата от предмета на доказване по чл.102 НПК. С исканите разпити биха се разкрили обстоятелства, свързани с търговските пътувания, с отношенията между подсъдимите, вкл. и че те не винаги са били заедно по време на тези пътувания, за закупуваните от тях стоки за търговия в общата им фирма и други подобни, които факти са установени по делото с вече събраните доказателствени източници. Те не биха допринесли за изясняване на поведението на подсъдимите относимо към деянията и авторството им, съгласно обвинението, които обстоятелства са от кръга на установяване на инкриминираните в обвинителния акт. Ето защо, допускането им би било самоцелно и неоправдано . Отказът на съда да ги допусне е мотивиран, поради което липсва ограничаване на правото на подсъдимия да се противопостави и да иска проверка на доказателствата на обвинението . При тези изводи не може да се приеме за основателно твърдението на защитата, че с тези си действия въззивната инстанция е ограничила правото на защита на подсъдимия А.. Не са засегнати устоите на справедливия процес. ВКС не намира причини да не сподели и да не се присъедини към стореното от въззивния съд. От друга страна, не възприема изразеното в касационната жалба твърдение, че САС е направил повърхностен анализ и не бил отговорил на възраженията на защитата относно оспорване на достоверността на доказателствените източници навеждащи към авторството на деянията от подс.А.. В един обширен и пространен анализ , основан на правната логика и на логиката на фактите, САС е изследвал всестранно целия доказателствен материал и въз основа на този задълбочен труд е успял да изведе взаимно свързани по съдържание и хронология и юридически обосновани констатации за фактите от предмета на установяване, както и правни изводи, които са в съответствие с установените факти. Доводите на защитата се опровергават от извършения от въззивния съд пространен и прецизен анализ на всички доказателства. Въззивният съд се е мотивирал защо приема за достоверни обясненията на подс.А. и показанията на свид.Г. Й.. Съдилищата по фактите са приобщили по реда на чл.279, ал. 1,т. 3 и т. 4 НПК обясненията на подсъдимия А., дадени в досъдебната фаза и внимателно са ги проверили и съпоставили с всички останали доказателства и доказателствени средства. Анализът на въззивната инстанция е съпричастен с правната природа на самопризнанието на подсъдимия. То е съобразено с нормата на чл. 116 НПК, въвеждаща ограничение в доказателствената сила на самопризнанието, когато присъдата се основава само на него, но не и когато то се подкрепя от останалите доказателствени източници. В случая, направеното самопризнание от А., в което се съдържа и „оговор” спрямо инкриминираната дейност на подс.Г., не е единственият доказателствен източник за установяване на деянията съгласно обвинението и авторството им. Обясненията на подс.Е. А. и показанията на свид.Г. Й., събрани в досъдебното производство, които съдът е ползвал при формирането на констатациите и изводите си, са приобщени към доказателствения материал съгласно правилата на НПК и са оценени наред с останалите източници на доказателствени факти. А. в обясненията си е заявил, че свид.Й. не е знаел за наличието на пакетите в резервоара на автомобила, чието управление е осъществявал в процесния период. В тази насока те са приети за достоверни, защото изцяло кореспондират с обстоятелствата , установени от показанията на свид. Й. в съдебната фаза и от приобщените му обяснения от досъдебната фаза, по реда на чл. 281, ал. 2 НПК, дадени пред съдия в качеството му на обвиняем, спрямо когото производството е прекратено. Описвайки известните му от този период събития, подс. А. в нито един момент от изложението си не свързва развоя им с излагането на факт или обстоятелство, индициращ макар и само вероятност Г. Й. да е знаел за извършваните престъпления. От своя страна, свид. Г. Й. е изложил фактите такива, каквито са, съгласно самите обективни събития, за които двамата разказват еднозначно. Съобщеното от свид. Й., че е правил няколкократни пътувания до Турция с А. и/или с подс. Г. е потвърдено по делото от писмените доказателства- справки за задграничните пътувания, предоставени от информационните масиви на полицията извършени от двамата подсъдими и от свидетеля Й. през този период, от договора за покупко-продажба на л.а. “Ауди”, собственост на управляваното от подс.Г. търговско дружество. Неоснователно е становището на защитата за изолирания характер на обясненията на подс. Е. А., с които уличава себе си и подс.Г. в участието по укриване и пренасяне през граница на пакетите с хероин в резервоара на лекия автомобил „Ауди" е per. № X 47 00 АТ по указание на Г., срещу определено заплащане, както и данните за организираното от подс.А. - под ръководството и указанията на подс.Г. пътуване до Р.Македония със същия автомобил и укритите в него пакети хероин. То би могло да бъде изолирано от доказателствената съвкупност ако не бяха открити и иззети с протоколите за оглед, претърсване и изземване и фотоалбумите към тях пакети хероин, които съответстват напълно на описанието за тях ,дадено от подсъдимия А. в кредитираните му обясненията от съдилищата по фактите. САС се е мотивирал по реда на чл.339, ал.2 НПК защо твърденията на подс.А. относно поставянето на хероина в тайник в лекия автомобил, в който вид той е пренесен през граница , нямат изолиран характер. Според него, пътуването им със свид.Й. на 07.11.2006 г. до Р.Турция е било по покана на подс. Г., които факти са потвърдени от показанията на свид. Й., че при пристигането им в Истанбул те са били посрещнати именно от Г. и в следващите дни са гостували в неговия дом до сутринта на 10-ти ноември, където автомобилът е бил в гаража в дома на подс.Г.. Подсъдимият А. е описал подробно начина на укриване на пакетите в резервоара на автомобила от Г., с който впоследствие са пътували А. и Й., както и факта, че Й. не е знаел за наличието на наркотика в лекия автомобил. Данните от обясненията на подс.А. са анализирани и потвърдени от данните от писмените доказателствени средства (протоколите за оглед и изземване и фотоалбуми към тях) относно откриването и изземването на наркотика на същото място, съобщено от него и със същото описание за начина на опаковането му и дори за цвета на опаковките. Наличието на общ умисъл за трафика на хероина от Турция в България и след това – в Македония, както и държането му с цел разпространение, е установен от оценката за непротиворечивост в признанията на фактите, съдържаща се в обясненията на подс.А. за общите му действия с Г. по пренасянето и държането на наркотика в България с данните от показанията на свид.Й. и от писмените доказателства - справки за задграничните им пътувания. Последващото преминаване на границата със същия наркотик е установено от съда, освен от обясненията на подс.А., но и от кореспондиращите с тях показания на свид.Й. за разговорите на подс.А. със свид.Й. за предстоящото му пътуване със същия лек автомобил за гр.Скопие- Р.Македония, където “е трябвало да се свърже с мъж на име „Виби", на когото да предаде „личен багаж” и за целта Й. е получил сим - карта ,важаща за територията на Р.Македония. Тези данни са споделени еднозначно от двамата и както правилно е извел САС, те не биха могли да бъдат измислени, ако не са обективно съществуващи факти. Свидетелят е заявил, че подс.А. му е обещал заплащането на 500 евро за превоза на автомобила до Р.Македония, поради което САС е достигнал до логическия извод, че А. е автор и на второто деяние – контрабандата на наркотика, укрит от Него и Г. в лекия автомобил и през границата ни с Р.Македония, използвайки Й. като посредствен извършител на деянието. Оценката за достоверността на тези гласни доказателствени източници е подкрепена и с данните от протокола за оглед, от протокола за претърсване и изземване на лекия автомобил и фотоалбумите към тях, от акт за установяване на митническо нарушение, протокол за митническа проверка и обстоятелствен протокол . Тези доказателствени източници са в основата на установеното от САС, че процесните пакети са били укрити именно по начина, за който сочи подс.А.. Показанията на свид.Й. са анализирани обстойно и съдът е стигнал до мотивирани изводи за тяхната последователност, устойчивост във времето и непротиворечивост при пресъздаването на фактите, дори и до най-малките подробности относно поведението на подс.А. и уговорките със свидетеля по повод пътуването на Й. до Р.Македония. Тези показания са проверени за достоверност и с показанията на разпитаните свидетели - митнически служители С., К., Г., С. и М., които еднопосочно с изясненото от Й. установяват същите факти. Съдът се е аргументирал защо е приел, че иззетото наркотично вещество на 13.11.2006г. е същото вещество, което е внесено от Турция в България на 10.11.2006г.. В тази насока са послужили и справките за задграничните пътувания на А. и Й. в инкриминирания период. Описвайки събитията от ранния предиобед на 10.11.2006г., развили се в гаражното помещение към дома на поде Г. в Истанбул, когато, според обясненията му, подс. Г. е поставил множество на брой пакети в резервоара на колата, се е ангажирал с преценка, че пакетите са били „около 40 бр.”, което указва на съдържанието на представите му и волевата му проява на лично съзнателно участие в укриването на наркотика и съзнателното пренасяне в този му вид през границата на Р.Турция в страната ни. От друга страна, в обясненията на подс.А. е подчертан конспиративния характер на обстоятелствата, при които са поставени пакетите само негово присъствие и без знанието на шофьора на същата кола – свид.Г. Й.. Тези фактически данни са оценени от САС като имащи очевидната цел и на двамата подсъдими да се избегне установяването на местонахождението на пакетите от контролните митнически органи, тъй като съдържанието им не е позволявало явно държане и пренасяне през границата на страната. А хероинът има именно такъв характер, предвид разрешителния режим на притежаване, държане, пренасяне и пр. забрани, уредени в закона. Външният вид на тези пакети и характерните подробности на опаковката и количеството им са описани в приобщените обяснения на подс.А., които са оценени с данните от протоколите за оглед и изземване на хероина от тайник в резервоара на същия автомобил. В мотивите на атакуваното решение е отделено пространно място за отговор на доводите на защитата относно възможността по друго време, на друго място и от друго лице/лица да са били поставени укритите от поде. Г. и подс.А. пакети. САС е анализирал доказателствените източници според които укриването на наркотика не е било достояние на други лица , освен на подсъдимите, тъй като е установено по делото, че след завръщане подсъдимите в България и след установяването на автомобила пред квартирата на Г. в гр.Хасково, автомобилът не е бил ползван от други лица и е бил изцяло във фактическата им власт - факт , обсъден в мотивите на въззивната инстанция във веригата от хронологически и в логическа връзка установени факти за поведението на подсъдимите. Изложените аргументи от САС напълно се споделят от състава на ВКС. Фактическите констатации в атакуваното решение се основават на анализ , съобразен с правилата по чл.107 НПК, вр. с чл.13 и чл.14 НПК за проверка и оценка на доказателствените източници . Правилно е приложен материалният закон. Деянията и авторството от подсъдимите са доказани по несъмнен начин. Правната оценка на инкриминираното в обвинителния акт и установено от доказателствените източници поведение на подсъдимия А. като деяния, осъществяващи обективните и субективни признаци на престъпните състави по чл. 242, ал. 4, пр. 2 вр. ал. 2, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 2 вр. ал. 1, изр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК е законосъобразна. Установено е, че подсъдимите не са разполагали към инкриминирания период с лицензия за внос, износ, транзит, пренасяне и превозване на високорисково наркотично веществото каквото е иззетият от владението им хероин 24 900 гр. От общите им действия за осъществяване на деянията законосъобразно е изведен общият им умисъл. Съучастието на подс.А. с подс.Г. под формата на извършител и в двете инкриминирани деяния е обоснована с данните за пряката му роля в изпълнението им. Основателно САС е отхвърлил като несъответни на доказателствата по делото възраженията на подс.А., че не е знаел какво е съдържанието на пакетите, намиращи се в резервоара на автомобила. Те се опровергават както от собствените твърдения, съдържащи се в обясненията му, че той е възприел лично и е описал подробности за действията на Г. по укриването им на особено необичайно място, като при това Г. е държал всичко това да се случи в отсъствието и без знанието на свид.Г. Й., така и от обсъдените показания на свид.Й., и в цялост на останалите доказателствени източници. Разграничено е съдържанието на действията на свид.Й. от инкриминираната дейност на двамата подсъдими при втората контрабанда на наркотика през границата ни с Р.Македония. Действията му правилно са изключени от инкриминираната дейност с обосноваване на правната природа на посредственото извършителство, при което подсъдимите са използвали свид.Й. за пренасянето на 13.11.2008 г. през границата ни с Р.Македония на укрития в лекия автомобил „Ауди” наркотик . Незнанието от страна на свид.Й. на фактическите обстоятелства , принадлежащи към състава на престъплението контрабанда по чл. 242, ал. 4, пр. 2 вр. ал. 2, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, е обстоятелство, изключващо умисъла за това престъпно деяние, при която форма на вина е единствено възможно осъществяването му. Правилно въззивният съд е приел, че що се касае до наложените на поде. А. наказания, с определящо значение за отмерването им, наред с останалите релевантни обстоятелства, следва да се отчита и приноса на А. в полза на разследването по делото. Пълното изясняване на фактите и обстоятелствата, при които са се случили инкриминираните събития, с оглед на техния конспиративен характер, е станало възможно именно поради дадените от този подсъдим обяснения. Това е несъмнено смекчаващо отговорността на подс. Е. А. обстоятелство, имащо характера на изключително такова като при наличието му и най-ниското наказание, предвидено в закона за всяко от вменените на подс. Е. А. престъпления, се оказва неоправдано тежко. Водим от изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ-то н.о., в настоящият съдебен състав Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 134 от 27.05.2011 год. по внохд № 750/10 г. на Софийския апелативен съд . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: