Р Е Ш Е Н И Е № 267 Софияя, 20.01.2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №13 по описа за 2013 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Т. Х. К. и Г. К. К., чрез процесуалния си представител адв.К., срещу решение от 26.10.2012г., постановено по гр.д.№443/2012г. на Пазарджишки окръжен съд, с което след отмяна на решение от 17.05.2012г. по гр.д.№4266/2011г. на Пазарджишки районен съд, е отхвърлен предявения от Т. Х. К. и Г. К. К. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК до размер на сумата от 15 679,85лв., ведно със законната лихва, считано от 02.08.2011г., както и направените разноски в заповедното производство до размера от 1 408,98лв. и е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска за размера над 15 679,85лв. до 16 935лв. и да разликата до 1521,70лв. от разноските. Касационното обжалване е допуснато с определение №776 от 20.06.2013г. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по поставения от касатора правен въпрос: „относно елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД във връзка с необходимостта ползувателят да е получил реален доход от ползването на имота, за да има разместване на материални блага”, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК решение №55 от 28.02.2012г. по гр.д.№652/2011г. на ВКС, ІІІг.о. и решение №567 от 01.11.2010г. по гр.д.№941/2009г. на ВКС, ІVг.о., с които е прието, че обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на друго лице. Такъв е случаят когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. Следва да се отбележи, че при последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска по чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане. Необходимостта от извършване на разходи от посочения вид е нормативно или договорно обусловено, а в някои по-редки случаи значение могат да имат и специалните качества или потребности на обогатения. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо, но излага доводи за неправилност поради процесуални нарушения; излага и доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата [община] оспорва жалбата като неоснователна. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: С обжалваното въззивно решение след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от Т. Х. К. и Г. К. К. срещу [община] иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено по отношение на [община] съществуване на вземането на Т. Х. К. и Г. К. К. по заповед №2118 от 03.08.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№3248/2011г. на Пазарджишки районен съд до размера на сумата от 15 679,85лв., ведно със законната лихва, считано от 02.08.2011г., както и направените разноски в заповедното производство до размера от 1 408,98лв. и е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска за размера над 15 679,85лв. до 16 935лв. и да разликата до 1521,70лв. от разноските. Въззивният съд е приел, че извършените действия по благоустрояване на имота не обосновават дължимост на претендираното обезщетение, защото не се свързват с извличането на облага от общината. Решението е неправилно. Установено е, че с влязло в сила решение от 10.08.1992г. по гр.д.№1114/1992г. на Пазарджишкия районен съд, по иск на И. В. В. и Д. В. В. е прието за установено по отношение на Общински съвет П., че И. В. и Д. В. са собственици /като наследници на А. В./ на недвижим имот, представляващ дворно място от около 715 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда и стопански постройки, находящ се в [населено място], като е осъден Общински съвет П. да предаде на И. В. и Д. В. владението върху описания имот. Ищците по настоящото дело Т. Х. К. и Г. К. К. са частни правоприемници на И. В. и Д. В. К. по отношение на процесния имот, включително по отношение на частта, попадаща в изградената улица. Придобили са от В. собствеността на имота с нот. акт № 38, том І, рег. № 1004 за продажба на недвижим имот, нот. дело №38 от 17.03.2000г. С нот. акт №35, том V рег. № 8362, нот. дело № 813 от 14.11.2008г. са продали имота, като са запазили за себе си правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота, заедно и поотделно. Установено е със заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, че частта от имота, която е предназначена за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение и се ползва от населението за пешеходна зона, е частта, която попада в изградената улица, чиято площ е около 40кв.м. Не се използва за задоволяване на обществени потребности тази част от имота, която е оградена, тъй като оградата е заснета като изградена и съществуваща на място с плана от 2000г. и огражда част от процесния терен, попадащ в [улица]., действал до изменението на плана с решение №237 от 18.12.2008г. Т.е. макар и по предходния план, действал през част от процесния период, частта от терена на имота, попадащ в улица да е с по-голяма площ спрямо действащия през останалата част от исковия период регулационен план, площта, ползвана за улица е същата – около 40кв.м. поради това, че на място е изградена ограда на имота преди началото на исковия период. Неправилно с въззивното решение е прието, че в случая не е налице обогатяване на общината. Общината се е обогатели чрез спестяване на разходи чрез ползване на част от имота, без да има основание за това /общината не навежда нови основания спрямо тези, при които е разрешен спорът за ревандикация на имота с влязло в сила решение, което решение е задължително за страните и за техните правоприемници/. През целия исков период ответната община е ползвала частта от имота, попадаща в улица, за свои цели, за които е следвало да осъществи разходи, свързани с присъщата й дейност с цел трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение, като тези разходи са спестени чрез ползването на частта от имота за улица. При установеното по спора относно собствеността на имота с влязлото в сила решение, което е задължително за страните по настоящия спор, принадлежащото на ищците право на ползване на имота и фактическото използване на част от имота от страна на общината без наличие на правно основание за това, на преценка подлежи размерът на вредата, с която ищците са обеднели, тъй като не са реализирали полза от принадлежащото им право на ползване на имота. Когато собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и ползва от друго лице несобственик, обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот. Същевременно неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота се изразява в облагодетелствуването му със спестения от него наем, който би плащал за ползване на имота през този период. В този смисъл е задължителна практика на ВКС - решение №131/27.10.2009 год. по т.д. № 268/2009 год. на ВКС, І т.о. и решение № 255/29.06.2010 год. на ВКС, по гр.д. №5342/2008 год. ІІІ г.о., които са постановени по реда на чл. 290 ГПК. По делото в първата инстанция е прието неоспорено /включително относно констатациите, че е допустимо поставяне в нея на преместваеми съоръжения/ заключение на съдебно-икономическа експертиза за установяване на средния пазарен наем на ползваната за улица част от имота за процесния период, който възлиза на сумата 5932,80лв. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК то трябва да се отмени и искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК да се уважи до размер на сумата 5932,80лв., ведно със законната лихва, считано от 02.08.2011г., както и направените разноски в заповедното производство до размера от 533,09лв. и се остави в сила въззивното решение за отхвърляне на иска за размера до 16 935лв. и да разликата до 1521,70лв. от разноските. С оглед изхода на спора в полза на ответната община следва да се присъдят разноски по компенсация съобразно уважената и отхвърлената част от иска в размер на 312,30лв. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 26.10.2012г., постановено по гр.д.№443/2012г. на Пазарджишки окръжен съд, в частта, с която след отмяна на решение от 17.05.2012г. по гр.д.№4266/2011г. на Пазарджишки районен съд, е отхвърлен предявения от Т. Х. К. и Г. К. К. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК до размер на сумата от 5932,80лв., ведно със законната лихва, считано от 02.08.2011г., както и направените разноски в заповедното производство до размера от 533,09лв. и в частта за разноските и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [община], че съществува вземането на Т. Х. К. и Г. К. К. по Заповед № 2118 от 03.08.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр.д.№3248/2011г. на Пазарджишкия районен съд до размера на сумата от 5932,80лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.08.2011г. до окончателното й изплащане, както и за направени в заповедното производство разноски до размера от 533,09лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение от 26.10.2012г., постановено по гр.д.№443/2012г. на Пазарджишки окръжен съд, в останалата част. ОСЪЖДА Т. Х. К. и Г. К. К. да заплатят на [община] сумата 533,09лв. – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: