1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260 София, 01.06.2015 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 28 май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 1771 /2015 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от К. С. Д. против решение № 209/05.12.2014г. по гр.д.№ 472/2014г. на Варненски апелативен съд, в частите, с която е отменено определение № 2081/15.07.2014 г. по гр.д. № 142/2014 год на Окръжен съд Варна, постановено на основание чл. 248 от ГПК, в частта, с което е оставено без уважение искането на Д. М. Т. за изменение на решението в частта за разноските, както и решение № 713/13.05.2014 г. по гр.д. № 142/2014 г. на Окръжен съд Варна в осъдителната му част за разноските за разликата над 1735 лв, представляващи заплатена от ищеца държавна такса до присъдените разноски в общ размер 4735 лв. В частната касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, евентуално за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Жалбоподателят прави разграничение на двете хипотези, предвидени в чл. 248 ГПК: когато съдът не се е произнесъл за разноските – в този случай решението се допълва без оглед на това дали има представен списък за разноските и когато се е произнесъл, но се иска изменение на решението в тази част. В този втори случай чл. 80, ал.2 ГПК определя представянето на списък в срок като предпоставка на допустимост на молбата за изменение. Тъй като ответника не е претендирал разноски до приключване на устните състезания и не е представил списък, жалбоподателя счита, че обжалваното определение е недопустимо. При условията на евентуалност са развити съображения и за неправилност на определението, защото в договора за правна помощ е отразено плащането в брой и той служи за разписка за получаване на уговорената сума, а е без значение кога е представен. В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: 1.присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила и като доказателство за изплащането му е представила договор за правна помощ, в който е отразено плащането в брой. По този въпрос се твърди противоречие със задължителната съдебна практика – т.1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. 2. основателна ли е молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските, когато същата страна не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, или такава молба е недопустима – т.9 от ТР № 6/2012г. Ответникът по касация оспорва жалбата и допускането до касация, тъй като по първия въпрос договорът за правна помощ, представен от жалбоподателя не е от кочан за адвокатски услуги и преценката дали е осъществено плащане по него, е на съда, който присъжда разноски. По втория въпрос се прави възражение, че съществено за допустимостта на молбата по чл. 248 ГПК е дали този, който иска присъждане на разноски, е представил списък, а не дали другата страна, която иска намалението на присъдените разноски е представила списък за своите разноски. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима Данните по делото са следните: Предявен е от К. С. Д. против Д. М. Т. иск по чл. 42, б. а и б ЗН за нищожност на завещание поради неспазване на предвидената в закона форма и поради невъзможен мотив. Данъчната оценка на завещания имот, която определя цената на иска е 43245 лв. Още с исковата молба ищеца е поискал присъждане на разноски. Представил е пред първата инстанция списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ, който не е от адвокатски кочан, но в който са описани делото, характера и обема на правната помощ и възнаграждение в размер на 3000 лв., като е отразено, че сумата е платена в брой на 04.04.2014г. В последното съдебно заседание ответникът е възразил по претенцията за разноски поради това, че не е от адвокатски кочан, че не е ясно как и дали е внесена сумата. Направено е и възражение за прекомерност, а и за това, че ответника, който е получил имот по завещание не е станал повод за предявяване на иска. Ответникът не е представил списък за разноски и не е претендирал такива. С решението, първата инстанция е постановила ответникът да плати деловодни разноски в размер на 4735 лв., от които д.т. 1735 лв. и 3 000 адвокатски хонорара, платен от ищеца. Ответникът е подал молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноски, като повтаря същите доводи. Счита, че минималниян размер на адвокатското възнаграждение според цената на иска е 1827 лв., а съдът въпреки направеното в срок възражение за прекомерност и това, че делото не съставлява правна и фактическа сложност не е уважил това възражение. С определение № 2081/15.07.2014 г. по гр.д. № 142/2014 год на Окръжен съд Варна, по чл. 248 от ГПК е оставено без уважение искането на Д. М. Т. за изменение на решението в частта за разноските. Съдът е приел, че е без значение, че договора не е от адвокатско пълномощно, като се е позовал на определение № 16:04.022010г. по гр.д.№ 443/2009г. на ВКС, ІІ гр.о. Намерено е, че минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1 би бил 1827лв. и сумата от 3 000 лв. не е прекомерна. С въззивното решение е отменено това определение и решението на първата инстанция в частта, с която са присъдени разноски над 1735 лв. до присъдените 4735 лв. Въззивната инстанция е приела, че няма доказателства по делото, че уговорената сума е платена, че исковата молба е предявена на 13.11.2013г., а договора за правна помощ е от 04.04.2014 г. По поставените правни въпроси: С ТР № 6/2012г. т.1 на ОСГТК на ВКС се прие, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, което се счита доказано ако в договора е вписан начина на плащане – по банков път и са представени доказателства за това или в брой, когато направеното плащане е отразено в договора за правна помощ и това отбелязване има характера на разписка. Видно от представения договор за правна помощ от 04.04.2014г., като начин на плащане е посочено „в брой” и е отразено, че на същата дата сумата е получена изцяло на изпълнителя. Приетото от възивната инстанция, че не е доказано плащане по договора за правна помощ противоречи на т.1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, което е основание за допускане до касационен контрол. По същество извода, че не е доказано плащане е необоснован, защото не кореспондира на текста на договора. По втория въпрос. С т.9 от ТР № 6/2012г. на ОГТК се прие, че правна последица от не представянето от страната, която е поискала присъждане на разноски, да представи списък на разноските е, че тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските, т.е. молбата й за това би била недопустима. Съдът е приел молбата на ответника за намаление на присъдените разноски на ответниците, който не е представил списък на разноските за допустима. Това определение не противоречи на приетото по т.9 от ТР № 6/2012г. Интерпретацията на приетото от жалбоподателя е неточна. Нормата на чл. 248 ГПК не съдържа никакви ограничения относно това коя страна може да иска изменение на решението в частта за разноските. Ясно е, че страната, осъдена да плати разноски би искала намалението им, а страната, на която не са присъдени полагащите й се разноски би искала присъждането, или увеличението им. Нормата на чл. 80 изр.2 ГПК съдържа ограничение, което се отнася само за страната, която иска да и се присъдят, или увеличат присъдените разноски, които тя е направила, но не е представила списък на разноските - тя не може да иска изменение на решението в частта за разноските. Законодателят тук не поставя приложението на тази норма в зависимост от това дали другата страна е представила списък на разноските. Това е така защото възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, уговорен от насрещната страна може да бъде направено и без да е представен списък на разноските щом такива се претендират. Неправилно се подържа от жалбоподателя, че нормата на чл. 248 ГПК не предвижда възможност за осъдената страна да иска намаление на разноските. Затова като е разгледал молбата, респективно като е разгледал по същество жалбата относно разноските, съдът не е постанови недопустим съдебен акт. По тези съображения, втория въпрос не следва да се допуска касационно обжалване. Относно правилността на възивното решение в частта, в която се е произнесъл по разноските пред първата инстанция. Както вече се посочи, неправилно е прието, че не е доказано плащане на дължимото възнаграждение. Плащането е посочено в договора за правна помощ и той служи за разписка за дадената сума. Неоснователно първата инстанция обаче не е уважила направеното в срок възражение за прекомерност. То е основателно предвид това, че делото не съставлява фактическа и правна сложност, по двата основни спорни въпроса има непротиворечива съдебна практика и резултата е бил предвидим, не са ангажирани многобройни доказателства, спора се е развил в минимален брой заседания. Затова съдът приема, че освен вече присъдената държавна такса от 1735 лв. следва да присъди минималния размер на адвокаското възнаграждение с оглед цената в размер 1830 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване решение № 209/05.12.2014г. по гр.д.№ 472/2014г. на Варненски апелативен съд, в частите, с която е отменено определение № 2081/15.07.2014 г. по гр.д. № 142/2014 г. на Окръжен съд Варна, постановено на основание чл. 248 от ГПК, в частта, с което е оставено без уважение искането на Д. М. Т. за изменение на решението в частта за разноските по частна жалба, подадена от К. С. Д. ОТМЕНЯ решение № 209/05.12.2014г. по гр.д.№ 472/2014г. на Варненски апелативен съд, в частите за разноските, с които - е отменено определение № 2081/15.07.2014 г. по гр.д. № 142/2014 г. на Окръжен съд Варна, постановено на основание чл. 248 от ГПК, в частта, с което е оставено без уважение искането на Д. М. Т. за изменение на решението в частта за разноските и - решение № 713/13.05.2014 год по гр.д. № 142/2014 год на Окръжен съд Варна, г.о., 12 състав в осъдителната му част за разноските за разликата над 1735 лв, представляващи заплатена от ищеца държавна такса до присъдените разноски в общ размер 4735 лв. и вместо това постановява: ОСЪЖДА Д. М. Т. да плати на К. С. Д. деловодни разноски за производството пред първата инстанция още сума в размер на 1830 лв., съставляваща адвокатски хонорар. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: