10 Р Е Ш Е Н И Е № 37 София, 07 май 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Цонева ЧЛЕНОВЕ: Красимира Медарова Даниел Луков при участието на секретар Ил.Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Ст. Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 52/2020 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби от защитниците на подсъдимите А. и Ф. срещу въззивно решение № 206 от 12.11.2019г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 281/2019г. по описа на същия съд. В жалбите се изтъкват касационните основания по чл.348, ал.1, т.1- т.3 от НПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимите, респективно се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Твърдят се пороци в оценъчната дейност на съда в резултат на допуснати нарушения при формиране на вътрешното му убеждение и неправилен анализ на събраните по делото доказателства, което се дължи на нарушения по чл.14 от НПК, чл.18 от НПК, чл.107, ал.5 от НПК и чл.339, ал.2 от НПК. Неправилно били включени в доказателствената съвкупност показанията на свидетелите от досъдебното производство, в нарушение на принципа по чл. 18 от НПК, вместо показанията им, депозирани в съдебно заседание. Оспорва се оценката на съда да даде вяра на показанията на свидетелите А.. И., М. и М., депозирани от тях пред първоинстанционния съд и на досъдебното производство (последните включени в доказателствената съвкупност по реда на чл.281 от НПК), на свидетелите Б. и В.А., дадени на досъдебното производство и приобщени по съответния процесуален ред по чл.281 от НПК, съответно за недаване кредит на доверие на показанията на свидетелите Б., В.А., Р.А. и М., депозирани от тях пред първоинстанционния съд, в които твърдят, че са били увещавани или принудени да дадат уличаващи подсъдимите показания, и заявили произхода на откритото наркотично вещество- осигурено от св.Б. за „ нареждането“ на двамата подсъдими в извършването на повдигнатото им обвинение. Не било обсъдено от съда наличното противоречие в показанията на свидетелите А.. И. и М., както и изобщо не били обсъдени показанията на подс.А.. Неоснователно не била дадена вяра на показанията на свидетеля Б. относно авторството на деянието, а именно че той е извършител на престъплението. Претендира се от защитника на подс. Ф. наличие на чл.9, ал.2 от НК. Претендира се и нарушение на материалния закон, тъй като подсъдимите не били извършили престъплението, в което са обвинени. Безмотивно се поддържа по отношение на подс. А. и явна несправедливост на наложеното му наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбите за неоснователни. Подсъдимият А. и неговият защитник адв. М. И. поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея. Подсъдимият Ф. и неговият защитник адв. Ц. Ц. поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 31 от 18.06.2019г., постановена по нохд № 1174/2018г., Окръжен съд – Плевен признал подсъдимия А. А. за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1 вр. чл. 29, ал.1, б.а и б.б вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК, като му наложил наказание от четири месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи от него при първоначален строг режим. Със същата присъда е признал подсъдимия С. Ф. за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК, като му наложил наказание от три месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи от него при първоначален строг режим. В тежест на подсъдимите са били възложени разноските по делото, като съдът се произнесъл и по въпроса за веществените доказателства. С атакуваното сега решение, постановено по жалби на подсъдимите и протест от прокуратурата, присъдата е била потвърдена. Касационните жалби са подадени в срок, поради което и се явяват допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни. За процесуална икономия ще бъдат разгледани заедно, тъй като направените оплаквания са почти идентични. Оплакването за нарушение на материалния закон се обосновава единствено с нарушения на процесуалните правила относно формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд при оценката на доказателствата. В принципен аспект следва да се посочи, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В съдебните си актове, решаващите съдилища следва да посочат фактическите обстоятелства, които приемат за установени и въз основа на кои доказателствени материали, като последните е необходимо да са надлежно събрани в хода на проведено съдебно следствие. В съдебния си акт Апелативен съд – Велико Търново, освен оценка на аналитичната дейност на първия съд, с демонстриран професионален усет и компетентност е извършил самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, като е обсъдил в необходимата пълнота доказателствата, относими към предмета на доказване, оценявайки ги поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Съставът на контролирания съд е изпълнил в пълен обем задълженията си, произтичащи от чл. 339, ал.2 от НПК. Основният упрек към проверяваното въззивно решение е свързан с претендирани пороци в оценъчната дейност на съда в резултат на допуснати нарушения при формиране на вътрешното убеждение и извършен неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Това касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не е налице. Проверката на съдопроизводствените действия на въззивната инстанция по фактите не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници и е демонстрирана волята на въззивния съд да кредитира определени от тях - показанията на свидетелите А.. И., М. и М., депозирани от тях пред първоинстанционния съд и на досъдебното производство (последните включени в доказателствената съвкупност по реда на чл.281 от НПК), на свидетелите Б. и В.А., дадени на досъдебното производство и приобщени по съответния процесуален ред по чл.281 от НПК, частично обясненията на подс. Ф., дадени пред съда и на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.279 от НПК, приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, веществените доказателства и заключенията на извършените по делото експертизи. Убедителни са съображенията на въззивния съд защо техните показания следва да бъдат кредитирани, включително и онези от тях, приобщени по реда на чл. 281 от НПК. Съдът е обсъдил в цялост всички наведени пред него доводи с въззивните жалби от страна както на подсъдимите, така и на техните защитници, като е дал свой аргументиран отговор по тях. Приел е, че показанията на тези свидетели се намират в синхрон помежду си, че останалите събрани по делото доказателства не внасят съмнение в тяхната достоверност, като е мотивирал този свой извод и с опората, която показанията на посочените свидетели са намерили в заключението на изготвената видео-техническа експертиза. Показанията им са били обсъдени задълбочено и са ценени съобразно действителното им съдържание без да им придава смисъл и значение каквито те не притежават. Затова несподелим е отправения упрек с касационните жалби, че неправилно в доказателствената съвкупност са били включени показанията на тези свидетели в посочените им части, а не са били кредитирани показанията им, депозирани само в съдебно заседание, поради което и не е допуснато нарушение по чл. 18 от НПК. Със същата професионална компетентност съставът на контролирания съд е анализирал и аргументирано е отрекъл кредит на доверие на показанията на свидетелите Б., В. А. и Р. А., дадени пред първоинстанционния съд в частта им, в която те твърдят, че са били принудени или увещани от св. М. да дадат неверни показания в досъдебното производство, с които да уличат подсъдимите в извършване на приписаното им престъпление, както и че св. Б. лично бил осигурил наркотичното вещество за „нареждането“ на подсъдимите. Така е процедирано и по отношение на обясненията на подс. Ф. , дадени в съдебната фаза, в които е твърдял, че кутията от цигари с наркотичното вещество му е била дадена от св. Б.. За игнориране на едно или друго доказателствено средство може да се говори само когато съдът е оставил без внимание съдържащата се в него информация, относима към предмета на доказване. Това в конкретната хипотеза не е налице. Съдът е изпълнил своето процесуално задължение за обсъждане на показанията на тези свидетели и на този подсъдим в съвкупност с останалите доказателствени източници, бил е направен изключително подробен анализ на тези свидетелски показания и обяснения от гледна точка на тяхната пълнота, изчерпателност, убедителност, вътрешна съгласуваност и логическа последователност. На техните показания не е даден смисъл, какъвто същите нямат. Това, че съдът се е отнесъл с недоверие към тях, като се е аргументирал защо, не означава, че ги е игнорирал. Негово право е да кредитира или не определени доказателства по делото, стига да изложи съображения защо съответните доказателства не могат да бъдат ценени като достоверни и отговарящи на обективната истина. На стр.10-13 от своето решение въззивният съд е разгледал обстойно показанията на посочените свидетели в тази им част и обясненията на подс. Ф. и А., съпоставил ги е помежду им и с останалите доказателствени източници и е достигнал до извод, че те не само са вътрешно противоречиви и непоследователни (като е отчел в кои части техните показания и обяснения следва да бъдат кредитирани и изложил убедителни мотиви за това), но и се опровергават от показанията на останалите разпитани по делото свидетели, от веществените доказателства и от заключенията на извършените по делото експертизи. Със същата прецизност и аргументираност е подходено и по отношение на обясненията на подсъдимия А., като съдът ги е отхвърлил и ги е приел за изцяло негова защитна версия, неподкрепена от останалия събран по делото доказателствен материал. Твърденията в касационните жалби, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като е отрекъл достоверност в показанията на посочените свидетели, дадени от тях в съдебно заседание, навеждат довод за необоснованост на присъдата, завоалиран като неправилна оценка на доказателствените материали по делото, довела до неправилно формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав по фактите, обосноваващи авторството на деянието и извършеното престъпление, са неоснователни, а и следва да се има предвид, че необосноваността не е касационно основание, подлежащо на разглеждане от настоящия състав. Със споделими аргументи във въззивното решение е даден отговор на направените и пред настоящата инстанция възражения, че при изземването на наркотичното вещество не са присъствали поемните лица. Достатъчно в тази връзка е само да се отбележи, че протокол за изземване не е бил съставян, а само протокол за оглед на местопроизшествие, който протокол е бил подписан от присъствалите по време на огледа поемни лица Н. и Б. И.. Отговор са получили наведените и пред въззивната инстанция доводи с искане за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК по отношение на двамата подсъдими. Касационната инстанция споделя напълно изложеното в мотивите на проверявания съдебен акт и не намира за необходимо да ги преповтаря. Извършените от подсъдимите деяния са престъпни, те са общественоопасни, като степента на тяхната обществена опасност не е явно незначителна. Касае се до общоопасни престъпления против народното здраве, широко разпространени в обществото, отличаващи се с висока степен на обществена опасност. Наложените на двамата подсъдими наказания при условията на чл. 55 от НК не разкриват белезите на явна несправедливост на същите както по отношение на техния размер, така и относно начина на изтърпяване на същите. По отношение на заявеното оплакване в тази насока с касационната жалба от защитника на подс. А. следва да се има предвид, че същото е направено безмотивно и е продължение на развитата с жалбата теза за неправилен анализ на събраните по делото доказателства относно авторството на деянието. Това основание за изменение на решението би било налице, когато несъответствието между наложеното наказание и степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и на другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства е очевидно и това налага то да бъде намалено или увеличено. Следователно наложеното наказание не е явно несправедливо, когато размерът му се отклонява несъществено от съответстващия размер. (вж. и т. 8 от П. 1/1981-Пл. на В (К)С). По този начин крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите към решението си апелативният съд е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата на подсъдимия и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107, ал. 5 от НПК не са налице. Съдът е изложил съображенията си по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК, поради което не може да бъде упрекнат в нарушаване на основните принципи на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК. Предходната инстанция е извършила самостоятелен доказателствен анализ, като е обсъдила в пълнота всички относими към предмета на доказване доказателства, оценявайки ги поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност и не може да бъде упрекната в недооценяване, подценяване или невярна оценка на което и да било доказателство. В обобщение - при установяване на правно значимите факти Великотърновският апелативен съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които регулират събирането, проверката и оценката на доказателствата като елементи от доказателствената дейност, предназначени да обезпечат достоверността на направените изводи. Мотивите разкриват аналитична преценка на целия обем от доказателствени материали. Липсва игнориране, избирателност и неясно предпочитание към едни доказателствени средства за сметка на други. След като правно релевантните факти от предмета на доказване са изведени съобразно процесуалните правила и въз основа на очертаната фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, то не са налице основанията по чл. 354, ал.3, т.2 вр. ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на атакуваното въззивно решение и оправдаване на подсъдимите. Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 206 от 12.11.2019г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 281/2019г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: