3 Р Е Ш Е Н И Е № 31 гр. София, 09.03.2018 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Симеон Чаначев Членове: Диана Хитова Александър Цонев при участието на секретаря Албена Рибарска, изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3247/17 г., и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК, след като с определение по чл. 288 ГПК вече е допуснато касационно обжалване на въззивно решение. В случая касационната жалба е подадена от ищеца В. Б. С. срещу решение на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение на Велинградски районен съд за отхвърляне на исковете му по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и т.3 КТ срещу [община]. А обжалването на въззивното решение е допуснато служебно от ВКС поради вероятната му недопустимост, произтичаща от противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба, тъй като ищецът обосновава правен интерес от търсене на искова защита срещу работодателя си по трудовото правоотношение, а като ответник по делото е конституирана [община], поради факта, че ищецът бил назначен от кмета на Общината за директор в Център за настаняване от семеен тип на деца/младежи с увреждания-2 и съответно след това бил уволнен отново от кмета на Общината на основание чл. 328, т.6 КТ. Действително в исковата молба ищецът е изложил твърдения, че е бил назначен от кмета на [община] за директор в Център за настаняване от семеен тип на деца/младежи с увреждания-2 /ЦНСТДМУ-2/, а след това е бил незаконно уволнен отново от кмета на Общината на основание чл. 328, т.6 КТ, тъй като в заповедта за прекратяване не ставало ясно на кое основание е уволнен- липса на образование или на професионална квалификация, освен това новата длъжностна характеристика към която препраща заповедта за уволнение не му била връчена, а отгоре на всичко работодателят злоупотребил с права, тъй като изменението на изискванията на образование и квалификация били предприети с цел уволнението му. Според ищеца ЦНСТДМУ-2 не е правен субект, а кметът на Общината е работодател на директорите на социалните услуги, съгласно чл. 18а З., но тъй като кметът не притежава самостоятелна правосубектност, то ответник следва да е [община]. От друга страна [община] не е възразила срещу конституирането и като ответник работодател, но е изразила становище, че ЦНСТДМУ-2 е организационно обособена единица и директорът е овластен с работодателски правомощия да назначава и уволнява персонала в Центъра, съгласно чл. 18а З. и тъй като Центърът има самостоятелен бюджет, БУЛСТАТ и работодателска правоспособност, то той е юридическо лице със самостоятелна правосубектност. В подкрепа на становището си е представила доказателства за изложеното. Становищата на страните относно това кой е работодателят по трудовото правоотношение са противоречиви по между си, но и сами по себе си. От една страна Общината твърди, че е създала самостоятелен правен субект и е назначила законния му представител на длъжност директор, но въпреки това според нея работодател на назначения директор е Общината, а от друга страна назначеният директор смята, че не е представител на създадения от Общината самостоятелен правен субект, а е работил на длъжност директор в Общината. Това противоречие е продиктувано от неясния и юридически неиздържан текст на закона- съгласно чл. 18а от Закона за социалното подпомагане, кметът е работодател на директора на социалната услуга, а директорът е работодател на персонала на социалната услуга. Съвсем естествено е , че нито кметът може да е работодател на директора в лично качество, нито директорът на социалната услуга може да е работодател на персонала в лично качество. Тази неяснота следва да се отстрани по тълкувателен път като се вземе предвид общата уредба на тези трудови правоотношения в чл. 61, ал.2 КТ и разясненията по прилагането и, дадени в т.р.№1-2012-ОСГК. А според тях за длъжностите, които са предвидени за заемане при работодатели, характерът на дейността на които ги определя като държавни или общински институции за задоволяване на обществени потребности в различни сфери, законодателят овластява висшестоящият орган на изпълнителната власт да сключва трудовите договори за длъжности, в които се включва и представляването на работодателя по трудовите правоотношения с него. В този случай, съгласно чл. 61, ал.2 КТ трудовото правоотношение възниква с предприятието обществена институция, която се явява работодател. В настоящия случай ЦНСТДМУ-2 е обществена институция, създадена на основание чл. 18а З., кметът на Общината е висшестоящия орган на изпълнителната власт, с която директорът на Центъра сключва трудовия си договор, а трудовото правоотношение възниква между Центъра като работодател и директора, а последният като представител на работодателя назначава и уволнява персонала на обществената институция. Въззивният съд /както и районният съд преди това/ обаче е приел, че [община] е работодател на ищеца- директор в ЦНСТДМУ-2 и по този начин не се е съобразил с разпоредбата на чл. 61, ал.2 КТ и постановките на т.р. №1-2012- ОСГК. Съдилищата не са констатирали, че в исковата молба се съдържа противоречие между обстоятелствената част и петитум, изразяваща се в обосноваване на правен интерес от търсене на защита срещу друго лице/в случая работодател/ и по този начин са постановили недопустими съдебни решения. В този случай, съгласно т.р. №1-2012-ОСГК и т.5 от т.р.№1-2013- ОСГТК, решенията на въззивния и районния съд следва да се обезсилят като делото се върне на районния съд за отстраняване на нередовността и даване на указание за конституиране на надлежния ответник. Воден от горното, ВКС Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 216/ 23.05.2017г. по в.гр.д. 279/2017г. на Пазарджишки окръжен съд и решение № 45/16.02.2017г., постановено по гр.д. 358/2016г. на Велинградски районен съд и връща делото на районния съд за изпълнение на указанията. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: