Ключови фрази
Допускане изпълнението на съдебни актове, постановени в др. държава - членка на ЕС * изпълнение без нарочно производство * международна компетентност на български съд * изпълнителен лист * обичайно местопребиваване


4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 178

гр. София, 25.06.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5094 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. В. с постоянен адрес в [населено място], Р. А., чрез процесуалния му представител адв. Б. В., против въззивното решение № 922 от 14 май 2013 г., постановено по гр.д. № 3933 по описа на апелативния съд в гр. София за 2012 г., с което е потвърдено разпореждане № 5308 от 18 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 8551 по описа на Софийския градски съд за 2012 г. за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 624, ал. 1, предл. първо ГПК, в полза на д-р М. С. от [населено място], Р. А., против М. В., постоянно пребиваващ в България и с постоянен адрес в [населено място], за заплащане на сумата от 6860,76 евро, заедно с изрично изброени лихви, разноски, държавна такса.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 109 от 23 януари 2014 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса може ли съдът да се произнесе по всяко едно от основанията по чл. 624, ал. 1 ГПК, ако е сезиран само на едно от посочените основания.
С решението си въззивният съд приема възражението за липса на компетентност у българския съд за неоснователно, тъй като, независимо от обстоятелството, че длъжникът няма постоянен адрес в България по смисъла на чл. 61а, ал. 5 ЗБДС, компетентността е изборна и двете останали основания по ал. 1 на чл. 624 ГПК са налице – длъжникът като едноличен търговец има седалище в страната и принудителното изпълнение ще се извършва също в страната по аргумент от Регламент 805/2004 г.
В отговор на правния въпрос касационният съд приема следното:
В процедурата по издаване на изпълнителния лист по специалния ред на чл. 624 ГПК следва да се спазват общоприетите стандарти за справедлив процес, измежду които и гарантиране правото на защита на ответника, и препятстване на злоупотреба с избора на компетентен съд. Основното разбиране, въведено в закона в съответствие с установеното в Европейския съюз пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се гарантира свободното движение на хора, е преодоляването на подчертано първенстващото значение на гражданството на длъжника в полза на фактическата връзка на лицето с определена територия и подчиняването му на правния й ред. Реализацията на процесуалните права на страната се гарантира там, където е обичайното местопребиваване на лицето, обичайното място на основната му дейност, или където ще се осъществи правното действие, съобразно правния ред на съответната територия.
Разпоредбата на чл. 624, ал. 1 ГПК предвижда молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане или на решение по европейско производство за искове с малък материален интерес да се подава пред окръжен съд. Правилото алтернативно предвижда подаването на молбата по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението, като на молителя принадлежи правото да отправи молбата до съответния съд, като избере при какви условия издаването на изпълнителния лист, респективно – изпълнението, ще бъде по-благоприятно за него. Трите предвидени в разпоредбата хипотези имат предвид различни видове връзка между длъжника и компетентния съд, осъществяващ правораздавателна власт за мястото, в което е: постоянният адрес на длъжника физическо лице, седалището на длъжника търговец, или местоизпълнението (разбирано като мястото, където се намира секвестируемото имущество на длъжника). Сезираният съд е длъжен да следи за своята компетентност във връзка с особената подсъдност, посочена в закона, и излизането извън нея прави акта на съда недопустим.
Касационната жалба е основателна.
Относимите обстоятелства са следните:
В искането за издаване на изпълнителен лист, основано на европейско изпълнително основание, изрично се сочи, че ответникът е постоянно пребиваващ на територията на Република България чужденец с личен номер, което се установявало от декларацията за вписване на едноличен търговец в Търговския регистър ( [фирма] ЕИК[ЕИК]). М. В. притежава документ за продължително пребиваване в България. В удостоверението за европейско изпълнително основание длъжникът В. е вписан с местоживеене в държавата-членка по произход А.. Доказателство за регистриран на територията на страната постоянен (или настоящ) адрес на В., не се представя.
Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2, б. а) от Закона за гражданската регистрация, в регистъра на населението се вписват чужденците, получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. Задължението на всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация в страната, да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес е закрепено в чл. 90, ал. 1 ЗГР. Ответникът В. е със статут на продължително пребиваващ в България чужденец по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 2 от Закона за чужденците в Република България, видно от представеното във въззивния съд копие от български документ за пребиваване. Постоянният адрес на ответника е в А. Посоченият в документа за пребиваване адрес (чл. 61а, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ) не може да се приема за постоянен адрес по смисъла на чл. 93, ал. 1 ЗГР. Дори да се приеме извънредно широкото тълкуване на понятието „постоянен адрес на длъжника”, използвано в чл. 624, ал. 1 ГПК, като обичайно местопребиваване на длъжника, фактът, че той е регистриран като едноличен търговец на територията на страната, не обозначава обичайно местопребиваване именно на територията на страната. Предвид посочените обстоятелства, и във връзка със своевременно направения отвод за особена компетентност (сторен съобразно особеностите на процедурата с въззивната жалба), въззивният съд е следвало да обезсили първоинстанционното разпореждане и издадения изпълнителен лист, и да прекрати производството по делото.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 922 от 14 май 2013 г., постановено по гр.д. № 3933 по описа на апелативния съд в гр. София за 2012 г. и потвърденото с него разпореждане № 5308 от 18 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 8551 по описа на Софийския градски съд за 2012 г. за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 624, ал. 1, предл. първо ГПК, в полза на д-р М. С. от [населено място], Р. А., против М. В., постоянно пребиваващ в България, за заплащане на сумата от 6860,76 евро, заедно с изрично изброени лихви, разноски, държавна такса, както и издадения изпълнителен лист.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: