Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * запис на заповед * каузално правоотношение * предмет на делото


2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 114
София, 10.07.2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на шестнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА и с участието на прокурора ……………………........., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1469 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С определение № 178/11.ІІІ.2014 г., постановено по делото, касационният контрол е бил допуснат в хипотезата на констатирана вероятност атакуваното от М. и Т. Д. решение № 1341/7.ХІ.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, по т. д. № 974/2012 г. - за уважаването на предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск, да е процесуално недопустим съдебен акт: предвид приетото в мотивите на въззивната инстанция, че нямало въведено в процеса правно твърдение за наличие на каузално правоотношение, обезпечено с процесния запис на заповед, чието установяване „да е предмет на делото”.
В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция двамата касатори са заявили чрез своя общ процесуален представител по пълномощие, че поддържат жалбата си, претендирайки касиране на атакуваното въззивно решение - поради допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отнасящи се до разпределяне на доказателствената тежест между страните в процеса.
Ответникът по касация Л. Г. Г. не се е явил в откритото съдебно заседание пред ВКС, но е представил писмени бележки, изготвени от процесуалния му представител по пълномощие от АК-Ст. З., в които поддържа тезата, че - като правилно и законосъобразно - обжалваното от М. и Т. Д. въззивно решение следвало да бъде потвърдено. Инвокират се доводи, че нито една от страните по спора, въведен с положителния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, не била релевирала наличие на каузално правоотношение, което да е било обезпечено с процесния запис на заповед, издаден на 29.ІV.2008 г. за сума в размер на 79 600 лв.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на двамата касатори, становището и съображенията на ответника по касация Г. в отговора му по жалбата и представената от него писмена защита, както и след като извърши цялостна проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно процесуалната и материална законосъобразност на постановеното от Пловдивския апелативен съд решение, намира следното:
Съвместната касационна жалба на М. Т. Д. и Т. Д. Ц. – двамата от [населено място], община Ст. З., е основателна.
1. По допустимостта на въззивното решение:
Съгласно т. 17 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. Ноторно е в тази връзка, че единствено нарушаване на визираното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало в гражданския процес от страна на решаващия съд, обективирано в произнасяне извън определения предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, би имало за своя последица недопустимост на съдебния акт по съществото на спора. Според същото разяснение в тълкувателното решение, при въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ето защо се налага извод, че независимо от игнорирането в процесния случай на точно това твърдение в исковата молба на Л. Г. Г., отнасящо се до предоставяне на посочената в записа на заповед сума под формата на заем, сключен с ответника М. Т. Д., Пловдивският апелативен съд не е нарушил диспозитивното начало с отказа си да го обсъди, доколкото с въвеждането му въобще не е бил променян предметът на делото, респ. не се е стигало до излизане извън неговите очертания.
2. По основателността на оплакванията за неправилност на обжалваното въззивно решение:
Констатира се, че както ищецът Л. Г. Г., така и ответниците М. Т. Д. и Т. Д. Ц., са поддържали, че процесната абстрактна правна сделка е имала за свое предназначение да обезпечи изпълнението на друго – каузално правоотношение между същите страни. Според посоченото в обстоятелствената част на исковата молба М. Т. Д. бил „поискал” от Л. Г. Г. сума в размер на 79 600 лв., която последният му „дал”, като в „момента на предаването”, т. е. на датата 29.ІV.2008 г., Д. издал процесния запис на заповед с падеж 14.VІІІ.2008 г. и с авалист - ответника Т. Д. Ц., но и три години след посочения падеж, вкл. до подаване на заявлението по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК от страна на кредитора Л. Г., отлагането на дължимото плащане продължавало.
Според легалната дефиниция на чл. 240, ал. 1 ЗЗД заемът за потребление, какъвто е и всеки паричен заем, представлява договор, по силата на който заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. В своя отговор по исковата молба ответниците М. Т. Д. и Т. Д. Ц. са оспорили естеството на каузалното правоотношение, поддържайки, че те не са получавали процесната сума от 79 600 лв. в заем, а тя била уговорена като „възнаграждение за положените усилия” на ищеца Л. Г.: в случай, че последният им осигури достъп до кредит за оборотни средства в [фирма] „или някоя друга банка”, с който те да погасят свои текущи задължения и да финансират следващата стопанска година, понеже „семейните им фирми били в недобро финансово състояние”.
В продължение на разясненията по т. 17 от горецитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС, ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или във връзка с които е издаден записът на заповед, съдът е длъжен да обсъди в мотивите на решението си този въпрос. Съответно, при доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е било въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед. Това следва от правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, защото в пр-вото по положителния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект: съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.
В заключение, необсъждането на нито едно от въведените от страните по спора твърдения за различни каузални правоотношения, в обезпечение на изпълнението по които е бил издаден процесния запис на заповед от датата 29.ІV.2008 г., представлява по естеството си особено съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от състава на Пловдивския апелативен съд, а пълното им игнориране е в пряко противоречие с трайната практика на ВКС и съдилищата, че абстрактният характер на сделка от вида на посочените в текста на чл. 417, т. 9 ГПК, не може да бъде абсолютизиран. Ето защо, като неправилно, атакуваното въззивно решение ще следва да бъде отменено и тъй като се налага извършване на горепосочените съдопроизводствени действия, делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд, който при разглеждане на установителния иск, предявен от Л. Г. Г., ще следва да съобрази въведените от страните по спора твърдения за наличието на различни каузални правоотношения, в обезпечение изпълнението по които е бил издаден процесния запис на заповед от датата 29.ІV.2008 г.

Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 1341 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 7.ХІ.2012 г., постановено по т. д. № 974/2012 г.
В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд с горните задължителни указания.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


2











Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1469 по описа за 2013 г.