2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 607 София, 23.11.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……………..………......….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 2314 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 1-во – във вр. с чл. 121 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 8116 от 4.V.2015 г. на бургаското [фирма], подадена против въззивното определение № 1035 на Бургаския ОС, ГК, 4-и с-в, от 23.ІV.2015 г., постановено по ч. т. д. № 720/2015 г., с което - след отмяна на първоинстанционното определение на РС-Бургас, отхвърлящо направен от ответника отвод за липса на местна подсъдност - за компетентен да разгледа искът на този търговец срещу [фирма]-гр. П. по правилата за местната подсъдност е бил определен РС-П. (т.е. този по седалището на ответното електроснабдителното предприятие) и нему е било изпратено делото за по-нататъшни процесуални действия. Оплакванията на търговеца частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение относно подсъдността както в нарушение на материалния закон (§ 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката), така и при допуснати от състава на Бургаския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл. 113 ГПК). В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК бургаският търговец обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение по чл. 121 ГПК Бургаският ОС се е произнесъл „по въпрос от процесуалноправен характер, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”, а именно: „Следва ли съдът при определяне на местната подсъдност, спрямо предявен иск от юридическо лице в качеството му на потребител по § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката да приложи разпоредбата на чл. 113 ГПК? По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба [фирма]-гр. П. писмено е възразило чрез своя юрисконсулт единствено по допустимостта на частното касационно обжалване в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на сумата от 300 лв., надлежно посочена в приложен по делото Списък по чл. 80 ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивно производство пред Бургаския ОС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-гр. Б. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: Релевираният от касатора правен въпрос нито е такъв, който да се решава противоречиво от съдилищата в Републиката, а още по-малко е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, след като по него има отдавна създадена задължителна практика на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо в процесния случай е налице предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, тъй като въззивният съд е отказал да се съобрази с представляващото такава задължителна съдебна практика Опр. № 172/8.ІІІ.2013 г. на състав на ІІ-ро т.о. на ВКС, постановено по т. д. № 1143/2013 г. при наличните данни по делото, релевирани в обстоятелствената част на исковата молба, че претенцията на ищцовото бургаско д-во срещу [фирма]-гр. П. произтича от договор за доставка и потребление на ел. енергия, по силата на който му е била открита клиентска партида /с № [ЕГН]/ и затова същият несъмнено има качеството на „потребител на енергийни услуги” по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката – в редакцията на този законов текст към датата на подаване на неговата искова молба в канцеларията на РС-Бургас. С цитираната задължителна практика на ВКС се извежда, че възможността за изборна подсъдност по чл. 113 ГПК не е предвидена само за потребителски спорове, произтичащи от правата, уредени в Закона за защита на потребителите, но следва да намери приложение „за всички спорове между потребители и доставчици на услуги”. С оглед изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно определение по чл. 121 ГПК ще следва да бъде допуснато, като същото се отмени и бъде постановен съдебен акт по съществото на процесуалния спор, който да е идентичен по смисъл и съдържание с този на първостепенния съд: въведеният с осъдителния иск на настоящия частен касатор търговски спор да се разгледа като първа инстанция от съда по собственото му седалище и адрес на управление, именно в качеството му на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката по сключен договор с ответното електроснабдително предприятие, чието седалище се намира в [населено място]. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА определение № 1035 на Бургаския окръжен съд, ГК, 4-и с-в, от 23.ІV.2015 г. по ч. гр. дело № 720/2015 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 113 ГПК определя за компетентен да разгледа осъдителния иск на бургаското [фирма], предявен срещу ответното [фирма]-гр. П., като първа инстанция Районният съд в [населено място], като изпраща делото на последния за по-нататъшни процесуални действия по исковата молба с негов вх. № 6628/20.ІІ.2015 г. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2 Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 2314 по описа за 2015 г.