4 Р Е Ш Е Н И Е № 311 София, 18.12. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 268/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 334 от 03.05.2012 г. е допуснато касационно обжалване по жалба на А. И. Д. на въззивното решение № 1689 от 02.12.2011 г. по в. гр. д. N 2256/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. Жалбоподателката поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост и иска същият да бъде отменен, а делото - върнато на въззивния съд за приключване на процедурата по изменение на плана за разделяне на делбения имот. Ответниците по касация Б. И. Б., И. Б. Б. и М. Б. Б. не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и намира следното: С обжалваното решение в сила е оставено решение № 263 от 20.05.2011 г. по гр. д. № 391/1998 г. на Карловския районен съд в частта по извършване на делбата, като съсобственият недвижим имот, съставляващ УПИ ХІ-874,877 от кв. 66 по плана на [населено място], заедно с двуетажна паянтова жилищна сграда, е изнесен на публична продан като неподеляем. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: може ли съдът да извърши делба на урегулиран поземлен имот, за който има изразено становище за поделяемост и изготвен проект за изменение на действащия план за регулация, но не е издадена заповед по реда на чл. 201, ал. 3 ЗУТ. Съгласно чл. 201, ал. 1 ЗУТ при съдебна делба на урегулиран поземлен имот с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти съдът изисква становище от общинската /районната/ администрация относно поделяемостта на имота. Когато имотът е поделяем, се процедира съгласно чл. 201, ал. 3 ГПК - главният архитект на общината /района/ с мотивирано предписание до страните нарежда да внесат проект за изменение на действащия план за регулация. Ако съделителите внесат общ проект, изменението на плана за регулацията не подлежи на обжалване, като основанието за необжалваемостта е тяхното съгласие - чл. 15, ал. 6 вр. ал. 3 и чл. 201, ал. 3 ЗУТ. Ако процедурата е започнала въз основа на внесен от някой от съделителите проект, то одобряването му или отказът да бъде одобрен подлежи на обжалване по общия ред на чл. 215 ЗУТ. Производството по изменение на подробен устройствен план за регулация е административно, като процедурата по чл. 201 ЗУТ в случай на становище от главния архитект за поделяемост на имота следва да приключи с акт на компетентния административен орган - кмета на съответната община, за изменение на плана за регулация или с отказ за одобряване на предложеното изменение. В производството по чл. 341 и сл. ГПК съдът не може да извърши делбата без да получи окончателно произнасяне от общинската /районната/ администрация дали съответният урегулиран поземлен имот е поделяем. По касационната жалба: Данните по делото сочат, че с решение № 258 от 09.93.2009 г. по адм. д. № 2194/2008 г. на Административния съд [населено място] е отменен отказ на главния архитект на община [населено място] /становище изх. № С-3804/1 от 10.10.2008 г./ да издаде мотивирано предписание за внасяне на проект за изменение на действащия план за регулация относно делбения имот и преписката е изпратена на общината за постановяване на акт съобразно дадените със съдебното решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Те са в смисъл, че след като решение № 805 от 08.09.2005 г. по адм. д. № 1484/2004 г. на Пловдивския окръжен съд за отмяна на заповед № 684 от 28.10.2004 г. на кмета на общината е влязло в сила, следвало е повторно да бъде инициирана процедурата за изменение на подробния устройствен план с оглед създаването на два самостоятелни урегулирани поземлени имота. В изпълнение на решението по адм. д. № 2194/2008 г., след изразено от главния архитект становище изх. № С-1945 от 13.05.2009 г. и предписание на кмета /л. 366 от първоинстанционното дело/, съделителката А. Ив. Д. /сега касатор/ е подала заявление вх. № С-3166 от 14.08.2009 г. с приложени към него проект за изменение на плана за регулация относно делбения имот /и други приложения/ - л. 383 по същото дело. Той обаче не е разгледан, а вместо това с писмо изх. № С-3166/3 от 19.10.2009 г. главният архитект е отговорил, че за исканото изменение е необходимо съгласието на собствениците, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собствеността с нотариално заверен подпис /л. 386/. Жалбата на А. Ив. Д. срещу това становище е оставена без разглеждане с определение № 285 от 02.02.2010 г. по адм. д. № 2219/2009 г. на Административен съд [населено място], потвърдено с определение № 3740 от 22.03.2010 г. по адм. д. № 3554/2010 г. на ВАС на РБ, ІІ-ро отд. /л.л. 397 и 404 от първоинстанционното дело/. Прието е, че то не съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване, както и че страните, чиито права са нарушени, разполагат със защита по реда на чл. 267 и сл. АПК. След постановяване на тези съдебни актове произнасяне не е последвало. При наличието на внесен проект за изменение на регулацията компетентният огран - кметът на общината, е длъжен, по силата на препращането на чл. 201, ал. 3 ЗУТ към реда /за изменение и влизане в сила на плана за регулация/ по чл. 15, ал. 6 ЗУТ, да се произнесе по поделяемостта на урегулирания поземлен имот. Ако прецени, че са налице пречките по чл. 201, ал. 2 ЗУТ, съставляващи основание за неподеляемост, ще откаже исканото изменение, като отказът може да бъде и мълчалив. Ако прецени, че не съществуват пречки за законосъобразно изменение, ще издаде заповед за одобряването му. След като в разглеждания случай кметът на общината не се е произнесъл, включително и след влизане в сила на определението по адм. д. № 2219/2009 г. на Административния съд [населено място], следва да се приеме, че е налице мълчалив отказ, който не е бил обжалван и е влязъл в сила. Неоснователно е позоваването на чл. чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ във връзка с довода, че планът може да бъде изменен и по искане на съда. Тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с чл. 201, ал. 5 ЗУТ и хипотезата възниква, когато главният архитект изпрати становище за неподеляемост на имота. В този случай ако съдът прецени, че становището е необосновано и че не са налице пречки за разделяне на имота, той дава задължителни указания за изменение на плана. Страните по настоящото дело, обаче, не са изправени пред такава хипотеза. С оглед на всичко изложено неоснователен се явява доводът, че съдът, разглеждащ делото за делба, е проявил бездействие, като не е изпълнил задълженията си да извърши контрол за законосъобразност на действията на общинската администрация, и че решението за изнасяне на имота на публична продан е постановено по целесъобразност. Установява се, че административното производство по поделяемостта на допуснатия до делба имот е приключило и затова не са съществували пречки съдът в производството по чл. 341 и сл. ГПК да постанови решение по извършване на делбата. Имотът е един и правилно е изнесен на публична продан. В обобщение, изхождайки от разрешението на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, приложено към конкретния случай, следва да се приеме, че, макар въззивният съд да не е обсъдил подробно данните във връзка с втория представен от жалбоподателката проект за разделяне на урегулирания поземлен имот, спорът относно начина на извършване на делбата в крайна сметка е разрешен правилно. Не са налице касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 1689 от 02.12.2011 г. по в. гр. д. N 2256/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: