Ключови фрази
Предоставяне на семейното жилище след развода * ползване на семейно жилище * вина за разстройство на брака * право на ползване * съсобственост

Р Е Ш Е Н И Е

247

София,25.06.2010 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в състав:

Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

АЛБЕНА БОНЕВА

при секретаря Юлия Георгиева, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 239 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 950 от 30.07.2009 година е допуснато касационно обжалване на решение № 156 от 26.06.2008 година по гр.д. № 464/2007 година на Софийски градски съд, Първи въззивен състав. С въззивното решение е прекратен на основание чл. 99, ал.1 СК бракът между В. И. С. от [населено място] и С. М. С. от [населено място], Софийска област, сключен на 21.03.2001 г. Прието е, че вина за разстройството на брака имат двамата съпрузи, между които е разпределено ползването на семейното жилище – приземният и първият етаж от двуетажна сграда в [населено място], [улица] предоставен за ползване на В. И. С., а вторият етаж – на жената С. М. С.. Прието е, че отношенията между бившите съпрузите са търпими с оглед липсата на доказателства за побои, скандали или упражняван психически тормоз и с оглед възможността за самостоятелно ползване на отделните етажи от жилището, без да бъде извършвано преустройство на жилищните помещения, ползването на семейното жилище е разпределено между съпрузите на основание чл. 107, ал.1 СК.

Касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е разпределено ползването на семейното жилище е допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т.3 СК по обуславящите изхода на делото материалноправни въпроси по приложението на чл. 107, ал.1 СК: в кои случаи отношенията между бившите съпрузи могат да бъдат определени като търпими и кои обстоятелства могат да определят извод за неналичие на психически тормоз между съпрузите и следва ли при разрешаването на въпроса за ползване на семейното жилище да бъдат съобразени здравословното състояние на страните, техническата възможност за разделяне на жилището и вещните права върху имота.

По приложението на чл. 56, ал.1 СК (чл. 107, ал. 1 СК (отм.):

Съгласно чл. 56, ал.1 СК (чл. 107 СК отм.), при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. В т. 10 от Постановление № 12 от 28.XI.1971 г., Пленумът на ВС се е произнесъл в кои случаи семейното жилище може да се ползва поотделно от двамата съпрузи: ако жилищните и сервизните помещения могат да се обособят в отделни жилища - в зависимост от броя на жилищните и сервизните помещения към момента на развода, без преустройства, изменения и промяна на предназначението им, т.е. в зависимост от възможността да се обособят самостоятелни жилищни и сервизни помещения за всяка от обособените за живеене части, като разпределянето на жилищните помещения между бивши съпрузи при общо ползване на сервизите е допустимо по изключение само ако отношенията са търпими.

Отношенията между бившите съпрузи са търпими, когато са основани на взаимна толерантност, изключваща физически или психически тормоз; когато между бившите съпрузи е установена поносимост, умереност, съществува възможност за диалог; когато липсва не само физическа, но и вербална агресия, а поведението им е насочено към избягване на конфликти, прояви на такт и решаване на възникнали проблеми чрез взаимни отстъпки. Така установени отношения на търпимост, въпреки дълбокото и непоправимо разстройство на брака, позволяват съжителството в семейното жилище при общо ползване на сервизни помещения.

При преценката на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването на семейното жилище, когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът изследва жилищната нужда на съпрузите (чл. 56, ал.1 СК), интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства - чл. 56, ал. 5 СК. Когато семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права - чл. 56, ал.2 СК. Съдът може да предостави ползването на семейното жилище за срок до една година на съпруга, упражняващ родителските права и в случаите, когато жилището е собственост на близки на другия съпруг – чл. 56, ал.3 СК.

Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, семейното жилище, което е собственост на един от съпрузите не може да бъде предоставено за ползване на другия съпруг. Такава възможност бе предвидена в чл. 107, ал.2 СК (отм.) само в една тясна хипотеза –ползването на семейното жилище може да бъде предоставено за определен срок на невиновния съпруг, когато то е собственост на виновния за прекратяването на брака. Това правило обаче е неприложимо в случаите, когато и двамата съпрузи имат вина за разстройството на брака. В този случай, семейното жилище се предоставя за ползване на собственика му, като критерият за собственост включва и правото на ползване върху жилището. Когато единият от съпрузите притежава голата собственост, а титулар на правото на ползване е другият съпруг, то определящо е кой е носителят на правото на ползване.

В обжалваното въззивно решение, ползването на семейното жилище е разпределено между бившите съпрузи, като приземният и първият етаж от двуетажна сграда в [населено място], [улица] предоставен за ползване на В. И. С., а вторият етаж – на жената С. М. С.. По делото е установено, че приземния етаж на ниво терен се състои от гараж, мазе и складово помещение, а първият етаж от дневна и преходна стая с вход направо от общото стълбище и друг вход от стълбището за антре, кухня и тоалетна с баня. Вторият етаж, състоящ се от антре, кухненски бокс, трапезария и дневна е без баня и тоалетна. Приземният етаж не може да се ползва за живеене; на етажите не са изградени самостоятелни апартаменти, които да могат да се отделят от стълбището, без да се извършват преустройства, т.е. възможно е разпределение на жилищните помещения само при общо ползване на сервизи. За да разпредели ползването на семейното жилище, съдът е приел, че отношенията между бившите съпрузите са търпими с оглед липсата на доказателства за побои, скандали или упражняван психически тормоз.

В касационната жалба против въззивното решение се поддържа, че изводите на съда за търпимост в отношенията на бившите съпрузи са необосновани, поради което разпределянето на ползването на семейното жилище е извършено в нарушение на чл. 107, ал.1 СК (отм.). Поддържа се, че при преценката на кого от бившите съпрузи да бъде предоставено ползването на семейното жилище не са взети предвид здравословното състояние на касатора, жилищната му нужда и запазеното му пожизнено право на ползване върху имота.

Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни.

При преценката за търпимост в отношенията между страните съдът не е отчел всички обстоятелства, свързани с установилите се между съпрузите отношения, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака им. Не е отчел, че производството е второ по ред дело за прекратяване на брака, сключен през 2001 година – дела, продължили повече от шест години, с взаимни обвинения за изневяра, употреба на алкохол и нанасяне на побои; че ответницата е напуснала семейното жилище през 2002 година, т.е. отношенията им са наложили не само фактическото им разделяне като съпрузи, но и невъзможност за обитаване на едно жилище. От показанията на всички разпитани по делото свидетели е установено, че след 2002 година всички контакти между страните са прекратени, а в отношенията им липсва толерантност или желание за диалог – обстоятелство, което следва безсъмнено и от заетата по делото защитна позиция.

Предвид изложеното, формираният от въззивния съд извод за търпимост в отношенията между бившите съпрузи е неправилен, поради което разпределението на семейното жилище е извършено в противоречие с т. 10 от Постановление № 12 от 28.XI.1971 г. на Пленума на ВС. Предвид невъзможността за обособяването на отделни жилища със собствени сервизните помещения, семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на един от съпрузите. Видно от представения по делото нот. акт № 22, дело 21/2002 г. на Софийски нотариус рег. № 389, ищецът В. С. е прехвърлил правото на собственост върху имота, съставляващ семейно жилище на съпругата си – ответницата С. М. С., запазвайки си правото на ползване до края на живота си. С оглед така установените права на страните, правото на ползване на семейното жилище следва да бъде предоставено на титуляра на вещното право на ползване върху имота, тъй като съпругата му е титуляр единствено на голата собственост.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 156 от 26.06.2008 година по гр.д. № 464/2007 година на Софийски градски съд, Първи въззивен състав в частта му, с която ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица] разпределено между бившите съпрузи В. И. С. и С. М. С..

ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 107, ал.1 СК (отм.) ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица] на В. И. С. с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], адвокат С. Ц..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1