1 Р Е Ш Е Н И Е № 50158 [населено място], 12.12.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1133 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Подадена е касационна жалба от „Национална електрическа компания“ ЕАД, [населено място] срещу решение № 144/15.03.2021 г. по т. д. № 2237/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 530/13.03.2020 г. по т. д. № 2576/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, 6 състав в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „Енергийна финансова група“ АД (н.) на основание чл. 99 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал. 1 ЗЗД сумата от 2346632,22лв., представляваща придобито с договор от 25.01.2013г. от „Енергийна финансова група“ АД /н./ срещу касатора вземане за възнаграждение по договор за консултантски услуги № И-455-05/31. 01. 2001г., изменен със споразумение от 24.01.2011г., във връзка с който е издадена фактура № 160/23.08.2012г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 23. 08. 2017 г. до окончателното й изплащане; както и сумата от 715 151,81 лв., представляваща лихва за забава за периода от 23.08.2014г. до 22.08.2017г. и разноски в производството в размер на 158854,53лв. В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Доводите за недопустимост са изведени от липсата на легитимация на ищеца като титуляр на предявеното вземане, поради ненастъпване на отлагателното условие по чл.11 от договора за цесия от 25.01.2013г. и липсата на уведомление от цедента до длъжника за прехвърляне на вземането именно по този договор, а не на договор от друга дата. Касаторът счита за направен в нарушение на съдопроизводствените правила извода на САС за преклудиране на възражението му за нищожност на измененията на основния договор от 31.01.2005г. /от същата дата за заместване на изпълнителя и от 24.01.2011г. за прехвърляне на права и заместване в задължения/, като сключени в нарушение на императивната норма на чл.43, ал.1 ЗОП /отм./. В диспозитива на арбитражното решение на Арбитражен съд при Международната търговска камара, Париж от 06.09.2018 г. по дело № 20351/МHM липсва произнасяне по валидността на споразуменията, които изменят и допълват договор № И-455-05/31.01.2005г., а споразумението от 24.01.2011г. не е било обсъждано и в мотивите на арбитражното решение. Касаторът обосновава твърдение, че цедираните вземания следва да се квалифицират като „периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, тъй като са договорени в предварително фиксиран размер и се дължат ежемесечно, без да зависят от характеристиките, съдържанието и обема на предоставените услуги. С оглед на което изводът на САС, че спорното вземане не е погасено по давност е направен в противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго за отхвърляне на иска. В открито съдебно засадение касаторът поддържа подадената касационна жалба. Ответникът по касацията „Енергийна финансова група“ АД (н.) е подал писмен отговор, в който оспорва основателността на касационната жалба. В писмения си отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител третото лице - помагач П. Б. М. изразява становища за допустимост и правилност на въззивното решение. Счита, че решаващият съд е обвързан от установеното с арбитражното решение спорно материално право, а в неговия диспозитив изрично е посочено, че ищецът в арбитражното производство /праводател на ответника в настоящето касационно производство/ е основал исковете си на валидни изменения и допълнения на договора – вкл. и споразумение от 24.01.2011г. „Енергийна финансова група“ АД (н.) е правоприемник на ищеца в арбитражното производство и съгласно нормата на чл.298, ал.2 ГПК силата на пресъдено нещо на постановеното в това производство решение се разпростира и върху частния правоприемник, независимо от датата на цесията. Последният е придобил вземане, което произтича от същото правоотношение, по чиято валидност се е произнесъл арбитражният съд. Третото лице - помагач „Аркадия Сървис“АД не е подало писмен отговор и не изпраща представител в съдебно заседание. С определение №257/13.05.2022г. по т.д. № 1133/2021г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на осн.чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието му с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 60081/26.07.2021г. по т.д. № 95/2020г. на ВКС, I т.о., по правния въпрос: относно силата на пресъдено нещо на арбитражното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 31.01. 2005 г., след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка по ЗОП (отм.), е сключен договор № І-455-05 между „Национална електрическа компания“ ЕАД, като възложител и „Парсънс и енд си юръп лимитид“, Великобритания, като изпълнител за възлагане на изпълнителя като архитект-инженер изпълнение на дейности по програмата за финансиране и изграждане на АЕЦ „Белене“. Констатирал е, че на същата дата е подписано новационно споразумение, с което страните са се съгласили изпълнителят да бъде заменен с „Парсънс и енд си България“ ЕООД /с променено през 2007 г. наименование на „Уорли Пърсънс юръп енерджи сървисис“ ЕООД/. САС е констатирал, че на 24. 01. 2011 г. е било подписано споразумение /вкл. и от „НЕК“ЕАД/, с което „Уорли Пърсънс юръп енерджи сървисис“ ЕООД е прехвърлило всички свои права и задължения по договора от 2005 г. на „Уорли Парсънс нюклеър сървисис“ ЕАД. Установил е, че последното дружество е прехвърлило на ищеца „Енергийна финансова група“ АД с договор за цесия от 25. 01. 2013 г. част от вземанията си към „Национална електрическа компания“ ЕАД, произтичащи от договор № І-455-05/31. 05. 2005 г., сред които попада и вземането по процесната фактура № 160 /23.08.2012г. на стойност 2 346 632,22 лв. с ДДС. Цесията е била надлежно съобщена на 21.06.2013г. на „НЕК“ЕАД от „Уорли Парсънс нюклеър сървисис“ ЕАД. САС не е споделил доводите на касатора, че договорът от 25.01.2013г. не е породил действие, поради несбъдване на отлагателното условие по него. Въззивният съд е изложил съображения, че се касае до вътрешни отношения между цедент и цесионер, освен това цедентът е съобщил на длъжника, че вземането му е цедирано, т.е налице е валиден договор. За прекудирано е било преценено възражението на касатора за нищожност на договора от 2005г. и измененията на същия, като сключени в нарушение на чл.43 ЗОП /отм./. Позовал се е на влязлото в сила арбитражно решение от 06. 09. 2018 г. по арб.д. № 20351/МНМ на Международната търговска камара, Париж, искът за отмяна на което по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА бил отхвърлен с решение по т. д. № 251/2019 г. на ВКС. Посочил е, че с този акт на арбитражния съд е било признато, че „Уорли Парсънс нюклеър сървисис“ ЕАД е основал своите искове на валидни изменения и допълнения към договора от 2005 г., като „Национална електрическа компания“ ЕАД било осъдено да заплати претендираните пред арбитражния съд суми по фактури за месеците февруари-август 2013 г. и други суми по същия договор. Приел е, че съобразно правилата на чл. 41, ал. 3 ЗМТА и чл. 298, ал. 2 ГПК арбитражното решение има действие и за ищеца по настоящото дело – частен правоприемник на „Уорли Парсънс нюклеър сървисис“ ЕАД, на основание сключения договор за продажба на вземания от 25. 01. 2013 г. и сила на пресъдено нещо със същите обективни предели като тази на съдебното решение. Изтъкнал е, че пред арбитражния съд праводателят на ищеца е обосновал легитимацията си именно с действително споразумение за изменение на договора за изработка, сключено между него и ответника, поради което с оглед преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо /с предмет и фактите, представляващи основание за нищожност на споразумението/ длъжникът не би могъл да оспорва валидността на същото споразумение в произвдството пред САС. За да формира извод за съществуването на вземането по процесната фактура, въззивният съд е отчел установеното със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че фактурата е отразена в счетоводството на касатора, включена е в дневника за покупко-продажбите по ДДС с право на пълен данъчен кредит и е била подадена справка декларация в ТД на НАП, като на 10.01.2013г. е изплатено на „Уорли Парсънс нюклеър сървисис“ ЕАД дължимото ДДС по процесната фактура. Въззивната инстанция е приела, че процесното вземане се погасява с общата петгодишна давност, тъй като не се касае до периодични платежи. Съобразила е, че падежът на задълженията действително е бил уговорен предварително, като дължими плащания за всеки месец според графика на фактуриране и натоварване на работната сила, но престациите по предоставяните услуги не са били идентични. По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване: С Решение № 60081/26.07.2021г. по т.д. № 95/2020г. на ВКС, I т.о. е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 3, изр. 3 ЗМТА с връчването му арбитражното решение влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение. Арбитражното решение поражда правни последици, които се състоят в сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила на решението, а когато предявеният иск е конститутивен, то има и конститутивно действие. Силата на пресъдено нещо на арбитражното решение има същото съдържание като силата на пресъдено нещо на съдебното решение, същите обективни предели и подлежи на зачитане от държавните съдилища и другите държавни органи като съдебното решение. Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК очертава субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение: решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Силата на пресъдено нещо обвързва насрещните страни – ищецът и ответникът, като в същото положение са универсалните правовоприемници на страните, както и частните им правоприемници, когато частното правоприемство е настъпило след предявяване на иска /чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК и чл. 226, ал. 3 ГПК/. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 4. 01. 2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното решение, с белезите, които го индивидуализират – юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество. Във времево отношение спорното право е установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила, т. е. след което е възникнала силата на пресъдено нещо. От нормите на чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 439, ал. 2 ГПК се извежда т. нар. преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо спрямо фактите, които са настъпили до този момент. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. Преклудирани са фактите, представляващи основания за нищожност на правните сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи права за унищожаване или разваляне на сделки, на които се основава съдебно признатото право. След влязло в сила решение, което установява със сила на пресъдено нещо вземане на договорно основание, длъжникът не може да въведе в нов процес между него и кредитора твърдения за нищожност на договора, съответно да заведе иск за обявяване на тази нищожност. Посочено е, че в този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в решение № 115 от 10. 01. 2012 г. по т. д. № 883/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 335 от 13. 11. 2018 г. по т. д. № 2477/2017 г. на ВКС, II т. о. и др. В т.2 от ТР № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС е прието, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че след като със сила на пресъдено нещо е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. Аргумент за този извод е и обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът се произнася не само за размера на вземането, но и относно основанието /какво представлява и от какво произтича присъденото вземане/, предвид изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в решението да бъде посочено какво постановява съдът по съществото на спора. Настоящият състав споделя така дадените разрешения по правния въпрос. По основателността на касационната жалба : Въззивното решение е допустимо. Доводите на касатора за ненастъпване на отлагателно условие по договор за прехвърляне на вземания от 25.01.2013 г. и липсата на уведомяване на длъжника за цесията имат значение за материалноправната легитимация на ищеца като титуляр на претендираното субективно материално право по иск с правно осн. чл.99 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД спрямо длъжника и не касаят надлежната процесуална легитимация на същия да предяви иска, която се извежда от твърденията и петитума на исковата молба. С оглед дадения отговор на правния въпрос настоящият състав на ВКС намира, че изводите на въззивния съд, че коментираното арбитражно решение обвързва на осн. чл.298, ал.2 ГПК цесионера „Енергийна финансова група“АД (н.) и спрямо него възражението на длъжника „Национална електрическа компания“ЕАД за нищожност на изменящите основния договор № И-455-05/31.01.2005г. последващи споразумения е било преклудирано от силата на пресъдено нещо на арбитражното решение, са неправилни. Ищецът „Енергийна финансова група“АД (н.) основава претенцията си на договор № И-455-05/31.01.2005г., договор за новация от 31.01.2005г. на страната на изпълнителя, споразумение от 24.01.2011г. за прехвърляне на права и заместване в задължения и договор за прехвърляне на вземания от 25.01.2013г. За да се яви обвързан цесионерът от силата на пресъдено нещо на арбитражно решение /вкл. и по отношение на фактите, представляващи основания за нищожност на правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане/, постановено без негово участие, в процес между цедента и длъжника, на осн. чл.298, ал.2 и чл.226, ал.3 вр. ал.1 ГПК правоприемството следва да е настъпило след завеждане на иска. В случая договорът за прехвърляне на процесното вземане е от 25.01.2013г., който момент предхожда завеждането на искова молба пред арбитражния съд– 02.07.2014г. Изрично чл. 226, ал.1 ГПК предвижда, че при прехвърляне на спорното право „в течение на производството“, на осн. чл.226, ал.3 ГПК постановеното решение съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя /дори и да не е заменил праводателя си като страна в производството, или да не е участвал като трето лице - помагач/. Съответно ако спорното право е прехвърлено след приключване на съдебния процес относно него, т.е. при вече възникнала за страните в това производство сила на пресъдено нещо, на осн. чл.298, ал.2 ГПК, обвързан от силата на пресъдено нещо е и правоприемникът. Процесуалният закон предвижда разпростирането на субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение спрямо трети лица като изключение от правилото, че тази правна последица на решението настъпва само между противопоставените страни в спора. Следователно при липса на изрична регламентация не може да се приеме, че правоприемникът е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по дело, което е водено от или срещу праводателя му след правоприемството /в този смисъл и решение № 60/14.07.2020г. по гр.д. № 2565/2018г. на ВКС, I г.о./. Допуснатото от въззивния съд нарушение в приложението на чл.298, ал.2 и чл.226, ал.3 ГПК е довело до необсъждане на допустимите правоизключващи възражения на касатора за нищожност на договора за новация от 31.05.2005г. и на споразумението от 24.01.2011г. на осн.чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.43, ал.1 ЗОП /отм./, а оттук и на възражението му, че цесионерът не е придобил по договора от 25.01.2013г. процесното вземане, тъй като неговият праводател не е бил носител на същото. Така констатираните съществени нарушения на съдопроизводствените правила налагат извод за отмяна на въззивното решение, като на осн. чл.293, ал.3 ГПК същото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново произнасяне от друг състав на съда. При новото разглеждане на спора САС следва да се произнесе по релевираните от касатора допустими възражения, посочени по-горе в мотивите, както и по доводите на ищеца, а така също да се произнесе съгласно чл.294, ал.2 ГПК по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 144/15.03.2021 г. по т. д. № 2237/2020г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: