5 Р Е Ш Е Н И Е № 26 [населено място], 13.02.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 706 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 60 от 25.10.2010г. постановено от Видински окръжен съд по гр.д. № 138/2010г., с което е отчасти е отменено и отчасти е оставено в сила решение на Видински районен съд по гр.д. № 552/2005г. и като краен резултат е отхвърлен предявения иск за съдебна делба на недвижими имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, представляващи наследство от Н. М. Г., починал 1972г. С определение № 955 от 27.10.2011г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК само в частта относно делбата на имот № * по плана за земеразделяне на [населено място] по въпроса за конститутивното действие на решението на Общинската служба по земеделие /Поземлена комисия/, по силата на което правото на собственост преминава в патримониума на лицата, посочени в решението. Касационната жалба е подадена от ищците Л. С. М. и С. Б. С.. Те считат изводите на съда за липса на съсобственост за необосновани и вътрешно противоречиви. Поддържат, че процесните имоти са внесени в ТКЗС от наследодателя Н. Г. и са били негова собственост, а не на баща му М. Г. Й., както е приел съда. Изтъкват, че всеки от четиримата сина на М. Й. е влязъл отделно в ТКЗС и съответно възстановяването на земите е на всеки поотделно. Фактът, че за тези земи има нотариални актове на името на бащата не опровергава възстановеното право на собственост на четиримата наследници и по-конкретно на наследниците на Н. Г.. Ответниците С. Л. Г., И. А. Я., И. А. Я. и Ю. П. П. оспорват жалбата. Ответниците Б. Д. Г. и Д. Д. Г. също оспорват жалбата. Останалите ответници не са представили писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания и предвид основанието за допускане на касационно обжалване, установи следното: Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането й. Обект на делбата са недвижими имоти, останали в наследство от Н. М. Г., починал 1972г., собствеността върху които е възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Обект на касационен контрол е само делбата на нива от *дка в м. „*”, представляваща имот № * по плана за земеразделяне на землището на [населено място]. Съдът е установил, че страните се легитимират като наследници на посочения наследодател като двама от ищците са приобретатели по силата на договор за продажба на наследство. Собствеността върху нивата в м. „*.” е възстановена на наследниците на Н. М. Г. с две решения на ПК-В. от 29.03.1999г. за нива от * дка, съставляваща имот №* по плана за земеразделяне и нива от *дка, съставляваща имот № * по плана за земеразделяне. Решенията са придружени от скици, от които е видно, че имотите са съседни. Впоследствие е издадена нова скица за имот № *, който обединява двата имота и е извършен въвод във владение. За да отхвърли иска за делба съдът е изтъкнал, че част от този имот, а именно имот № * е получен като обезщетение за имот, който се намира в регулационния план на [населено място] и е застроен, както и че този имот е идентичен с имот по нотариални актове от * и *г., собственост на М. Г. Й.. С оглед на това съдът е заключил, че този имот е принадлежал на М. Г. Й., който е баща на наследодателя Н. Г., а в производството по възстановяване на собствеността неговите наследници не са участвали и не са обвързани от решението на ПК-В.. По основанието за допускане на касационно обжалване. Констатирано е противоречие с Решение № 834 от 20.12.2005г. по гр.д. № 556/2005г. на І г.о. на ВКС по въпроса за значението и правните последици на решението на Общинската служба по земеделие за възстановяване на собствеността в стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне. Според решението правото на собственост върху земеделски земи се възстановява по реда на ЗСПЗЗ на лицата, които са притежавали тези земи преди образуване на ТКЗС или на техните наследници с решение на Общинската служба по земеделие /Поземлена комисия/, което представлява стабилен административен акт с конститутивно действие, като правото на собственост преминава в патримониума на лицата, посочени в решението, от момента на влизането му в сила. Настоящият състав намира за правилна практиката в посоченото решение, тъй като тя напълно съответства на разрешението в Т. № 1/1997г., т.1. С оглед на това и при липса на друго оспорване съдът е длъжен да приеме, че именно лицата, в чиято полза е постановено решение за възстановяване на собствеността са легитимирани като собственици на имота. По основателността на касационната жалба предвид приетото по-горе съдът намира следното: Обжалваното решение се явява неправилно в допуснатата до обжалване част поради нарушение на материалния закон. След като собствеността върху нивата в м. „*” е възстановена на наследниците на Н. Г. в нови реални граници с план за земеразделяне с влязло в сила решение на Поземлената комисия, придружено от скица, то няма основание за се откаже допускане делба на имота между наследниците, тъй като именно те са легитимираните собственици на имота. Твърдения, че преди обобществяването имотът е бил собственост не на Н. Г., а на баща му М. Г. Й. могат да бъдат разглеждани само при заявено искане за възстановяване на земята от наследниците на последния и възникнал спор по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. По делото липсват данни да е искано възстановяване на собствеността на наследници на М. Й., нито да е налице спор за материално право с наследниците на Н. Г.. Обстоятелството, че процесният имот № * по плана за земеразделяне е образуван от два имота: имот № * - нива от * дка и имот № * - нива от * дка по никакъв начин не променя положението му. За всеки от тези два имота е налице решение на Поземлената комисия за възстановяване на собствеността, придружено със скица, а по-късно те са обединени в един имот № *. Фактът, че имот № * е даден като обезщетение за имотите на наследодателя, които са в регулация и не могат да бъдат възстановени реално, също не се отразява на крайните изводи за наличие на съсобственост. В. съд неправилно е ценил данните в удостоверение № 76 от 03.11.2000г. на ПК В., според които имотът, възстановен по решение № 377 от 29.03.1999г. на наследници на Н. М. съвпада с имота по нотариален акт № * от *г. и нотариален акт № */*г., който е собственост на М. Г. Й. като възстановяването на собствеността е извършено на база внесен имот. Като е счел, че това обстоятелство е достатъчно за опровергаване правото на собственост на наследниците на Н. М. съдът е отрекъл конститутивното действие на решението на органа на земеделска реституция. При горните изводи се налага да бъде отменено решението в допуснатата до обжалвана част, с която е отхвърлен иска за делба и вместо това да се допусне делба на нивата в м. „*” между наследниците на Н. М. Г.. При определяне участниците в делбата и дяловете им следва да се вземе предвид, че бракът на наследодателя със съпругата му М. И. Г. е продължил повече от десет години и нейните наследници имат право на * от наследството, както и че наследниците на съпругата са продали наследството си с договор по чл. 212 ЗЗД на ищците Л. С. М. и С. Б. С. - съпрузи, които са легитимирани да участват в делбата. Останалата * от наследството се разпределя поравно между тримата братя на Н. М. Г. - С., Д. /Д./ и Д., респ. понастоящем между техните наследници. Братът С. М. Г. се наследява от своя син Л. С. М. и от внуците си С. Х. И. и В. Х. С.. Братът Д. М. Г. се наследява от внучката си С. Е. А. /дъщеря на сина му Е. М./ и дъщеря си Г. Д. М. - починала в хода на делото и заместена от наследниците си Ц. М. и В. М.. Братът Д. М. Г. се наследява от синовете си Б. Г. и Д. Г.. Конкретните дялове на съделителите са определени принципно правилно с решението на първоинстанционния съд, но математически могат да бъдат изразени с дроби с по-малък общ знаменател - 36. По този начин и с отчитане смъртта на съделителката Г. Д. М. се получават следните квоти: за Л. М. и С. С. - * ид.ч. в съпружеска имуществена общност; за Л. М., С. А., Б. Г. и Д. Г. по * ид.ч.; за Ц. М., В. М., С. И. и В. И. - по * ид.ч. В производството по делото като страни участват и наследниците на братята на М. Г. Й.. Спрямо тях искът за делба е отхвърлен с решение на първоинстанционния съд от 18.05.2009г., постановено по реда на чл. 192, ал.2 ГПК/отм./, което не е обжалвано и е влязло в сила. Водим от горното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 60 от 25.10.2010г. постановено от Видински окръжен съд по гр.д. № 138/2010г. в частта, с която е отменено решение на Видински районен съд от 27.06.2008г. по гр.д. № 552/2005г. и е отхвърлен предявения иск за съдебна делба на нива от * дка в местн. „*”, представляваща имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], както и в частта за присъдените разноски и вместо него постановява: ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на нива от * дка в местн. „Ш.”, представляваща имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], при съседи: полски път, [фирма], Л. С. М., наследници на К. Р., наследници на Н. Г., В. С., наследници на А. С., А. Г., С. Л., Г. В. и наследници на Г. М. между съделители и при дялове както следва: Л. С. М. и С. Б. С. - * ид.ч. в съпружеска имуществена общност; л. с. м. - * ид.ч.; с. х. и. - * ид.ч.; В. Х. И. - * ид.ч.; С. Е. А. - * ид.ч.; Ц. М. М. - * ид.ч., В. Ц. М. - * ид.ч.; Б. Д. Г. - * ид.ч. и Д. Д. Г. - * ид.ч. ВРЪЩА делото на Видински районен съд за продължаване на действията по извършване на делбата. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: