5 Р Е Ш Е Н И Е № 468 гр. София, 07 декември 2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА СВЕТЛА БУКОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП К. ИВАНОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 828/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 423, ал.1 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Н. Г. С. за възобновяване на наказателното производство по н. о. х. д. № 161/ 2021 г. по описа на Районен съд – Луковит. Искането се аргументира с довода, че осъденият не е знаел за воденото съдебното производство, по което спрямо него е постановена осъдителна присъда. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на осъдения поддържа искането за възобновяване и претендира за неговото уважаване. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване и пледира за оставянето му без уважение. Осъденият Н. Г. С. поддържа искането за възобновяване, като твърди, че е уведомил органите на разследването, че ще замине да работи в чужбина и че не е бил уведомен за съдебното производство. На това основание моли искането да бъде уважено, за да му бъде дадена възможност за лично участие в наказателното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите, изложени в искането за възобновяване, становищата на страните и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното производство е допустимо, тъй като е направено от оправомощено от закона лице – осъдения С., в срока по чл. 423, ал.1 от НПК и по отношение на акт от категорията на посочените в чл. 419 от НПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. От събраните по делото материали е видно, че ДП № 2/2021 г. по описа на РУ на МВР - Луковит, пр. пр. №770/2020 г. по описа на РП – Луковит е водено за извършено престъпление по чл. 346, ал.1 от НК. С постановление от 26.04.2021 г. в качеството на обвиняем за извършеното престъпление по чл. 346, ал.1 от НК е привлечен Н. Г. С.. Постановлението е връчено лично на Н. С., като на същата дата е извършен и разпитът му в качеството на обвиняем. С постановлението по отношение на обвиняемия С. е взета мярка за неотклонение „Подписка“, като са разяснени задълженията му, свързани с нейното изпълнение. На 27.05.2021 г. РП – Луковит внесла в РС – Луковит обвинителен акт срещу Н. Г. С. по обвинение за извършено от него престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 2 и т. 3, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 346, ал. 1 от НК. По този повод в РС – Луковит е образувано н. о. х. д. № 161/ 2021 г., чието възобновяване се иска. Съдията – докладчик след запознаване с материалите по делото се разпоредил подс. С. да бъде призован за съдебното заседание. Служители на РУ – Луковит посетили адреса за призоваване на подсъдимия и установили, че там живее майка му, която дала информация, че синът й е заминал на работа в Испания и че тя няма връзка с него. Съдът изискал необходимите справки и установил, че подсъдимият не се е регистрирал на друг адрес, не се намира в затворите и арестите в страната и на 14.06.2021 г. е напуснал Република България през ГКПП – Калотина. След като в резултат на проведеното издирване не било установено местонахождението на подс. С., съдът провел съдебно заседание на 21.09.2021 г., в което изменил взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение от „Подписка“ в „Задържане под стража“, като му наложил и забрана за напускане пределите на страната. Едновременно с това обявил подсъдимия за общодържавно издирване. Направено било и запитване от МВР, Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ до компетентните испански власти, с цел да се установи дали подсъдимият се намира в Кралство Испания, каквато информация предоставила неговата майка. Получен бил отговор, че подсъдимият не е вписан в националните база данни на Кралство Испания. На 24.11.2021 г. по делото било проведено разпоредително заседание в отсъствие на С. на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК, като съдът назначил служебен защитник, който да представлява подсъдимия. Впоследствие съдът провел няколко съдебни заседания, като преди всяко от тях отново изисквал справки, свързани с издирването на подсъдимия и установяване на неговото местонахождение. В съдебно заседание на 17.05.2022 г. съдът обявил присъда №9 /1.05.2022 г., по н. о. х д. № 161/2021 г. по описа на РС – Луковит, с която признал подсъдимия Н. Г. С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 2 и т. 3, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 346, ал. 1 от НК, като му наложил наказание три години лишаване от свобода и определил първоначален „общ“ режим за неговото изтърпяване. Присъдата не била атакувана пред въззивния съд и влязла в сила на 02.06.2022 г. На 24.04.2023 г. осъденият С. е задържан в [населено място] и преведен в Затвора - гр. Плевен за изтърпяване на присъдата. При така изложените факти, настоящият съдебен състав не намира основание за уважаване на искането за възобновяване. Разпоредбата на чл. 423 от НПК дава възможност на задочно осъдения да иска по реда на извънредния способ за съдебен контрол отмяна на постановената спрямо него и влязла в сила присъда, при всяко обективно незнание за започване на наказателното производство в досъдебната и съдебната фаза на процеса. Това е предопределено от предоставените в нормата на чл. 55 от НПК права на обвиняемия /подсъдимия/ в наказателния процес, между които е правото да участва лично в наказателното разследване през всичките му фази и стадии, чрез даване на обяснения, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. Правото на лично участие е основен елемент от правото на справедлив процес и е гарантирано от Конвенцията за правата на човека и основните свободи. Упражняването му е въпрос на лична преценка на лицето, дали да се ползва от него или не, като законодателят е предвидил гаранция срещу злоупотребата с това право. Според законодателната воля, изразена в разпоредбата на чл. 423, ал.1 от НПК, наказателното производство, проведено задочно, се възобновява, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК не е изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Под укриване следва да се разбира такова поведение на обвиняемия, което е в нарушение на поето от него задължение /писмено отразено в постановлението за привличане или друг акт по чл. 59, от НПК/ пред органите на разследването да ги уведоми при промяна на местоживеенето си. Изложеното изисква проследяване на всички етапи от наказателния процес, за да се прецени дали правото на лично участие на лицето не е реализирано, поради неговото собствено недобросъвестно поведение /укриване/ или поради пропуски в работата на съответните решаващи органи. Видно от изложените по - горе обстоятелства, осъденият С. е привлечен в качеството на обвиняем лично, като са му разяснени задълженията, произтичащи от определената му мярка за неотклонение „Подписка“. Въпреки това, той е променил местоживеенето, като е напуснал Република България, без да уведоми органите на разследването. Именно това негово недобросъвестно процесуално поведение – укриването му извън пределите на страната, е причина за невъзможността да бъде изпълнена процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК и в този смисъл е налице една от отрицателните предпоставки на чл. 423, ал.1, изр.2, пр.1 от НПК. Подсъдимият сам се е отказал от правото си да участва лично в съдебното производство по делото и да реализира правата си по чл. 55 от НПК, поради което липсват основания за възобновяване на наказателното производство. Предвид изложените съображения и на основание чл. 423, ал.1, изр. 2, пр.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Г. С. за отмяна на влязлата в сила присъда, постановена по н.о.х.д. № 161/2021 г. по описа на Районен съд – Луковит и за възобновяване на наказателното производство по същото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.