4 Р Е Ш Е Н И Е № 71 гр. София, 05 юни 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря……..….Марияна Петрова…......……и в присъствието на прокурора….....…...........Антони ЛАКОВ........….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 246 по описа за 2018 г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Р. Д. А. чрез защитника му адв. В. К. срещу решение № 534 от 01.12.2017г., постановено по внохд № 1093/17г. на Софийски апелативен съд, НО - ІV с-в. В жалбата се сочат всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Като нарушение на закона се изтъква постановяването на осъдителна присъда при липса на доказателства, подкрепящи обвинението. Според жалбоподателя са останали неизяснени действията на извършителя и начинът на отнемане на вещта, както и намерението за присвояване на синджира. За съществено нарушение на процесуални правила касаторът счита нарушаването от първоинстанционния съд на принципа за равнопоставеност на страните с даването на възможност за двукратно изменение на обвинението, с което съдът е манифестирал и предубеденост. С отказа да бъдат събрани поискани от защитата доказателства се твърди, че е нарушено правото на защита. Наложеното наказание се поддържа, че е явно несправедливо доколкото не са изложени конкретни съображения за определянето му в рамките на средния, предвиден за престъплението размер. Настоява се за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, като подсъдимият бъде признат за невинен и се отхвърли предявеният граждански иск. В съдебното заседание на касационната инстанция адв. К. поддържа жалбата, като излага подробни съображения по наведените касационни основания. Гражданският ищец Г. Р. и законният й представител Р. Р. (родител) молят решението на апелативния съд да се потвърди. Същото становище изразява и процесуалният представител на гражданския ищец – адв. Д. Г.. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да се остави в сила. В последната си дума подсъдимият Р. А. моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 182 от 28.06.2017г. по нохд № 5089/16г. на Софийски градски съд, НО – 22 с-в, подсъдимият Р. Д. А. е признат за виновен в това, че на неустановена дата за времето от 25.02.2016 г. до 05.03.2016 г. за времето от 15,00 до 15,30 ч. в [населено място], в близост до гара „П.“, отнел чужда движима вещ /златен синджир - 14 карата, 18 грама, на стойност от 1170 лв./ от владението на Г. Р. Р., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и грабежът представлява опасен рецидив, поради което и за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1-ва, пр.1-во, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и „Б”, вр. чл.54 от НК му е наложено наказание от осем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изпълнение на наказанието. На основание чл.59, ал.1 от НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия до датата на постановяване на присъдата. В тежест на подсъдимия е възложено заплащането на направените разноски по делото. С същата присъда подсъдимият Р. А. е осъден да заплати в полза на Г. Р. Р. сумата от 1170лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. В частта относно претенцията за неимуществени вреди гражданският иск е отхвърлен като недоказан. По жалба на подсъдимия е образувано внохд № 1093/17г. на Софийски апелативен съд, НО – 4 с-в. С решение № 534 от 01.12.2017г. въззивният съд изменил първоинстанционната присъда, като оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК и я потвърдил в останалата част. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Налице е касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което жалбата се явява основателна, но не по изложените в нея съображения. В първото по делото заседание на Софийския градски съд на 16.01.2017г., в което е даден ход на делото и на съдебното следствие, е формиран съдебен състав с участието на председател Н. М. и съдебни заседатели Н. Ч. и В. Б.. В същия състав съдът е заседавал на 24.02.2017г.; 22.03.2017г. и 30.05.2017г. При проведените на посочените дати съдебни заседания са събирани гласни доказателства и са изслушани заключения на назначените по делото експертизи. В съдебното заседание на 28.06.2017г. съдебното следствие е приключено и е даден е ход на съдебните прения. Видно от съдебния протокол, съставът на съда в това съдебно заседание се състои от председател Н. М. и съдебни заседатели Г. А. и Г. И.. При постановяването на присъдата е участвал съдебен състав с председател Н. М. и съдебни заседатели Надежда Ч. и В. Б.. Така очертаното процесуално развитие на делото налага извод за допуснато нарушение на принципа за неизменност на състава на съда, регламентиран в чл.258, ал.1 от НПК. В отделните стадии на съдебното производство са участвали различни съдебни заседатели, като заседателите, участвали в постановяването на присъдата не са присъствали при прочитане на документите по чл.283 от НПК и при съдебните прения. В практиката на ВС на РБ и ВКС трайно е прието, че в този случай съставът на съда е незаконен – р. № 435 от 3.XI.1994 г. по н. д. № 345/94 г., I н. о. на ВС; р. № 224 от 17.IV.1995 г. по н. д. № 115/94 г., II н.о. на ВС ; р. № 595 от 28.09.2004 г. на ВКС по н. д. № 171/2004 г., II н. о.; р. № 702 от 10.01.1998 г. на ВКС по н. д. № 673/1997 г., II н. о.; р. № 103 от 16.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 707/2009 г., I н. о. и др. Допуснатото нарушение на процесуални правила, освен че е съществено, е от категорията на абсолютните такива, визирани в нормата на чл.348, ал.3, т.3 от НПК. Тъй като това нарушение е допуснато при първоинстанционното разглеждане на делото, на отмяна подлежи както присъдата, така и въззивното решение. Предвид обстоятелството, че присъдата е постановена от незаконен състав, изложените в жалбата доводи не подлежат на обсъждане по същество. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 534 от 01.12.2017г., постановено по внохд № 1093/17г. на Софийски апелативен съд, ІV с-в и присъда № 182 от 28.06.2017г. по нохд № 5089/16г. на Софийски градски съд, НО – 22 с-в. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.