Р Е Ш Е Н И Е № 179 София, 08.06.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря А. Д., разгледа докладваното от съдия Йорданов. гр.дело N 1241 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на страните по въззивно гр.д. № 847 /2011 г. на Бургаски окръжен съд, г.о. срещу въззивно решение № ІІ-89 от 09.09.2011 г. по делото, с което : 1. е отменено решение № 298 от 17.01.2011 г. по гр. д. № 162 от 2009 г. на Несебърски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Я. Н. С., Х. Н. П., Д. К. Д. и К. К. Д. против [фирма], със седалище [населено място], установителен иск за собственост на следния недвижим имот: 440 кв. м. от недвижим имот, обозначен по действащия ПУП на [населено място] като УПИ * в кв. *, а по одобрената кадастрална карта на града като поземлен имот с идентификатор *; в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за предаване владението на имота, както и в частта, с която са осъдени ищците да заплатят на ответното [фирма] съдебни разноски. Вместо отменените части въззивният съд е постановил решение, с което : Е уважил иска Я. Н. С., Х. Н. П., Д. К. Д. и К. К. Д., с посочени адреси в [населено място] срещу [фирма] с правно основание чл.108 ЗС: като е признал, че ищците са собственици на 2 /3 идеални части от недвижимия имот, съставляващ 230 кв. м. от поземлен имот с идентификатор * по кадастрална карта на [населено място], целият с площ от 11,087 кв. м., при посочени като граници на поземления имот на поземлени имоти по одобрената кадастрална карта, който (имот) по действащия ПУП на [населено място] попада в УПИ *, кв. *, е осъдил ответника [фирма] да предаде на ищците владението 2 /3 идеални части от признатите са собствени 230 кв. м. от имота; съдът постановил изготвена по делото от вещо лице скица на процесния поземлен имот да се счита за неразделна част от решението му; Е отхвърлил иска по чл.108 ЗС и установителен иск на ищците срещу ответника за собственост за разликата над 230 кв. м. до претендираните 440 кв. м. и за останалата 1 /3 ид.ч. от имота с площ от 230 кв.м.. 2. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част, с която е отхвърлен искът на ищците срещу [фирма] и [фирма] за трафопост с площ от 60 кв.м. в процесния УПИ. Въззивното решение е обжалвано от ищците Ищците Я. Н. С., Х. Н. П., Д. К. Д. и К. К. Д. са обжалвали решението в частите, с които са отхвърлени установителният им иск за собственост и искът им по чл.108 ЗС срещу [фирма] за разликите над 230 до 440 кв.м. и за 1 /3 ид. част от поземления имот и искът им срещу [фирма] и [фирма] за установяване, че са собственици на трафопоста. Тези жалбоподатели твърдят, че в тези части решението е неправилно, касационните оплаквания са за неправилно приложение на материалния закон, доводите ще бъдат разгледани по-долу. Ответникът [фирма] е обжалвал решението в частта, с която срещу него е уважен искът по чл.108 ЗС за 2 /3 ид.ч. от 230 кв.м. от поземления имот, твърди, че решението е неправилно в тази част, доводите са за неправилно приложение на материалния закон, ще бъдат разгледани по-долу. Ищците и [фирма] взаимно оспорват основателността на касационните си жалби. [фирма] не изразява становище по касационните жалби. Обжалваното въззивно решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 83 /06.02.2012 г. по материалноправните въпроси : Допустимо ли е съсобственик да иска от трето лице – владеещ несобственик, цялостна ревандикация на вещта, която се владее без основание, за който е прието, че е обусловил изхода от спора и че е разрешен противоречиво от съдилищата в приложените влезли в сила съдебни решения: Решение № 1858 /31.07.1974 г. по гр. д. № 146 /1974 г., ВС, І г.о.; Решение № 725 /10.06.1992 г. по гр. д. № 1776 от 1991 г., ВС, ІV г. о.; Решение № 46 /12.01.1973 г. по гр. д. № 2488 /1972 г., ВС, І г.о.; Решение № 755 /20.07.2000 г. по гр. д. № 2043 /1999 г. на ВКС, ІV г.о., което е основание по чл. 280,ал.1,т. 2 ГПК, за допускане на касационно обжалване; за предпоставките в хипотезата на чл.2,ал. 6 ЗОСОИ за ревандикация на имот, в който има незаконно изграден трафопост, за който е прието, че твърдението, че е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 6 /10.05.2006 г. по т. гр. д. № 6 /2005 г. на ВКС, ОСГК, е основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване; за предпоставките за реституция по чл.2,ал.2 ЗВСОНИ с оглед настъпилите промени в обекта, който не съществува до размера, в който макар и да не е бил отчужден, е бил отнет от държавата, в резултат на което свободните части от имота са включени в регулационните граници на застроен урегулиран поземлен имот, за който е прието, че твърдението на касатора [фирма] за противоречие на въззивното решение с Тълкувателни решения № 6/2006 г. на ВКС и №1 /1995 г. на ВС на РБ е основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. По изведените правни въпроси и на основание чл.291 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение намира, че : Първият правен въпрос е разрешен в противоречие с разрешенията в посочените съдебни решения, които настоящият състав намира за правилни и че отразяват установената практика на ВС и ВКС, т.к. също приема, че съсобственикът може да ползва изцяло общата вещ съобразно с нейното предназначение, доколкото останалите съсобственици не претендират да упражняват правата си върху нея, затова и съсобственикът може с ревандикационен иск по чл.108 ЗС да отстранява напълно от общата вещ владението без правно основание на всяко трето лице (както е прието в Решение № 1858 /31.07.1974 г. по гр. д. № 146 /1974 г., ВС, І г.о.); предявяването на иска по чл.108 ЗС представлява действие на обикновено управление на имота (както е прието в решение № 46 /12.01.1973 г. по гр. д. № 2488 /1972 г., ВС, І г.о.) и че от това следва, че съсобственикът, притежаващ идеална част от целия имот, може да иска от ответника – несобственик, който го владее без основание, предаването на владението на целия имот, а не само на идеална част от него (може да предяви иск за цялостната му ревандикация) (както е прието в Решение № 725 /10.06.1992 г. по гр. д. № 1776 от 1991 г., ВС и Решение № 755 /20.07.2000 г. по гр. д. № 2043 /1999 г. на ВКС, ІV г.о.). Вторият и третият изведен въпрос са разрешени в Тълкувателно решение № 6 /10.05.2006 г. по т. гр. д. № 6 /2005 г. на ВКС, ОСГК, така : Ако в резултат на благоустройствени изменения, имотът се е трансформирал, той пак би подлежал на възстановяване, (само) ако може да се обособи като самостоятелен обект съобразно нормативите за устройство на територията; под понятието „незаконен строеж" трябва да се разбира такъв, извършен без надлежни строителни книжа или след реституцията на имота на 25.02.1992 г., отнемането без законово основание или отчуждаването не по установения законов ред не води до реално придобиване на собствеността от държавата, като юридически тя се запазва от носителя на това право, (но) то не означава, че изградените строежи са незаконни, само поради това, че са извършени не от собственика на имота. Въззивният съд е приел (както е отразено по-долу), че строежът на трафопоста не е извършен след 1992 г. и трафопостът е незаконен, защото е без строителни книжа, поради което не е допуснал противоречие с разрешението в ТР 6 /2005 г. и че той не е пречка за обсъждане на предпоставките по чл.2,ал.2 ЗВСОНИ По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следната фактическа обстановка: Наследодателят на ищците е придобил лозе от 1,800 кв.м. през 1920 г., от тях през 1980 г по З. са отчуждени 1,400 кв.м., за което наследниците на наследодателя са обезщетени, останалата част от имота не е отчуждена. Ищците са наследници на наследодателя – негови внуци и деца на починалите негови дъщеря и син (с права върху 2 /3 ид.ч. от имота), наследодателят е оставил и още един жив син, който не е страна по делото. Н. част е завзета от държавата (общинския народен съвет), от нея 230 кв.м. попадат в УПИ * на кв.*, в които върху 62 кв. м. е застроен трафопост, останалите са извън него – 107 кв.м. в УПИ *, * кв.м. в УПИ *и 94 кв.м. върху алея; за изградения върху частта от 230 кв.м. трафопост няма строителни книжа, поради което следва да се приеме, че изграждането му е станало без строителни книжа и той е незаконно строителство; изграждането безспорно е станало преди влизането н сила на ЗВСОНИ и съгласно чл.2,ал.1 от Закона за електростопанството (от 1975, отм. 1999 г.) трафопостът е част от електрическата уредба и мрежа за пренос, поради което и следва да се приеме, че по силата на разпоредбата е станал държавна собственост. Въззивният съд е приел от правна страна следното : Пречка за реституцията по чл.2,ал.2 ЗВСОНИ е реализирането на законно строителство – при наличие на валидни строителни книжа съгл.асно ТР 6 //2006 г. на ОСГК на ВКС, в който следва да се приеме, че имотът не съществува реално до размерите, в които е отнет, освен когато имотът е частично застроен и от незастроената част може да се обособи самостоятелен имот, респективно при имотите в регулация тази част да е достатъчна съобразно нормативните актове. Втората възможна хипотеза е когато незаконно отнетите имоти са незаконно застроени – при липсата на валидни строителни книжа, тогава съгласно ТР 6/2006 г. следва да намери приложение чл.2,ал.6 ЗОСОИ – собствеността да се възстанови реално, а отношенията между собственика и строителя да се уредят съгласно чл.73 и чл.74 ЗС. Въз основа на тези изводи по исковете срещу [фирма] съдът е приел, че т.к. процесните 230 кв.м. попадат в УПИ *, вкл. 62 кв.м., застроени с трафопост, но поради незаконното строителство на трафопоста (незаконен обект върху отнетия имот) и съгласно ТР 6 /2006 г., той не е пречка за възстановяването на правото на собственост върху незаконно отнетата част от имота при налични останали предпоставки за това. Въззивният съд е приел, че е безспорно, че ответникът [фирма] владее тези 230 кв.м., поради което за тях искът е основателен. За останалите 30 кв.м., 107 кв.м. и 94 кв.м. – [община] е била осъдена да ги предаде на ищците по друго дело, тя не е страна по това дело, но тези части не се владеят от ответника, поради което за тях искът е неоснователен. Съдът е приел също, че ищците са наследници на две от трите деца на наследодателя и по делото следва да бъдат отчетени реалните права на собственост (2 /3 ид.ч.) и че следва да бъде отчетено и че искът е основателен за тези 230 кв.м., които. попадат в УПИ *. Така е признал ищците за собственици на 2 /3 ид. части от 230 кв.м. и като е намерил за неоснователно възражението на ответника за придобивна давност, е уважил установителния иск за собственост и иска по чл.108 ЗС за тях. По отношение на иска срещу [фирма] и [фирма] съдът е приел, че съгласно чл.2,ал.1 от Закона за електростопанството (от 1975, отм. 1999 г.) трафопостът е бил държавна собственост, отчуждена в полза на трети лица и ищците не са собственици По оплакванията за неправилност на решението по чл.281 ГПК : По жалбата на ищците Я. Н. С., Х. Н. П., Д. К. Д. и К. К. Д. : При дадения отговор на първия изведен правен въпрос, е основателен доводът, че изводът на въззивния съд, че (при наличието на предпоставките за това) искът следва да се уважи само съразмерно на правата на ищците (да се отчетат правата на ищците) и да бъде отхвърлен за съответните идеални части поради това, че искът не е предявен от наследник с права 1 /3 ид.ч., е неправилен. Той е в противоречие с трайно установената практика на ВС и ВКС, че всеки един собственик има право да ревандикира цялата вещ и това е действие на управление. Д., че е неправилен изводът на въззивния съд, че, по силата на чл.2,ал.1 Закона за електростопанството (отм.) трафопостът е станал собственост на държавата е неоснователен, законът е приложен правилно. По жалбата от ответника [фирма] : Д., че не са осъществени предпоставките за възстановяване на правото на собственост: върху частта от поземления имот, поради това, че не е доказано правото на собственост на ищците към момента на влизане в сила на закона ЗВСОНИ е неоснователен. Въззивният съд обосновано и правилно е приел, че процесната част от поземления имот е част от имота, придобит от наследодателя на ищците през 1920 г. с площ 1800 кв.м., които са останали неотчуждени след отчуждаването на част от имота с площ 1400 кв.м. през 1980 г. за мероприятие по З. срещу обезщетение. Основателен е доводът, че не са доказани предпоставките за възстановяване на правото на собственост:, т.к. процесните 230 кв.м., за които е установено, че се владеят от [фирма], не отговарят на изискванията за минимални (най-малки) размери на повърхността за урегулиран поземлен имот, установени в чл.19,ал.1 и ал.3 ЗУТ, което е посочено в заключението на вещото лице (л.166) (включително и след намаляването им с 1 /5 съгласно предвидената в ал.3 възможност). Същото се отнася и за минималните размери, предвидени в чл.54,ал.1 и ал.5 ППЗТСУ (отм.) преди влизането в сила на ЗУТ. Поради основателността на този довод и тъй като не следва да се извършват процесуални действия, спорът следва да бъде разгледан по същество. По иска на Я. Н. С., Х. Н. П., Д. К. Д. и К. К. Д. срещу [фирма] за собственост и по чл.108 ЗС: С оглед изложените по-горе съображения следва да се приеме за доказано, че процесните 230 кв.м. са били отнети от наследодателя на ищците без законово основание от държавата (народния съвет) след 09.09.1944 г. и преди 1989 г., но доколкото процесните 230 кв.м. не могат да се обособят като самостоятелен урегулиран поземлен имот, защото повърхността им е по-малка от предвидените в чл.19,ал.1 и ал.3 ЗУТ и преди това в чл.54,ал.1 и ал.5 ППЗТСУ (отм.) най-малки размери на повърхността за урегулиран поземлен имот, то не са налице предпоставките по чл.2,ал.2 ЗВСОНИ и т.1 от ТР № 6 /2006 г. на ОСГК на ВКС.и ТР 1 /1995 г. на ОСГК на ВС за възстановяване на собствеността им. Към това следва да се добави, че от скицата, неразделна част от решението, е видно, че реалната част от процесните 230 кв.м. граничи от три страни с останалата част от УПИ * и само от една част – с улица. Тя не граничи нито с УПИ *, в които се намират други незаконно отнети 107 кв.м., нито с УПИ *, в който се намират други незаконно отнети 30 кв.м., от които я разделя част от УПИ * и улица, поради което не може да се обсъжда и дали от трите реални части от парцели може да се обособи УПИ по правилата на градоустройството. Поради липсата на предпоставки за възстановяване на собствеността ищците не са собственици на процесната реална част от поземлен имот и искът по чл.108 ЗС е неоснователен, независимо от наличието на останалите предпоставки за уважаването му, поради което те не следва да се обсъждат, както е и не следва да се обсъжда възражението на [фирма] за придобиване на собствеността върху процесната реална част от имот чрез давностно владение. По иска на Я. Н. С., Х. Н. П., Д. К. Д. и К. К. Д. срещу [фирма] и [фирма] за собствеността на трафопоста: Поради извода, че по силата на чл.2,ал.1 Закона за електростопанството (отм.) трафопостът е станал собственост на държавата, както и поради извода, че липсват предпоставки за възстановяване на собствеността върху процесната реална част от поземлен имот, върху която е изграден трафопостът, искът е неоснователен. От изложеното и на основание правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК следва извод, че въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която са уважени исковете срещу [фирма] и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, в останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора жалбоподателите – ищци нямат право на разноски, [фирма] претендира всички направени от него разноски, не представя списък за тях и не сочи техния размер, както не ги е посочил и другите две инстанции, настоящият състав установява, че следва да осъди ищците да му заплатят 1,255.05 лева, изчислени както следва: [фирма] че е платило 2,080 лева в първата инстанция от които 2,000 лева за процесуално представителство от двама адвокати (л.71), възнагражденията на които не са разграничени, поради което съдът ги приема за равни – по 1,000 лева, от които съгласно чл.78,ал.2 вр. ал.1 ГПК следва да му се присъдят половината – 1,000 лева за един адвокат, не са представени доказателства за разноски за въззивната инстанция, а за касационното производство са заплатени 30 лева и 145.05 лева държавни такси. [фирма] не претендира разноски и такива не следва да му се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № ІІ-89 от 09.09.2011 г. по въззивно гр.д. № 847 /2011 г. на Бургаски окръжен съд, г.о., в частта, с която въззивният съд е признал по отношение на [фирма], че Я. Н. С., Х. Н. П., Д. К. Д. и К. К. Д. са собственици на 2 /3 идеални части от недвижимия имот, съставляващ 230 кв. м. от поземлен имот с идентификатор * по кадастрална карта на [населено място], целият с площ от 11,087 кв. м., при посочени като граници на поземления имот на поземлени имоти по одобрената кадастрална карта, който (имот) по действащия ПУП на [населено място] попадащ в УПИ *, кв. *, и е осъдил ответника [фирма] да предаде на ищците владението на имота. Вместо това постановява: Отхвърля исковете на Я. Н. С., Х. Н. П., Д. К. Д. и К. К. Д. срещу [фирма] за признаване за установено, че ищците са собственици на 2 /3 идеални части от 230 кв. м. от поземлен имот с идентификатор * по кадастрална карта на [населено място], целият с площ от 11,087 кв. м., при посочени като граници на поземления имот на поземлени имоти по одобрената кадастрална карта, който (имот) по действащия ПУП на [населено място] попадащ в УПИ *, кв. *, и за осъждане на [фирма] да предаде на ищците владението върху тази реално определена част. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № ІІ-89 от 09.09.2011 г. по въззивно гр.д. № 847 /2011 г. на Бургаски окръжен съд, г.о. в останалата обжалвана част. Осъжда Я. Н. С., Х. Н. П., Д. К. Д. и К. К. Д. да заплатят на [фирма] сумата 1,255.05 (хиляда, двеста петдесет и пет лева и 5 ст) лева за всички съдебни инстанции. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.