Р Е Ш Е Н И Е № 1 София, 30.01.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 27.01.2015 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 52 /2014 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Васил К. К. от [населено място] против въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІІІ-104 от 17.07.2013 год., по в.т.д.№ 1324/ 2013 год., с което е потвърдено решение № 763 от 07.05.2013 год., по гр.д.№ 814/2013 год. на Бургаския районен съд за приемане на установено по отношение на касатора, като ответник по предявен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК, че същият дължи на ТД [фирма], [населено място] сумата 6 578 евро, по запис на заповед, издаден на 07.03.2011 год. в [населено място], с падеж -01.09.2011 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 02.08.2012 год. до окончателното и изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 4187 от 16.08.2012 год., по ч.гр.д.№ 6375/2012 год. на Бургаския районен съд и на ищеца са присъдени деловодни разноски за двете инстанции в общ размер на сумата 1711 лв.. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществени съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основно касаторът възразява срещу извършените от въззивния съд процесуални действия по разглеждане на спора, като счита, че с оглед изричната разпоредба на чл.7, ал.1 ГПК, последният, като съд по съществото на спора, е следвало не само да допусне исканата съдебно- почеркова експертиза, с оглед своевременно оспорената автентичност на менителничния ефект и приложеното писмено споразумение, която първоинстанционният съд, в нарушение на процесуалния закон, е пропуснал да изслуша, но служебно да допусне същата, за да прецени истинността/ автентичността/ на оспорените документи. Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността и. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 565 от 08.10.2014 год., по настоящето дело, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по определените за значими за крайния изход на делото въпроси на процесуалното право 1.”Допустимо ли е назначаване на съдебно- графологична експертиза във въззивната инстанция, когато по реда на чл.193 ГПК своевременно е оспорена автентичността на документа, но не е изслушана такава в първоинстанционното производство, поради неангажирането и от страната?” и 2.” При направено оспорване истинността на документ по реда на чл.193 ГПК, длъжен ли е решаващият съд да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест, според вида на оспорения документ и да им даде срок за ангажиране на доказателства?” Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 290, ал.2 ГПК, намира: За да потвърди първоинстанционното решение на Бургаския районен съд, с което е уважен предявения срещу касатора, като ответник, положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за признаване съществуването на парично вземане в размер на сумата 6 578 евро по запис на заповед, издаден на 07.03.2011 год. с падеж -01. 09. 2011 год., заедно със законната лихва върху същата тази сума, начиная от 02.08.2012 год., за което, по реда на чл.417, т.9 ГПК, е издадена Заповед за изпълнение № 4187 от 16.08.2012 год., по ч.гр.д.№ 6375/2012 год. на БРС, въззивният съд е приел за доказано съществуването на изискуемо и непогасено вземане в посочения размер в полза на ищцовото търговско дружество към датата на издаване на процесната заповед за изпълнение. Отчитайки, че менителничният ефект отговаря на предвидените в чл.535 ТЗ изисквания относно неговата форма и съдържание и с оглед приложеното по делото писмено споразумение от 07. 03.2011 год., е счел, че записът на заповед с издател ответникът е за обезпечаване на негово парично задължение, произтичащо от твърдяното в исковата молба каузално правоотношение между страните – постигната помежду им спогодба, който факт е изрично признат и от последния в чл.2, ал.2 от същото това споразумение. Позовавайки се на отсъствието на заявени с отговора на исковата молба доказателствени искания и на неявяване на представител на ответника в първото по делото съдебно заседание пред Бургаския районен съд, въззивната инстанция е споделила, като основан на процесуалния закон и доказателствения материал по делото, извода на първостепенния съд за неснователността на въведеното в срока по чл.131 ГПК възражение за неистинност /неавтентичност/ на процесния запис на заповед. Отказът за изслушване на поисканата с въззивната жалба графологическа експертиза Бургаският окръжен съд е аргументирал с липса на предпоставките на чл. 266, ал.3 ГПК, във вр. с чл.193 ГПК и настъпила по силата на чл.266, ал.1 ГПК преклузия за събиране на нови доказателства. Прието е, че с доколкото разпореждане № 3718 /15.02.2013 год. Бургаският районен съд изрично е указал на ответника необходимостта от посочване на конкретните доказателства и на обстоятелства, които ще доказва с тях, то твърдяното във въззивното производство нарушение на чл.146 ГПК е недоказано и не може да породи произтичащите от него правни последици. Решението е неправилно. Възприетото с обжалвания въззивен съдебен акт разрешение по отношение на приетите за релевантни за делото процесуалноправни въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, е в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 1 /2013 год. на ОСГТК на ВКС и в постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 113/04.06.2013 год., по гр. д. № 759/2012 год. на състав на ІV г.о. и № 57/16.04.2013 год., по гр.д.№ 871 / 2012 год. на ІІІ г.о.. Според т.3 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед освидетелстване/, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В същия смисъл е и решение № 57 / 16.04.2013 год., по гр.д.№ 871/2012 год. на ІІІ г.о., с което е прието, че при оспорването на документ съдът, независимо от разпределението на доказателствената тежест, е длъжен да назначи служебно графологическа експертиза по спорния въпрос, поради необходимостта от специални знания, като при служебното събиране на доказателства инициативата за тяхното допускане излиза от съда, а страната е длъжна само да внесе съответните разноски за събирането им. Когато съдът не изпълни задължението си да приеме заключение на в.л. по въпроси, по които са необходими специални познания допуска съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизясненост на делото от фактическа страна по негова вина. Същевременно в решение № 113 /04. 06. 2013 год., по гр. д. № 759/2012 год. на състав на ІV г.о., е изразено и разбирането, че с определението за откриване на производство по оспорване на документа, а при пропуск и с последващо определение, съдът следва да укаже на страните разпределението на тежестта за доказване по чл.193, ал.3 ГПК- според вида на оспорения документ, както и да им определи срок, доколкото такъв не е определен от закона, за посочване и представяне на писмените доказателства, които са във вр. с направеното оспорване, ако страните искат да ангажират такива по делото. В случая ответникът своевременно с отговора си на исковата молба е оспорил автентичността както на приложеното като писмено доказателство по делото споразумение от 07.03.2011 год., удостоверяващо наличие на твърдяната в исковата молба каузална сделка между страните, така и на обезпечаващия изпълнението и менителничен ефект, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение № 4187 от 16. 08.2012 год., по ч.гр.д.№ 6375/2012 год. на Бургаския районен съд, но не е заявил конкретни доказателствени искания. Въпреки че е приел, че по делото липсват ненуждаещи се от доказване факти Бургаският районен съд, след констатирано отсъствие на посочени от ответника доказателства във вр. с направеното оспорване, е дал бланкетно указание на страните, че всяка една от тях следва да проведе главно и пълно доказване на обстоятелства, от които черпи правата си, без да съобрази характера на оспорваните документи и служебното си задължение за назначаване на графологическа експертиза, при липса на необходимите за проверка истинността им специални познания. Въззивният съд, обсъждайки оплакванията на въззивника К. за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на процесуалния закон относно задължението на решаващия съд да даде конкретни указания за носената от страните доказателствена тежест в хипотезата на чл.193, ал.1 и сл. ГПК, с оглед вида и характера на двата оспорвани документа, т.е. за неизпълнение на задълженията му по чл.146 ГПК, е отказал допускане на съдебно - графична експертиза във въззивното производство по съображения, че за събирането и е настъпила преклузия по см. на чл.266, ал.1 ГПК, поради непоискването и изрично от ответника в срока по чл.131 ГПК. Следователно изводът на въззивния съд, че предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК, обуславящи допускане на доказателства, останали несъбрани от първостепенния съд, вкл. служебно назначена графологическа експертиза, в случая отсъстват, изграден в несъответствие с цитираната задължителна практика, е довел до лишаване на ответника от възможността да защити правата си и това процесуално нарушение налага отмяна на обжалваното въззивно решение. При тези данни по делото изслушването на съдебно - графологическа експертиза, вкл. назначена по почин на въззивния съд, е необходимо за изясняване на спора от фактическа страна и прилагане на императивната норма на чл.535 ТЗ, поради което делото следва да се върне на БОС за ново разглеждане, съобразно процесуалното правило на чл.293, ал.3 ГПК. Съгласно процесуалното правило на чл.294, ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да се произнесе и по отговорността за деловодните разноски, направени в касационното производство. Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІІІ-104 от 17.07.2013 год., по в.т.д.№ 1324/ 2013 год., по описа на с.с.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: