Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 75            гр. София, 23 март 2010 г.       В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                         ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева                                              2. Теодора Стамболова   при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………. в присъствието на прокурора … Маринова ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 741 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника (адв. Еланджиев) на подсъдимия П. Е. И. против въззивно решение № 357 от 28.10.2009 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 419/2009 г. В жалбата са отразени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК – съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че въззивният съд е потвърдил присъда, постановена от състав, чиито председател е проявил очевидно пристрастие към пострадалия Д. П. При определяне на наказанието на подсъдимия И не са били отчетени доводите на защитника, като при една и съща фактическа обстановка, изведена от доказателствата се е стигнало до противоположни решения за двамата съучастници – единият е бил осъден, а другият е бил оправдан по същото обвинение. С оглед на тези съображения се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, а алтернативно – намаляване на наложеното наказание на подсъдимия П. Е. И.. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изказва становище, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С въззивно решение № 357 от 28.10.2009 г. по в. н. о. х. д. № 419/09 г. Софийският апелативен съд е потвърдил присъда № 3 от 21.01.2009 г. на Кюстендилския окръжен съд по н. о. х. д. № 184/05 г., с която подсъдимият П. Е. И. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 НК и осъден на наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от пет години и на наказание глоба в размер на хиляда лева. Подсъдимият е оправдан да е извършил престъплението в съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК с В. И. Т. На основание чл. 25 вр. чл. 23 НК съдът е кумулирал наказанието по присъдата с наказания по други, влезли в сила присъди, като е определил на подсъдимия И общо, най- тежкото наказание в размер на три години с петгодишен изпитателен срок, към което е присъединил наказание глоба в размер на осемстотин лева. В тежест на подсъдимия И са възложени разноски, направени по делото. Със същата присъда е бил осъден подсъдимият В. В. Т. за престъпление по чл. 196а НК, а подсъдимият В оправдан по обвинението за престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Жалбата на защитника на подсъдимия П. Е. И. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Доводът за проявено пристрастие от първоинстанционния съд, довело до съществено процесуално нарушение, което е следвало да бъде отстранено от въззивния съд, се подкрепя с аргумента, че съдът е използвал недопустими „любезности” при призоваването на пострадалия, чужд гражданин - св. Д. Тезата е напълно несъстоятелна. Използваните финални изрази в официално изпратени документи за призоваване на чуждия гражданин не могат да се интерпретират като проява на предубеденост или пристрастие при решаване на делото. Затова, няма основателна причина, за да се твърди, че подсъдимият И не е могъл да се ползва от правото по чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи делото да се гледа от независим и безпристрастен съд. Въззивният съд прецизно и задълбочено е обсъдил доказателствените източници, посочил е кои доказателствени средства и защо приема за достоверни и кои и защо приема като недостоверни, стриктно е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 339, ал. 2 НПК и подробно е отговорил на всички значими доводи, изтъквани от защитника на подсъдимия. Фактът, че подсъдимият Т, който е имал обвинение в рамките на същото наказателно производство за съучастие с подсъдимия И, е бил оправдан поради липсата на умисъл, не е пречка за осъждането на подсъдимия И, щом съдът е установил, че деянието му е съставомерно по чл. 215, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 НК в обективно и субективно отношение. Наказанието на подсъдимия И е определено в съответствие с всички обстоятелства на престъплението и данните за личността, както и на необходимостта да се постигнат ефективно целите по чл. 36 НК. Затова, при отсъствие и на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, атакуваното решение на Софийския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 357 от 28.10.2009 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 419/2009 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: