Р Е Ш Е Н И Е № 111 гр. София, 29.07.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на единадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Стамболова 2. Бисер Троянов при секретаря Рангелова в присъствието на прокурора Генчев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 398 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия П. Л. П. против решение № 18 от 11.02.2016 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 360/2015 г. В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Защитникът излага доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които счита, че са довели до неправилно приложение на материалния закон с осъждането на подсъдимия П. по повдигнатото обвинение. Твърди, че по делото останал неизяснен въпросът по какъв начин действията или бездействията на водача са свързани с настъпилите вредни последици. Отговорът на този въпрос е налагал повторно изслушване на вещите лица, изготвили комплексната експертиза. Защитата е направила искане, което въззивният съд неоснователно е отхвърлил. Поясненията обаче на вещите лица, че причината за навлизане на автомобила в насрещната лента за движение се дължи на субективните действия на водача с органите за управление, сочели на друго нарушение – по чл. 20, ал. 1 ЗДП, както по чл. 15 и чл. 16 ЗДП. Такива нарушения на правилата за движение по пътищата не били включени в повдигнатото обвинение, поради което подсъдимият П. е бил осъден по непредявено обвинение. Посочено е също, че въззивният съд не е изложил мотиви за причината водачът да загуби контрол над превозното средство и следователно, не е обсъдил въпроса по какъв начин скоростта на движение е в причинна връзка с инцидента на пътя и дали същият вредоносен резултат би настъпил с разрешената скорост от 90 км./ч. на движение извън населено място. Изтъква и довода, че превишаването на скоростта на движение на автомобила, възприето от съда, по своята величина се вмества в рамките на възможната грешка при експертното изчисление, каквото отбелязване вещите лица изрично били направили в изготвеното и възприето от съда заключение. При тези съображения е направено искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно се настоява и за изменение на решението поради явната несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия. В съдебно заседание защитниците (адв. Д. и адв. И.) поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Изрично подчертават, че наличието на заледен участък на пътя се явява единствена причина за загубата на контрол от подсъдимия и навлизането на автомобила в лентата за насрещно движение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 18 от 23.10.2015 г. по н. о. х. д. № 364/2014 г. Ловешкият окръжен съд е признал подсъдимия П. Л. П. за виновен в това, на 4.12.2012 г. на главен път 1-4, при километър 25 + 100 при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „П.” с ДК [рег.номер на МПС] в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 2 от ЗДП по непредпазливост да е причинил смъртта на Т. И. К. и И. К. Д., както и средна телесна повреда на Р. Т. Д., поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б” вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от пет години на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от три години. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 18 от 11.02.2016 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 360/2015 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Преимуществена част от доводите са били представени и на вниманието на въззивния съд, който е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 339, ал. 2 НПК да изложи съображенията, поради които не ги е възприел. Според мотивите на решението съдът е счел за фактически установено, че подсъдимият П., управлявайки лек автомобил „П.” предприел изпреварване на попътно моторно превозно средство. След приключване на маневрата той навлязъл в района на заледен участък със скорост от 100,5 км/ч., което довело до загубата на устойчивост на автомобила на пътното платно. Водачът натиснал педала на газта, но не успял да се справи с критичната ситуация - превозното средство на два пъти се отклонявало, преминавайки в насрещната лента за движение, където настъпил удар с автомобил „Ф. Г.”. В резултат на пътнотранспортното произшествие Т. И. К. и И. К. Д. получили несъвместими с живота увреждания и починали, а на пострадалата Р. Т. Д. били причинени телесни увреждания, най-тежкото от които средна телесна повреда. В рамките на установените факти с помощта и на комплексната експертиза, въззивният съд е направил заключението, че основната причина за пътнотранспортното произшествие се явява високата скорост от 100,5 км./ч. при движението на лекия автомобил „П.” по заледен пътен участък, която е довела до нарушената му устойчивост на пътното платно, а действията с органите за управление, които подсъдимият П. е предприел за овладяване на автомобила са представлявали един допълнителен фактор за загубата на контрол върху превозното средство и навлизането в лентата за насрещно движение, където е настъпило пътнотранспортното произшествие. Ето защо Великотърновският апелативен съд е приел, че допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата относно режима на скоростта стои в пряка причинна връзка с пътнотранспортното произшествие и настъпилите съставомерни последици от него. Доводът за нарушено право на защита поради осъждане по непредявено обвинение е напълно неоснователен, тъй като подсъдимият П. не е бил осъден за допуснато самостоятелно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДП, а навлизането в насрещната лента е прието от съда като следствие от загубата на контрол на управляваното моторно превозно средство. Наличието на заледени и хлъзгави участъци от пътната настилка след падналия снеговалеж са представлявали елемент от неблагоприятните условия и усложнената пътна обстановка, която водачът е бил длъжен да отчете при избиране на такава стойност на скоростта, при която и при движение с максимално разрешената от 90 км./ч. да не позволи настъпване на пътнотранспортно произшествие. В конкретния случай подсъдимият П. е избрал скорост на движение на управлявания от него лек автомобил, превишаваща нормативно разрешената в чл. 21, ал. 1 ЗДП извън населено място при отсъствието на пътен знак, сигнализиращ друга допустима скорост на движение в съответния пътен участък. Великотърновският апелативен съд не е пропуснал да коментира възражението на защитата относно метода, който вещите лица използвали за изчисляване по експертен път на скоростта на движение, излагайки подробни и логични съображения. Решението съдържа достатъчно изчерпателни мотиви по всички съществени въпроси и отговор на доводите с решаващо значение, които са били наведени от подсъдимия П. и неговия защитник, поради което и в този аспект няма допуснато съществено процесуално нарушение. В рамките на възприетите фактически положения материалният закон е приложен правилно. Наложеното наказание на подсъдимия за извършеното престъпление не е явно несправедливо. Съвкупно определената санкция от минимално предвидените три години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за подходящия изпитателен срок, и три години лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, държи сметка за цялата съвкупност от смекчаващи отговорността обстоятелства от значение при индивидуализация на справедливо наказание. Проявата на по-голяма снизходителност би била несъвместима с целите, посочени в чл. 36 НК. Предвид отсъствието на очевидно несъответствие, което да оправдава и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, обжалваното решение на Великотърновския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18 от 11.02.2016 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 360/2015 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: