Р Е Ш Е Н И Е № 306 София, 18 юли 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 06 юни, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 1646 / 2011 год. Производството е образувано по жалба от подс. Д. Й. С., депозирана чрез защитника му, срещу въззивно решение № 38 от 07. 03. 2011 година, постановено по ВНОХД № 398 / 10 год. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се релевират доводи за допуснати от въззивния съд нарушения, по смисъла на чл. 348, ал. 1 – 3 от НПК. Претендира се от касационната инстанция, упражняване на правомощията по чл. 354, ал. 2, т. 1 и 2 от НПК. Срещу горепосоченото решение е депозирана и касационна жалба от частните обвинители и граждански ищци с искане атакуваното решение да бъде изменено, като се наложи по – тежко наказание на подс. С. и се присъдят обезщетенията за причинените на гражданските ищци неимуществени вреди, в размер определен от първоинстанционния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на жалбите в частта им, касаеща допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се претендира отмяната на постановения въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение на Апелативен съд – гр. Велико Търново в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав намери следното: С присъда № 137 от 13. 10. 2011 год., постановена по НОХД № 100 / 2010 год. по описа на Окръжен съд - гр. Велико Търново, подс. Д. Й. С. бил признат за виновен в това, че на 06. 05. 2009 год., около 20. 00 часа, в [населено място], на [улица], пред дом № 48, обитаван от С., умишлено умъртвил, по начин и със средства опасни за живота на мнозина /с ловна пушка/ и по хулигански подбуди, повече от едно лице, а именно: З. М. Р. с ЕГН [ЕГН], М. З. М. с ЕГН [ЕГН] и Г. С. А. с ЕГН [ЕГН] - тримата от [населено място] и направил опит по същото време и място умишлено да умъртви по начин и със средства опасни за живота на мнозина /с ловна пушка/ и по хулигански подбуди, повече от едно лице - З. С. Д. с ЕГН [ЕГН], А. А. Р. с ЕГН [ЕГН], Д. С. Д. с ЕГН [ЕГН] и К. М. Р. с ЕГН [ЕГН] - четиримата от [населено място], като опитът останал недовършен по независещи от него причини, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4, предложение последно, т. 6, пр. 1, т. 11, вр. чл. от 115 НК, при условията на чл. 54 НК, бил осъден на наказание - „доживотен затвор без замяна", при първоначален „специален” режим на изтърпяване. Със същата присъда, подс. С. бил признат за виновен и в извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване. Съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, на подс. С. било определено общо най – тежко наказание измежду наложените му, а именно – „доживотен затвор без замяна”, при първоначален „специален” режим на изтърпяване. Със същата присъда, подс. С. бил осъден да заплати на гражданските ищци обезщетения за причинени им в резултат на извършеното престъпление неимуществени вреди, както следва – 1. - на В. М. Р. сумата от 60 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увредата - 06. 05. 2009 год. до окончателното й изплащане, като иска бил отхвърлен за разликата до 100 000 лева, като неоснователен и недоказан. 2. - на Ш. З. М. сумата 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на увредата - 06. 05. 2009 год. до окончателното й изплащане, като иска бил отхвърлен за разликата до 100 000 лева, като неоснователен и недоказан. 3.- на Й. З. М. сумата 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на увредата - 06. 05. 2009 год. до окончателното й изплащане, като иска бил отхвърлен за разликата до 100 000 лева, като неоснователен и недоказан. 4. – на З. М. З., чрез неговия и законен представител В. К. А. сумата 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на увредата - 06. 05. 2009 год. до окончателното й изплащане, като иска бил отхвърлен за разликата до 100 000 лева, като неоснователен и недоказан. 5.- на всеки един от Г. Г. А., на С. Г. А. и А. Г. А., чрез техния родител и законен представител З. М. А., сумата от по 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на увредата - 06. 05. 2009 год. до окончателното й изплащане, като исковете били отхвърлени за разликата до 100 000 лева, като неоснователни и недоказани. 6.- на З. С. Д. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на увредата - 06. 05. 2009 год. до окончателното й изплащане, като иска бил отхвърлен за разликата до 70 000 лева, като неоснователен и недоказан. 7.- на А. А. Р. сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на увредата - 06. 05. 2009 год. до окончателното й изплащане, като иска бил отхвърлен за разликата до 70 000 лева, като неоснователен и недоказан. 8.- на К. М. Р. сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на увредата - 06. 05. 2009 год. до окончателното й изплащане, като иска бил отхвърлен за разликата до 10 000 лева, като неоснователен и недоказан. 9.- на Д. С. Д. сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на увредата - 06. 05. 2009 год. до окончателното й изплащане, като иска бил отхвърлен за разликата до 10 000 лева, като неоснователен и недоказан. С атакуваното решение № 38 от 07. 03. 2011 година, постановено по ВНОХД № 398 / 10 год. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, първоинстанционната присъда била изменена, както следва :- в наказателната й част, като подс. С. бил признат за невинен и оправдан да е извършил деянието при наличието на квалифициращия признак „по хулигански подбуди”, - в частта на наложеното наказание, като на подс. С. било наложено наказание „доживотен затвор”, - в гражданско-осъдителната част, като били намалени размерите на присъдените обезщетения на гражданските ищци – с по 20 000 лв. за първите седем от тях и с 2500 лв., за граждаския ищец З. Д.. Касационната инстанция намира, релевираните в касационната жалба на подс. С. доводи, за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанциите по фактите, в частност от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 от НПК, в претендираното им съдържание, вложено в касационната жалба. Касационната жалба депозирана от частните обвинители и граждански ищци се явява частично основателна, досежно направеното оплакване по отношение на въззивното решение, в гражданско-осъдителната му част. Това е така поради следните съображения: При постановяване на атакуваното решение, Апелативен съд – гр. Велико Търново е извършил собствен анализ на установената по делото доказателствена съвкупност при който е приел за установена фактическа обстановка, която се различава от възприетата от първата инстанция. Тук е мястото да се посочи, че оценката на доказателствената съвкупност е извършена при съблюдаване с принципа визиран в разпоредбата на чл. 14 от НПК, поради което обстоятелство, наведения довод за необсъждане на показанията на пострадалите се явява изцяло голословен. Апелативният съд изрично е посочил, че не дава вяра на показанията на свид. В. Р., В. А., З. Д., З. М., Й. М., З. А. и И. С.. За да не кредитира показанията на тези свидетели, основен довод на въззивния съд е било обстоятелството, че показанията им се явяват в противоречие както с показанията на незаинтересованите по делото свидетели, така и с данните от протоколите за извършените процесуално-следствени действия, в часност, протокола за оглед на местопроизшествие. Анализирайки внимателно показанията на свид. Р. Б. /който извън всякакво съмнение е абсолютно безпристрастен свидетел/, е било възприето наличие на неправомерно поведение предприето от страна на част от пострадалите лица. Същевременно напълно обосновано обаче, въпреки пространния изказ на изложението, въззивния съд е дал ясен и категоричен отговор, защо осъществените от подс. С. действия по отношение на постр. З. Д., З. Р. и Г. А., не следва и не могат да бъдат квалифицирани като престъпление по чл. 119 от НК. Междувпрочем, тук следва да се отбележи, че разъжденията на съда свързани с предприетото от пострадалите противоправно нападение изразяващо се с хвърляне на камъни, дървета и други предмети по двора на къщата на пострадали са само и единствено съждения свързани с фактическата обстановка по делото, но в никакъв случай и извод, за приложимото в случая право, респективно, приложимия материален закон. Именно и поради това, законосъобразно е било прието, че с действията си, подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 1 и т. 12, предл. 2 от НК. Поради изложените съображение касационната инстанция намира релевираните в касационна жалб на подс. С. доводи, че последния е осъществил състава на престъплението по чл. 119 от НК по отношение на горепосочените пострадали, за неоснователно и неподкрепено от установената по делото доказателствена съвкупност. Подс. С. е бил оправдан за това, да е извършил вмененото му деяние при наличие на квалифициращия признак „по хулигански подбуди”, като извода на въззивната инстанция в крайна сметка следва да бъде споделен, дотолкова доколкото, на базата на установените по делото доказателства, би могъл да бъде извлечен довод за наличие на изключително влошено взаимоотношение между него и пострадалите т.е. може да бъде възприета тезата, изхождайки от конкретиката на делото, че при извършване на престъпното деяние, подс. С. при извършване на деянието е бил воден преимуществено от личен мотив, тъй като самото деяние по своето съдържание в случая, не е било насочено към нарушаване на обществения ред, нито пък насочено към израз на явно неуважението към обществото. Довод в подкрепа по подобно съждение е и поведението на подс. С. след извършване на престъпното деяние. Не е налице и претендираната в касационата жалба на подс. С. явна несправедливост на наложеното му наказание, тъй като с оглед новоприетата като установена фактическа обстановка, съдът е достигнал да извода, че определеното от първоинстанционния съд наказание следва да бъде заменено по вид, като при определяне на последното, е било сторено съобразяване с разпоредбата на чл. 36 от НК, т.е., определеното от въззивния съд наказание, не се явява явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК. Неправилен обаче се явява въззивния акт в неговата гражданско осъдителна част /което пък обуславя основателността на жалбата на гражданските ищци и частни обвинителни в тази й част/, тъй като неправилно поведението на пострадалите и посочени по – горе лица, е било счетено за съпричиняване към настъпване на вредоносния резултат. Отново следва да се акцентира на това, че правилното възприемане на поведението на пострадалите преди възпроизвеждане на изстрелите от страна на подсъдимия е относимо само и единствено към обстоятелствата които следва да бъдат преценени съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК при определяне на наказанието което следва да бъде наложено на подс. С., но не и същите да бъдат обсъждани и взети предвид, при решаване на въпросите свързани с репарирането на понесените от граждански ищци неимуществени вреди. Дотолкова доколкото, в касационната жалба на гражданските ищци и частни обвинители е направено искане присъдените обезщетения да бъдат уважени в размера, определен от пъвоинстанционния съд, настоящата инстанция не може да надхвърли така заявената претенция като размер, поради и което, въззивния акт следва да бъде изменен в гражданско-осъдителната му част, като размерите на присъдените с него обезщетения, бъдат увеличени съобразно отсъждането извършено от първата инстанция, а именно, за гражданските ищци: В. М. Р., Ш. З. М., Й. З. М., З. М. З., чрез неговия и законен представител В. К. А., на всеки един от Г. Г. А., на С. Г. А. и А. Г. А., чрез техния родител и законен представител З. М. А., от 40 000 /четиридесет хиляди/ на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, за всеки един от тях, а за гражданския ищец З. С. Д. от 7500 лв. на 10 000 /десет хиляди/ лева.. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1,т. 1 и ал. 2, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 38 от 07. 03. 2011 година, постановено по ВНОХД № 398 / 10 год. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, в гражданско-осъдителната му част, като УВЕЛИЧАВА размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди на гражданските ищци: В. М. Р., Ш. З. М., Й. З. М., З. М. З., чрез неговия и законен представител В. К. А., на всеки един от Г. Г. А., на С. Г. А. и А. Г. А., чрез техния родител и законен представител З. М. А., от 40 000 /четиридесет хиляди/ на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, за всеки един от тях, а за гражданския ищец З. С. Д. от 7500 лв. на 10 000 /десет хиляди/ лева. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. ОСЪЖДА подс. Д. Й. С. да заплати сумата от 8550 /осем хиляди петстотин и петдесет/ лева, представляваща държавна такса в размер на 6 % върху присъдените обезщетения Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: