5 Р Е Ш Е Н И Е № 268 гр. София, 09 март 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретаря……...…...Марияна Петрова….......……и в присъствието на прокурора….....…...........Кирил ИВАНОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1115 по описа за 2017 г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Х. А. К. чрез защитника му адв. П. Г. срещу въззивно решение № 222 от 16.05.2017 г., постановено по внохд № 338/17г. на Софийски апелативен съд, НО – 2 с-в. С присъда от 13.02.2017г. на Софийски градски съд, НО – 7 с-в, постановена по нохд № 2984/16г., подсъдимият Х. А. К. е признат за виновен в това, че на 20.08.2015г., около 19,00 часа, в[жк], пред [вход], на [жилищен адрес] отнел чужди движими вещи - калъф за документи на стойност 1,50 лева, лична карта без стойност и парична сума в размер на 370.00 лева, всичко на обща стойност 371,50 лева, от владението на Р. М. Р., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е придружено със средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, алт. 2-ра, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание от пет години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим на изпълнение на наказанието в затвор. На основание чл. 68 от НК е приведено в изпълнение наказание от три години лишаване от свобода, наложено на подсъдимия по нохд № 1302/2010г. по описа на СРС, НО -16 -ти състав, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от пет години. На основание чл.59, ал.1 от НК съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия К.. В тежест на подсъдимия е възложено заплащането на направените разноски по делото. По жалба на подсъдимия, чрез защитника му адв. П. Г. е образувано внохд № 338/17г. на Софийски апелативен съд, НО – 2 с-в. С решение № 222 от 16.05.2017г. присъдата е изменена, като е отменено изпълнението на наказанието в затвор, както и зачитането по чл.59, ал.1 от НК на задържането на К. по нохд № 2984/16г. от 21.08.2015г. до 07.04.2016г. и потвърдена в останалата част. В жалбата се сочат всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Настоява се за отмяна на постановения съдебен акт, като при условията на алтернативност се предлага подсъдимият да бъде оправдан; делото да се върне за ново разглеждане или наложеното наказание бъде намалено с прилагането на чл.55 от НК. В допълнение към касационната жалба, подадено в срока по чл.351, ал.4 от НПК, наведените касационни основания се аргументират. Като съществени нарушения на процесуални правила се изтъкват неизясняването в пълнота на фактическите обстоятелства от страна на въззивния съд с отказа да бъдат допуснати посочени от защитата свидетели; превратно тълкуване на част от доказателствения материал и нарушаване на служебното начало за разкриване на обективната истина. Незаконосъобразността на постановения съдебен акт се претендира въз основа на така допуснатите съществени нарушения на процесуални правила. Несправедливостта на наказанието се твърди поради не отчитане от страна на въззивния съд на започването на конфликта от страна на пострадалия и употребена от него обидна дума по адрес на подсъдимия К.. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. Г. със същите алтернативни искания и по съображенията, изложени в жалбата и допълнението към нея. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на жалбата предвид липсата на посочените в нея касационни основания. Счита, че наложеното наказание на подсъдимия в минималния размер и данните за миналите му осъждания не позволяват намаляване на наказанието при условията на чл.55, ал.1 от НК. В последната си дума подсъдимият К. моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК Съображенията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила слeдва да бъдат разгледани на първо място, тъй като са от значение за по-нататъшния ход на наказателното производство. Доводите за неизяснено местоизвършване на деянието са били наведени във въззивната жалба и на тях е бил даден отговор в мотивите на решението (л.4). Въззивният съд е обсъдил противоречията в гласните доказателствени средства, като се е солидаризирал с извода на първата инстанция, че подсъдимият е нанесъл удари с дървена дръжка на пострадалия по главата, тялото и левия крак пред входа на кооперацията. Относно развитието на конфликта е кредитирал показанията на свидетелите Т. С. и Ц. Г., излагайки доводи, че се подкрепят от показанията на св. И. Ж. и протокола за оглед на местопроизшествие, в който са констатирани следи от кръв пред входа на кооперацията и на три от стъпалата, водещи към него. Не отговаря на действителното положение твърдението, че не били обсъдени показанията на пострадалия за мястото на нанасяне на ударите, като е отчетена и известна обърканост на свидетеля по отношение на мястото, където е бил бит и колко от ударите са му нанесени пред апартамента и пред входа (л.4 – л.5 от решението). Неоснователен е също упрекът към въззивния съд, че не обсъдил възможността счупването на крака на пострадалия да се дължи на падане. В тази насока некоректно са интерпретирани показанията на пострадалия от досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на основание чл. 281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НПК, които свидетелят е заявил, че поддържа. В показанията си пострадалият е потвърдил, че бил ударен от К. с дървена пръчка под лявото коляно, в отговор на което бутнал подсъдимия и паднал върху него. Този заявен от пострадалия механизъм на получаване на увреждането на левия долен крайник съответства напълно на заключението на съдебно - медицинската експертиза. Твърдението в жалбата, че не е обсъден въпросът относно отнемането на вещта не отговаря на действителното положение. Съображения в тази насока са изложени на л.5 от въззивното решение. Гласните доказателствени средства са тълкувани според действителното им съдържание, което не разкрива противоречие между показанията на свидетелите Г. и Р.. Докато св. Г. е възприел непосредствено вземането на калъфа с документи и пари на пострадалия, то Р. е констатирал липсата на вещите си едва в линейката на спешна помощ. Показанията на св. Г. в тази им част са кредитирани от съдебните инстанции предвид съответствието им с тези на св. С.. Касационната инстанция не споделя на следващо място доводите за нарушаване на принципа на чл.14, ал.1 от НПК от страна на апелативния съд. Присъствието на мястото на неустановено лице „Р.“ се сочи в показанията на пострадалия и св. В.. За каквито и да е действия или участие в конфликта от страна на такова лице в свидетелските показания не се съдържат сведения. Разпитаните по делото свидетели не са съобщили за други лица, придружаващи подсъдимия или присъствали на мястото на инцидента. Всестранното и пълно изследване на фактическите обстоятелства по делото не задължава съда да уважава всички доказателствени искания на страните, а само онези от тях, които имат значение за изясняване на предмета на доказване. В този смисъл не е било допуснато нарушение на процесуалните правила с отказ да бъдат допуснати до разпит свидетели във въззивното производство. Съображенията поради което е бил отказан преразпит на св. С., се споделят от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни. С оглед изложеното твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, е неоснователно. По касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК Незаконосъобразността на въззивния съдебен акт се твърди поради неправилно установена фактическа обстановка. С оглед изложените по - горе съображения за липса на допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани със събирането и анализа на доказателствата, правната оценка на фактите следва да бъде извършена на базата на приетите за установени от инстанционните съдилища обстоятелства. Правната квалификация на осъщественото от подсъдимия престъпление е в съответствие с установените факти, поради което касационният състав намери, че законът е приложен правилно. По касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 от НПК Участието на пострадалия в сбиването и казаните от него думи по адрес на подсъдимия са отчетени при определяне на наказанието като смекчаващи отговорността обстоятелства, които преценени наред с отегчаващото такова – наличието на предишни осъждания е мотивирало първостепенния съд да наложи наказание лишаване от свобода на К. в минималния предвиден за престъплението по чл.199, ал.1, т.3 от НК размер от пет години лишаване от свобода. Както първоинстанционният, така и въззивният съд не са констатирали наличието на изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Не могат в тази връзка да се споделят доводите в жалбата, че употребеният от пострадалия обиден израз по отношение на подсъдимия може да бъде приет в случая за изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Това е така от една страна, тъй като от обясненията на К. (в които единствено се твърди това обстоятелство), не се установява последният да е бил провокиран от казаните му думи да удари пострадалия, доколкото изобщо отрича да е нанасял удари. От друга страна осъществяването от подсъдимия на престъпление срещу собствеността като реакция на нанесена обида не би могло да бъде афектно мотивирано. В случая липсват основания за намаляване на наложеното на К. наказание по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК под най - ниския предел. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 222 от 16.05.2017 г., по внохд № 338/17г. на Софийски апелативен съд, НО – 2 с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: