Р Е Ш Е Н И Е № 119 гр. София, 30 март 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 133 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано е по касационна жалба на защитника на подсъдимия П. К. - адв.Г. Г. срещу решение № 377/07.12.2022 г. по внохд № 1274/2020 г. по описа на Апелативен съд - София. В жалбата са наведени всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, като са изложени пространни съображения в тяхна подкрепа. При условията на алтернативност се претендира да се отмени обжалваното решение и да се прекрати наказателното производство на основание чл.81, ал.3 вр. с чл.80, ал.1, т.3 от НК, поради изтичане на абсолютната давност за осъществяване на наказателно преследване, да се оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение, поради наличието на визираните в чл.24, ал.1, т.1 от НПК основания, да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения или да се измени атакувания съдебен акт, като се намали наложеното наказание. В съдебно заседание подсъдимият П. К., редовно призован, се явява и заявява, че желае наказателното производство да се прекрати поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване. Упълномощеният защитник адв.Г. поддържа жалбата и моли тя да се уважи по подробно изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че искането в жалбата за прекратяване на наказателното производство е основателно поради изтичане на абсолютния давностен срок, но не и претенцията за отмяна на присъдата и атакуваното решение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 79/02.07.2020 г., постановена по нохд № 873/2018 г. по описа на Софийски градски съд подсъдимият П. С. К. е признат за виновен в това, че в периода от 07.11.2007 г. до 07.01.2008 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление с три деяния, като е използвал документи с невярно съдържание, които са и неистински - 3 бр. справки декларации за ДДС, е дал възможност на друго лице - ЕТ „********“ да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери - 98 551,10 лв., поради което и на основание чл.256, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал. 1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.37, ал.1, т.6 и т.7 вр. с чл.49, ал.2 от НК подсъдимият е лишен от право да заема длъжност в управителни и надзорни органи за срок от три години. С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 1 537,48 лв. на досъдебното производство и 950 лв. в съдебната фаза. По жалба на подсъдимия е образувано внохд № 1274/2020 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановеното по делото решението № 377/07.12.2022 г. е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Последното - трето деяние от продължаваното престъпление по чл.256, ал.2 от НК, за което подсъдимият е признат за виновен и наказан от двете предходни инстанции, е извършено на 07.01.2008 г. Към момента на осъществяването му, а и сега, законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. Съобразно разпоредбата на чл.81, ал.3 вр. с чл.80, ал.1, т.3 от НК абсолютният давностен срок за осъществяване на наказателно преследване спрямо П. К. е 15 /петнадесет/ години и той е изтекъл на 07.01.2023 г., считано от дата на довършване на деянието, поради което и предвид изричното искане на подсъдимия, воденото срещу него наказателно производство следва да бъде прекратено. Това обуславя отмяната изцяло на въззивното решение и на потвърдената с него първоинстанционна присъда. Установеното наличие на предпоставките за прекратяване на наказателното производство обезсмисля обсъждането на останалите, релевирани в касационната жалба, възражения. По изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.2 вр. чл.24, ал.1, т.3 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 377/07.12.2022 г. по внохд № 1274/2020 г. по описа на Апелативен съд - София и потвърдената с него присъда № 79/02.07.2020 г., постановена по нохд № 873/2018 г. по описа на Софийски градски съд. ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, водено спрямо П. С. К. за престъпление по чл.256, ал.2 вр. с ал.1 от НК, поради изтекла абсолютна давност. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: