1 4 Р Е Ш Е Н И Е № 190 СОФИЯ, 07.02.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 24/2019 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Т. Д., Г. Г. С., Е. Г. Р., Й. Д. С. и Н. Г. К. чрез техния пълномощник адв. Л. А., срещу въззивно решение № ІІІ-92 от 30.07.2018 г. по в.гр.д. № 920/2018 г. на Окръжен съд Бургас. С определение № 420 от 07.08.2019 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си. Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Твърдят, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди показанията на разпитаните по делото свидетели и до посочи защо дава вяра на едни свидетели, а не кредитира показанията на други. Ответниците Ж. Д. К. и Н. П. Г. в писмен отговор на касационната жалба са изразили становище, че същата е неоснователна, а обжалваното решение - правилно, обосновано и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдът е бил сезиран с положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, предявен от жалбоподателите в настоящото производство И. Т. Д., Г. Г. С., Е. Г. Р., Й. Д. С. и Н. Г. К. срещу Н. П. Г. и Ж. Д. К.. Твърдението на ищците е било, че са собственици на този имот по наследство от Г. П. К., поч. през 1978 г. , който е владял имота до смъртта си, а след това владението е продължено от тях като негови наследници, без някой да оспорва правото им на собственост или да нарушава владението им. С уточняваща молба от 16.06.2017 г. са посочили, че основават претендираното право на собственост на наследствено правоприемство от Г. П. К., а при условията на евантуалност - на придобивна давност. Правният спор между страните е породен от обстоятелството, че с нотариален акт № .... г. на нотариус с рег. № 560 в регистъра на НК, ответникът Н. Г. е признат за собственик на този имот на основание давностно владение, след което през 2017 г. е дарил имота на ответницата Ж. К.. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото не е установено с „документални средства” правото на собственост на наследодателя Г. П. К., поради което ищците не се легитимират като собственици на имота по наследство от посоченото лице. Приел е, че след като не се установява наследствения произход на имота, постановките на ТР № 1/ 06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК относно приложението на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците, не се прилагат. Константна е практиката на ВКС, според която съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка. В мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои от тях приема за установени и въз основа на кои доказателства, кои факти намира за недоказани. Когато за доказване на даден факт са допустими гласни доказателства и страните са ангажирали такива, за да направи извод дали този факт се е осъществил, съдът е длъжен да ги обсъди и да посочи относими ли са към предмета на доказване, има ли противоречие в показанията на отделните свидетели, кои показания кредитира и на кои не дава вяра и защо. Въззивното решение противоречи на тази практика. Твърдението на ищците е било, че владеят имота от 1978 г., а преди това същият е владян от техния наследодател. Обстоятелството, че наследодателят Г. П. К. е бил собственик на имота, не е било спорно по делото. В отговора на исковата молба ответникът Н. Г. изрично е посочил, че имотът е останал в наследство от посоченото лице. Ответникът Н. Г. е син на С. Г., която е наследник по закон на Г. К.. Неговата теза е, че след смъртта на Г. К. имотът е бил изоставен, не е обработван от наследниците, и че през 1999 г. той е установил владение върху него за себе си, което е било явно, постоянно, непрекъснато и е продължило повече от 10 години. За установяване факта на владение върху процесния имот и периода на владение и двете страни са ангажирали гласни доказателства. Въззивният съд е преразказал показанията на разпитаните свидетели, без да ги анализира и съпостави поотделно и в съвкупност, да посочи кои показания кредитира и защо, и да изложи мотиви кои факти от значение за решаване на спора приема за доказани, и дали те оборват констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, обективирани в издадения на ответника през 2013 г. констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Искът за собственост е отхвърлен въз основа на общи мотиви, които не съдържат самостоятелни фактически и правни изводи по спора и не дават отговор на доводите и възраженията на страните, а се изчерпват с извода, че ищците не са доказали с писмени доказателства /”документално”/ наследодателят им да е бил собственик на имота към момента на смъртта си, като не е съобразено, че въпросът за принадлежността на правото на собственост към 1978 г. не е бил спорен между страните. Спорът се е концентрирал относно това кой е владял имота след смъртта на наследодателя и докога, но по тези въпроси съдът не е взел становище. При условията на евентуалност ищците са се позовали и на придобивна давност, но осъществяването на този оригинерен способ за придобиване на право на собственост изобщо не е обсъждано от въззивния съд. Като не обсъдил събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и не е изложил мотиви, отговарящи на изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № ІІІ-92 от 30.07.2018 г. по в.гр.д. № 920/2018 г. на Окръжен съд Бургас. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: