Р Е Ш Е Н И Е № 40 гр. София, 13.05.2021г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова Димитрина Ангелова в присъствието на секретаря Илияна Рангелова и прокурора от ВКП Галина Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 99 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК. Образувано е по повод на постъпил касационен протест с допълнение към него от прокурор при варненската апелативна прокуратура срещу присъда № 11 от 30.10.2020г., постановена по ВНОХД № 281/20г. по описа на Варненския апелативен съд, с която е отменена присъда № 40 от 30.06.2020г. по НОХД № 25/20г. на Варненския окръжен съд и подсъдимият Т. М. В. е признат за невиновен в това на 28.06.2019г. в [населено място], като съизвършител с Д. Х. Д., без надлежно разрешително да е държал високорисково наркотично вещество – 0.79гр. марихуана на стойност 173.80лв, и е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. Първоинстанционната присъда е потвърдена в частта, с която подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за държане на веществото с цел разпространение. С протеста са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Твърди се неправилна интерпретация на установените чрез експлоатация на специални разузнавателни средства факти, както и неправилно разбиране за съучастието, като задружна престъпна дейност. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста. Подсъдимият и защитникът му молят присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Протестът е неоснователен. Освен подсъдимия Т. В., като обвиняеми по делото са били привлечени още две лица. Д. Д. е обвинен за съучастие, като съизвършител в същото деяние, а П. Д. – за разпространение на наркотика, предмет на обвинението на В. и Д., както и за държане на други количества и видове високорискови наркотични вещества. Наказателното производство срещу Д. и Д. е прекратено на 12.12.2019г. с одобрено споразумение по реда на гл. ХХIХ от НПК. При съпоставка на изложените в протеста доводи с мотивите към присъдата, както и от изрично заявеното съгласие с установените факти, следва извод, че оплакванията не се отнасят до процеса на събиране и проверка на доказателствата, а до тяхната правна оценка. Въззивният съд е възприел напълно фактическите твърдения на прокуратурата, а именно, че В. и Д. били съквартиранти и приятели, и че В. бил близък с Д. и го запознал и с Д.; че Д. снабдявал Д. и В. с наркотици, които те употребявали лично или предоставяли на други лица, сред които била и св.К.; че било обичайно да си купуват кокаин преди да излязат вечер на дискотека и да го употребят заедно в заведението. Няма спор и по приетите за установени действия на В. и Д. на инкриминираната дата: Вечерта възнамерявали заедно да отидат в клуб „С.“ и си направили резервация. Подсъдимият В. провел два телефонни разговора със св.Д., за да уговори среща. Когато пристигнали на място с автомобила на В., св.Д. отишъл при Д. и да закупил наркотик от него. Към подсъдимия и св.Д. се присъединила и св.К.. Когато тримата пристигнали пред квартирата, ги задържали, а пликчето с кокаин било намерено у св.Д.. При претърсването на жилището на В. и Д. била открита електронна везна със следи от кокаин. Въз основа на така описаните в резюме факти, прокурорът от апелативна прокуратура поддържа тезата за „заедност“ и твърди, че В. неправилно е оправдан, след като е съпричастен към осъществяване на деянието. Изразеното в протеста становище не може да бъде споделено. Въззивният съд правилно е преценил, че произнасянето по непредявени обвинения е процесуално недопустимо, а това, че в миналото подсъдимият е купувал наркотици от св.Д., че ги е употребявал, носил в заведения и предоставял на други лица, е категорично извън конкретното обвинение. Доводите в протеста, касаещи събитията от инкриминираната дата 28.06.2019г. също са неоснователни. По-специално внимание следва да бъде отделено на оценката на конкретно предприетите действия от страна на подсъдимия. Прието е за установено, че именно той е уговорил времето и мястото на срещата със св.Д., както и че е откарал с автомобила си св.Д. до мястото, където е осъществена покупката. Доколкото описаното поведение на В. е субективно и обективно насочено към улесняване на покупката на наркотично вещество, то носи белези на помагачество към осъщественото от Д. придобиване, но обвинение за такава форма на изпълнително деяние липсва. В. е привлечен да отговаря за държане, а не за придобиване, като извършител, а не като помагач. Съвместното осъществяване на държане, представлява поведение, чиято външна изява съществено се отличава от подпомагането при придобиване, следователно служебната преквалификация е процесуално недопустима. Към осъщественото от св.Д. държане, В. няма съпричастност. Фактическата власт върху веществото е била установена самостоятелно от друго лице и упражнявана изцяло от него. Св.Д. е държал кокаина в левия джоб на панталона си, в калъфче с личните си документи. Твърдението, че подсъдимият е имал намерение да употреби наркотика съвместно с приятеля си и св.К. по-късно в клуба, не би могло да обслужи тезата за съвместно държане. Подбудите, мотивите и намеренията са несъставомерни субективни елементи, които са напълно ирелевантни без престъплението да е обективно осъществено. Аргументите, че подсъдимият се е проявявал като „уличен дистрибутор на наркотични вещества“ и това обстоятелство рефлектира върху степента на обществена опасност на извършителя, не следва да бъдат обсъждани. Обстоятелствата, които са от значение за отговорността на подсъдимия, съобразно чл.102, т.3 от НПК подлежат на оценка само след установяване на обстоятелствата по т.1 на същата разпоредба, когато се установи, че подсъдимият е участвал в престъплението, а настоящият случай не е такъв. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че актът на въззивния съд не е формулиран прецизно, без това да съставлява касационно основание. Първоинстанционната присъда е следвало да бъде отменена изцяло, а не частично. Апелативният съд е проверил решение на окръжния по повдигнато едно обвинение, и е преценил правилността му, както в частта относно деянието, така и досежно правната квалификация. Първият съд е приел, че Т. е осъществил инкриминираното деяние, изразяващо се в държане на високорисково наркотично вещество, но поради липса на специалната цел на държането – за разпространение, служебно е приложил закон за по-леко наказуемо престъпление, без съществено изменение на фактите. Обвинението представлява съвкупност от обстоятелствена част и правна квалификация, то е единство от факти и право. В конкретния случай оправдателният диспозитив на първоинстанционната присъда, не би могъл да бъде потвърден като самостоятелна част от акта, тъй като се отнася само до правото, но не и до обстоятелствата. Водим от горното, и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Оставя в сила присъда № 11 от 30.10.2020г., постановена по ВНОХД № 281/20г. по описа на Варненския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.