Р Е Ш Е Н И Е                                            № 148                                София, 07.04. 2010 г.                                   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в  съдебно заседание  на осемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                  ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА   с участието на секретаря Анета Иванова                                                                изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело №  437/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. С решение № 152 от 24.06.2008 г. по гр.д. № 316/2006 г. на С. окръжен съд, оставено в сила с решение № 826 от 29.12.2008 г. по гр.д. № 823/2008 г. на Софийски окръжен съд е постановено на основание чл.288, ал.1 ГПК допуснатият до делба недвижим имот- дворно място с къща в гр. С. в кв.121 по плана на града, да бъде изнесен на публична продан при първоначална цена 105 410 лв. Съделителят Г. М. Д. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплакване за необоснованост и нарушение на материалния закон. Счита че имотът неправилно е изнесен на публична продан, вместо да се уважи искането му за възлагане по чл.288, ал.3 ГПК, тъй като отговаря на всички условия на закона. С определение № 784 от 27.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решението, на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК във връзка с приложението на чл.288, ал.3 ГПК и ТР № 1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС по някои въпроси на съдебната делба. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Допуснатият до делба имот е дворно място с къща в гр. С. и е неподеляем. Принадлежал е на родителите на страните, като след смъртта си бащата М. Д. е оставил за наследници съпруга и четири деца. Две от децата и преживялата съпруга са прехвърлили своите дялове на Г. Д. , така че той е придобил общо 7/8 ид. ч. от имота, а 1/8 ид.ч. е останала за неговата сестра Л, при каквито квоти е допусната делбата на имота. Г. Д. е направил искане за възлагане по реда на чл.288, ал.3 ГПК, тъй като не притежава друго жилище и към момента на откриване на наследството е живял в процесния имот, където живее и понастоящем. Въззивният съд е приел, че делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан, а искането по чл.288, ал.3 ГПК не следва да се уважава, тъй като предвид извършените сделки между наследниците имотът нямал изцяло наследствен характер, а е налице смесена, комбинирана съсобственост. Позовал се е на разпоредбата на закона и на т.8 от ТР № 1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че в тази част решението на въззивния съд е неправилно и е постановено при неточно прилагане на закона и на неговия разум. С оглед особеностите на конкретния случай следва да се приеме, че той не попада в хипотезата на смесена съсобственост, за която в ТР № 1/ 2004 г. се прие, че може да се прекрати само чрез изнасяне на имота на публична продан, а не чрез възлагане по чл.288, ал.3 ГПК на един от съделителите. Разглежданите в т.8 от ТР 1/ 2004 г. хипотези на смесена /комбинирана / съсобственост нямат предвид случаи като настоящия, при който собствеността на имота е била еднородна и се е подчинявала на режима на съпружеската имуществена общност, а след смъртта на единия съпруг наследниците са извършили помежду си разпоредителни сделки, в резултат на които наследственият имот е съсредоточен и следва да се подели само между двама от тях. Имотът е запазил наследствения си характер и за двамата съделите, в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица, поради което в духа на закона е имотът да остане в патримониума на един от тези наследници, каквато възможност предвижда хипотезата на чл.288, ал.3 ГПК. По изложените съображения следва да се приеме, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени, като се постанови ново решение по съществото на спора с уважаване на претенцията на съделителя Г за възлагане на имота на основание чл.288, ал.3 ГПК, тъй като имотът е неподеляем, той е живял в него при откриване на наследството и не притежава друго жилище. За уравнение на дела на сестра си Г. Д. следва да й заплати сума, съответстваща на дела й от 1/ 8 ид.ч., а именно 13 176, 25 лв., ведно със законната лихва, при пазарна цена на имота от 105 410 лв. Водим от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение       Р Е Ш И   ОТМЕНЯ решение № 826 от 29.12.2008 г. по гр.д. № 823/2008 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която на основание чл.288, ал.1 ГПК /отм./ имотът е изнесен на публична продан и вместо това постановява: ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл.288, ал.3 ГПК / отм./ на Г. М. Д. следния недвижим имот- дворно място заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, представляващо поземлен имот № 6* по кадастралната карта от 2005 г., находящ се в гр. С., ул. “., № 1* като Г. М. Д. ще придобие правото на собственост върху този недвижим имот, ако в шест- месечен срок от датата на постановяване на настоящото решение заплати на Л. М. Д. за уравнение на дела й сумата 13 176, 25 лв. /тринадесет хиляди сто седемдесет и шест лв. и 25 ст./, ведно със законната лихва. Осъжда Л. М. Д. от гр. С., кв.”С”, бл. 35, вх. Г, ап.18 да заплати на Г. М. Д. разноски по делото за касационната инстанция в размер на 1966, 90 лв. Държавната такса върху стойността на получените дялове е присъдена с решение № 152 от 24.06.2008 г. по гр.д. № 316/2006 г. на С. окръжен съд и решение № 826 от 29.12.2008 г. по гр.д. № 823/2008 г. на Софийски окръжен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: