Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е




№ 373

София, 21.06.2022 година



Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №2190/2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. С. К. н Т. С. К. срещу решение №41 от 28.06.2021г. по т.д.274/21г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – ЗД „Евроинс“ АД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. Св. М. е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите, чрез пълномощника си – адв. А. А. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, изведено от твърдяно противоречие на обжалваното решение с ТР ОСНГТК№1/16г. Поставен е въпросът – 1/„Кои лица са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък“. Страната е поддържала, че тъй като съдът е достигнал до извод, че ищците не са материалноправно легитимирани, и този извод е обусловил крайния извод на състава то той съставлявал и „правен въпрос“. Посочено е, че „същото важи и за допълнителния критерий“, като е изброена практика на ВКС.Страната е интерпретирала разясненията дадени с ТР ОСНГТК № 1/16г. и е направила извод, че „ въззивното решение било постановено в отклонение с цитираната задължителна практика по тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД“. Касаторите са развили и своето разбиране за това, че по делото е доказана особено близка връзка на ищците с починалия им дядо. Други доводи не са изложени.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, поставеният въпрос може да бъде възприет като релевантен по спора. Доколкото от общото изложение може да се изведе довод, че според касатора приетото по този въпрос противоречи на ТР ОСНГТК № 1 /18г, то е налице и посочване на допълнителен критерий. Страната, обаче, не обосновава наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради това, че липсва противоречие между приетото от въззивния съд и приетото с цитираната тълкувателна практика. Касаторите, възпроизвеждайки своите оплаквания за неправилност на решението, с оглед защитната им теза,са поддържали, че е установена емоционална връзка между дядо и внучки, като са развили разбирането си, че това било доказано по спора, а съставът неправилно възприел установеното от свидетелските показания. Съдът, обаче, с оглед фактите по делото изрично е мотивирал недоказаност на тези твърдения. Освен това, позовавайки се на цитираната от касатора задължителна практика, е мотивирал, че за да е налице, основание да бъде приложено изключението, с оглед очертания от ППВС № 4/61 и ППВС№5/69 кръг лица, които следва да бъдат обезщетени, следва да бъдат доказани от ищците отношения извън обичайните отношения в семейството, считани за традиционни за българското общество- отношенията на обич и привързаност между дядо и внук. Изключение, според даденото от ОС НГТК разрешение е само в хипотези, при които поради конкретни житейски обстоятелства тази привързаност е надхвърлила обичайните си рамки на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и поради това е довела при смъртта на дядото до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка. В конкретния случай, е приел съставът с оглед тези разрешения, всички грижи, които според свидетелите е полагал дядото приживе съставляват обичайните отношения между дядо и внучки и не са израз на такава дълбока връзка обосноваваща изключението, определящо ищците като лица извън кръга на очертан от двете цитирани постановления на Пленума на ВС. Следователно като е приел, липса на доказаност за връзка между ищците и починалия,надхвърляща нормалните отношения на привързаност между дядо и внуци, съдът не е постановил акта си в противоречие с разгледаната задължителна практика на ВКС.
Следователно, съобразно изложеното от касаторите по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

О П Р Е Д Е Л И:


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №41 от 28.06.2021г. по т.д.274/21г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: