Р Е Ш Е Н И Е № 312 С. 11.01.2018 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при секретаря А. К. изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 191/2017 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощниците му адвокат Д. П. и адвокат В. З., срещу решение №438 от 03.10.2016 г. по в. гр. дело № 201/2016 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение №41 от 05.04.2016 г. по гр. дело № 139/2015 г. на Чепеларски районен съд. С първоинстационното решение касаторът е осъден да заплати на Д. М. А., [населено място], на основание чл.49 ЗЗД сумата 8000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинена травма на десен крак в областта на коляното и коленните връзки, всички вреди претърпени в резултат на инцидент, настъпил при спускане от връх „С.” по посока „Язовира” или т.нар. писта „Малка стена”. В. съд е приел за установено по делото, че ищецът на 28.01.2014 г. е бил прегледан от лекар в спешно отделение с анамнеза – „паднал от ски” и основна диагноза S. – травма на няколко структури на коляното,като от същата дата е представен и документ, обективиращ резултат от магнитно-резонансна томография на дясна колянна става. Постъпил е на 31.01.2014 г. и изписан на 03.02.2014 г. с диагноза „Т..3 Последици от изкълчване, навяхване и разтягане на долен крайник”. Вписана е анамнеза по данни на пациента: „След претърпяна ски травма на дясно коляно се е появил голям оток, силна болка. Движенията силно се ограничили. Поставена е имобилизация. След Я. постъпва за оперативно лечение”. Посочена е дата на извършена операция - 31.01.2014 г. С писмо от 03.02.2014 г. ищецът е уведомил ответното дружество за това, че на 28.01.2014 г. през писта „С. 1” (Малката стена) е минало верижно превозно средство, което е нарушило целостта на снежната покривка и се е получил участък от пистата с около 10 см. по-нисък от основната снежна покривка. Това е причинило инцидент на същата дата, около 9.00 ч., при който дясната ска на ищеца попада в посочения участък и той наранява дясното си коляно. В представения по делото протокол за отваряне на ски писти в ски зоната на к.к. „П.” от 28.01.2014 г. е посочено, че е извършена проверка на ски пистите от служители на ски патрула. Относно процесната писта №1 е посочено в графа – състояние на пистата – „добро”, респективно резултат от проверката – „отворена”. Съгласно удостоверение изх. №2016165/16.03.2016 г., издадено от трето за спора лице - [фирма] (т.нар. по делото „Кулата - С.”) се установява, че дружеството разполага с ратрак, с широчина на веригата 94 см., но маршрутът му не е през процесната писта. По изключение, в края на сезона, е възможно преминаването му през писта Малката стена, при липса на сняг по обичайните маршрути. На 28.01.2014 г. е посочено,че машината не е била в движение. От показанията на свидетелката С. С., ски-учител, се установява, че от четири години познава ищеца, първоначално като ски –учител, а впоследствие и като приятел, с който карат ски заедно. На 28.01.2014 г. заедно с ищеца са излезли приятелски да покарат ски, което е първо спускане, около 9.00 ч., на писта №1 - „Малката стена” – синя писта. Там в сенчест участък е имало нещо като дупка – с дълбочина около 20 см. и широчина две педи, разположена по диагонал на пистата. Тази дупка е причина ската на ищеца да попадне в нея и той да падне. Според свидетелката когато скиор преминава от стръмно в равно, има сенчесто място от слънце в сянка, когато за момент се губи ориентация, не се вижда нищо. С. С. смята, че ако тази неравност не е съществувала, това нямало да се случи. Предполага, че дупката представлява следа от верига на ратрак без фреза, като точно преди инцидента са се разминали с ратрак. Не е обърнала внимание дали същият е обработвал пистата или просто е преминал оттам. След инцидента свидетелката помогнала на ищеца да свали ските и опирайки се на нея те са слезли до Планинска спасителна служба, където го оставила и тръгнала за работа. Според свидетелите И. Д. и Н. П., първият, работещ на длъжност „ски патрул” в ответното дружество, а вторият - с ратрак машина за обработване на снега при ответното дружество, пистите се обработват след 17.30 ч., вечерно време, като в зависимост от метеорологичните условия е възможно това да стане и в ранните часове да деня – 5.00 - 6.00 ч., но не по-късно. Свидетелите са категорични, че няма случай след отваряне на пистата, респективно след проверка, че същата е безопасна и съответното съставяне на протокол за това, да мине машина за обработване на снега. Това можело да се случи единствено в период на състезания или по изключение ако има сигнал или жалба за нещо, когато обаче пистата следва да се затваря изцяло или частично. Р. е голяма верижна машина, 10-12-14тона, която отпред има гребло, което загребва снега, отзад има фреза, която се върти и смила снега. Има две вериги, като едната е с широчина 1-1.5м. Отделно отзад има и една престилка, която заглажда снега и прави т.н. „вафли” както ги наричали туристите. Планинска спасителна служба и кулата „С.” също имат ратраци, имащи право да се движат по пистата. Този на ПСС е малък, с престилка отзад и има право да се движи по всяко време на деня, за да извозва пострадалите хора. Свидетелите твърдят, че работата им е свързана с обезопасяване на пистите, като всеки ден, преди пускане на лифтовете, тръгват по пистите и именно те проверяват дали по същите има проблем. В случай на такъв, тя се затваря напълно или частично до отстраняването му. Проверяват периодично и през деня. Работят с мрежи, които обезопасяват, както завои така и по –стръмни места. Ако е станала дупка, например имало мрежи, с които ги обозначават и ги обезопасяват. Техен телефон е оставен както при гардеробите, така и в ски – училищата, като в случай на забелязан проблем да им се сигнализира. Получавали сигнали, например ако някъде се е оголил участък, който може да се получи при лоши метеорологични условия. Пистите се обработват принципно през нощта, като в случай че има работа за ратрак през деня, то пистите се заграждат с мрежи. Р. не може да остави дълбоки следи, които да образуват канали, защото именно целта на машината е да заглади пистата. Фрезата е широка 5.60м., а едната верига е метър, метър и нещо, за фрезата има копче, което може да я спира, но принципно винаги работят, тъй като нито ще може да обработи снега, а и е възможно да доведе до проблем с машината. Дори и фрезата да не работи, то е невъзможно да се образува канал и отново пистата ще се заглажда, но няма да се фрезова снега. „Кулата” също имат ратрак, който се използва като фургон за разкарване на хората и че същата е без фреза. Според въззивния съд свидетелката – ски учител има непосредствени впечатления, убедена е, че инцидентът е по повод констатираната неравност, характерна за следа от машина, която е без фреза или с дигната фреза и няма основание да се игнорират дадените от нея показания. Механизмът на инцидента е изяснен. Освен това обстоятелствата, установени от свидетелите на ответника, че ски пистите се обработват с машини единствено извън времето, за което са отворени за туристи, сутрин преди отваряне на ски зоната за туристи, служителите от ски патрула проверяват годността и безопасността на всяка писта, включително и представения за това по делото протокол от 28.01.2014 г. (частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила), с който ответникът обосновава, че писта №1-малката стена е била безопасна и отворена за туристи, по никакъв начин не опровергават показанията на единствения свидетел очевидец – относно това, че на посочената дата и място е съществувала дупка в снега, поради което ищецът докато карал ски е паднал и е контузен. При тези данни според въззивния съд са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответното дружество. К. [фирма] е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд не е преценил доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Неправилно е прието, че искът е доказан, защото по делото не са събрани доказателства, които да установяват по безспорен начин, че вредите на ищеца са причинени от лице, на което дружеството е възложило някаква работа. Ответникът по касационната жалба жалба Д. М. А., [населено място], оспорва жалбата. С определение №793 от 11.07.2017 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №438 от 03.10.2016 г. по в. гр. дело № 201/2016 г. на Смолянския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси следва ли съдът да приеме безусловно показанията на свидетел, само въз основа на факта, че същият е бил очевидец, въпреки че показанията противоречат на показанията на други свидетели и при противоречие между гласните доказателства, следва ли да се изложат подробни аргументи, защо едните се кредитират за сметка на други. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. Когато по отделен факт се разминават свидетелските показания, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията си и да ги изложи добросъвестно пред съда. Съдът следва да съобрази също, при какви обстоятелства свидетелят е узнал съответния факт и за кое време в хода на развитие на правоотношенията между страните се отнася той. Решаващият съд следва да обсъди показанията и на двете групи свидетели, посочени от страните по спора, като извърши преценка на достоверността им и доколко с тях се установяват факти, от значение за спора. В мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Когато правнолревантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантите, узнали са правнолевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно. В този смисъл са решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр. дело № 91/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 194 от 02.07.2012 г. по гр. дело № 92/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. дело № 4744/2008 г. на ВКС, І г.о.; решение № 570 от 06.11.2009 г. по гр. дело № 4112/2008 г. на ВКС, ІІ г.о и решение №800 от22.03.2011 г. по гр. дело №776/2009 г. на ВКС, ІV г.о. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е приел, че от показанията на свидетелката С. С., ски-учител, се установява, че на 28.01.2014 г. заедно с ищеца са карали ски. При първото спускане, около 9.00 ч., на писта №1 - „Малката стена” – синя писта, в сенчест участък е имало нещо като дупка – с дълбочина около 20 см. и широчина две педи, разположена по диагонал на пистата. Тази дупка е причина ската на ищеца да попадне в нея и той да падне. Според свидетелката когато скиор преминава от стръмно в равно, има сенчесто място от слънце в сянка, когато за момент се губи ориентация, не се вижда нищо. Тя смята, че ако тази неравност не е съществувала, това нямало да се случи. Предполага, че дупката представлява следа от верига на ратрак без фреза, като точно преди инцидента са се разминали с ратрак. Неправилно обаче с оглед на отговорите на повдигнатите въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и несъобразяване с останалите доказателства по делото, е направен извод, че отговорността за причинените вреди е на ответника по иска [фирма]. Самият ищец с писмо от 03.02.2014 г. е уведомил ответното дружество за това, че на 28.01.2014 г. през писта „С. 1” (Малката стена) е минало верижно превозно средство, което е нарушило целостта на снежната покривка и се е получил участък от пистата с около 10 см. по-нисък от основната снежна покривка. Това е причинило инцидент на същата дата, около 9.00 ч., при който дясната ска на ищеца попада в посочения участък и той наранява дясното си коляно. В случая от показанията на свидетелите И. Д. и Н. П., които са отговаряли за обработката на пистата, се установява по безспорен начин, че ратрак-машината, която е видяна от първата свидетелка не е собственост на ответното дружство, а или на планинската спасителна служба или на кулата „С.”. Освен това ратракът на [фирма], с който се обработва пистата, не може да бъде причина за описаната по-горе дупка. Той не оставя дълбоки следи, които да образуват канали, защото именно целта на машината е да заглади пистата. Според тези свидетели фрезата е широка 5.60м., а едната верига е метър, метър и нещо, за фрезата има копче, което може да я спира, но принципно винаги работят, тъй като нито ще може да обработи снега, а и е възможно да доведе до проблем с машината. Дори и фрезата да не работи, то е невъзможно да се образува канал и отново пистата ще се заглажда, но няма да се фрезова снега. От съвкупната преценка на посочените свидетелски показания и останалите събрани по делото доказателства следва изводът, че дупката на пистата, причинила падането на ищеца, не е в резултат от работата на служители на ответника по иска, а последица от поведението на трето лице, управлявало ратрака, с който ищецът и свидетелката С. С. са се разминали непосредствено преди инцидента. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. В. на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното поведение на изпълнителя. Само при наличие на причинна връзка обаче между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Ако увреждането е изключителна последица от поведението на трето лице, то липсва причинна връзка между действията на изпълнителя на работата, поради което нито той, нито възложителят носят отговорност. В този смисъл е задължителната практика на ВКС - решение №309 от 04.06.2014 г. по гр. дело №1354/2012 г. на ВКС, IV г.о. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе искът за обезщетение за неимуществени вреди трябва да се отхвърли като неоснователен. Съобразно изхода на спора ответникът по касационната жалба трябва да заплати на касатора 1750 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №438 от 03.10.2016 г. по в. гр. дело № 201/2016 г. на Смолянския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. М. А., [населено място], срещу [фирма], със съдебен адрес [населено място], иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 8 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане на 28.01.2014 г., изразяващи се в болки и страдания от причинена травма на десен крак в областта на коляното и коленните връзки, всички вреди претърпени в резултат на инцидент, настъпил при спускане от връх „С.” по посока „Язовира” или т.нар. писта „Малка стена”, като неоснователен. ОСЪЖДА Д. М. А., [населено място], да заплати на [фирма], със съдебен адрес [населено място], 1750 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.