О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 407 София, 29.06.2012 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.06. две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева ч.т.дело №267 /2012 година Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат Д. С., с вх.№12863І06.02.2012 г. на Софийския градски съд, срещу Определение №1151 от 03.01.2012 г. по ч.гр.д.№15676/2011 г. на Софийския градски съд, ГК, 6-състав, с което е потвърдено разпореждане от 15.06.2011 г. по ч.гр.д.№62781/2010 г. на Софийския районен съд, І-во Г.О.,43 състав, с което на основание чл.415 ал.2 ГПК са обезсилени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 06.01.2011 г. и изпълнителен лист, издадени по заявление на настоящия частен жалбоподател срещу П. И. М.. Въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че след като заявителят не е представил доказателства за предявяване на иска, той следва да носи неблагоприятните последици по чл.415, ал.2 ГПК. Частният жалбоподател [фирма] твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-не са обсъдени представените по делото доказателства, установяващи предявяването на иска по чл.415 ГПК в процесното заповедно производство/гр.д.№62781/2010 г на СРС, 43 състав/, довели и до нарушение на материалния закон- чл.415, ал.2, чл.125, чл.127, ал.1,т.1 ГПК. Подържа основанието за достъп до касация чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като твърди, че значимия за изхода на делото правен въпрос „Следва ли да се счита, че не са налице представени доказателства, удостоверяващи предявяването на иска, при положение, че е налице искова молба, депозирана при условията и в срока по чл.415, ал.1, ГПК пред същия съдебен състав, по същото дело, пред който е образувано заповедното производство” е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът не взема становище по частната касационна жалба. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Частната касационна жалба ще следва да бъде допусната до касационен контрол по поставения правен въпрос, тъй като в конкретния случай в противоречие с приложената съдебна практика е прието, че заявителят не е представил доказателства за предявяване на иска по чл.415 ал.1 ГПК. Частната жалба е основателна. Съгласно чл.415, ал.2 ГПК и трайно установената съдебната практика, в тежест на заявителя в заповедното производство е да представи пред заповедния съд доказателства за предявяване на установителния иск. За представянето им не е достатъчно само постъпването на исковата молба в регистратурата на съда, но и уведомяването на заповедния съд, че искът е предявен. В настоящия случай, обаче, от представеното пред въззивния съд копие от исковата молба по чл.415, ал.1 ГПК е видно, че тя е адресирана до заповедния съд, поради което самата тя е изпълнявала и ролята на уведомяване до съда. След като по погрешка тя не е била приложена към делото, за заявителя и настоящ частен жалбоподател не може да възникнат неблагоприятните последици по чл.415, ал.2 ГПК. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ Определение №1151 от 03.01.2012 г. по ч.гр.д.№15676/2011 г. на Софийския градски съд, ГК, 6-състав и потвърденото с него разпореждане от 15.06.2011 г. по ч.гр.д.№62781/2010 г. на Софийския районен съд, І-во Г.О., 43 състав. ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийския районен съд, І-во Г.О., 43 състав за извършване на следващите процесуални действия съобразно изхода от исковото производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: