Р Е Ш Е Н И Е   № 234   гр.София, 15. 04.  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети март  две хиляди и десета година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НИНОВА                                                    ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА                                                                                ВАСИЛКА ИЛИЕВА                                                                                                                                                                                                                    със секретар       АНЕТА ИВАНОВА и с участието на прокурора   изслуша   докладваното  от    председателя     (съдията)    ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 544/2009 год.       Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Д. окръжен съд, постановено под № 1, т.1, стр.1-4 на 29.12.2008 год. по в.гр.дело № 418/2008 год., с което е оставено в сила решение № 63 от 22.04.2008 год. по гр.дело № 1955/2007 г. на Д. районен съд за отхвърляне на иск за делба на двуетажна жилищна сграда с идентификатор 72624.606.659.2 по кадастрална карта на гр. Д., построена в поземлен имот с идентификатор 72624.606.659.2 на адрес ул. „Б” № 10-б. Недоволна от въззивното решение е касаторът С. Ж. И. ЕГН ********** от гр. Д., представлявана от адвокат С от АК Д. , която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че постановено при допуснати нарушения на правилата по чл. 235, ал. 2 и чл. 237 ГПК и е незаконосъборазно и необосновано понеже окръжният съд се е произнесъл по непредявен иск. С определение № 541 от 26.06.2009 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като разрешените от въззивния съд материалноправни и процесуалноправни въпрос, касаещи първата фаза по допускане на делбата и свързаните с него въпроси по легитимацията на страните по искане за делба, доказателствените средства при обособяване на жилища, признаването на права в процесния имот и възможността да се прогласява недействителност на сделка по косвен съдебен контрол се разрешават противоречиво от съдилищата. Ответникът по касация К. Ж. Ж. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че извършената през 1966 г. продажба на две стаи е нищожна тъй като липсват задължителните обслужващи помещения, не са били обособени преди 17.05.1963 г. и не е изключено действието на строителните правила и норми. Отчетено е, че до влизане в сила на ЗСГ – 30.03.1973 г. са изтекли шест години, които са недостатъчни за придобиване правото на собственост по чл.79, ал.1 ЗС, а с оглед забраната на чл.29, ал.1, т.4 ЗСГ след посочената дата давност не е текла, а след отмяната на глава ІІ ЗСГ през 1990 г. не е установявала владение върху стаята на приземния етаж. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение на спора и е обосновано. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция, при което доказателствената тежест е разпределена правилно. С оглед характера на производството – делбено законосъобразно решаващият съд е преценил действителността на договора за продажба с нот.акт № 186/1966 г. на две стаи от процесната къща, а изявленията на страните са съобразени с депозираните доказателства и действащата нормативна уредба както се посочи по-горе. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните. Съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона както изисква чл.235, ал. 2 ГПК и при отчитане предвиждането на чл.237, ал.3, т.1 ГПК, че не може да постанови решение при признание на иска, когато „признатото право” противоречи на закона както е в случая. Отделен е въпросът, че процесуалният представител на касаторката изрично в съдебно заседание на 28.02.2008 г. /лист 35 от първоинстанционното дело/ е заявил, че не поддържа възражението за придобивна давност и няма да се ползва от допуснатите доказателства. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна- постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т. 2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото/. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. За да убеди касационният съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.281, т.3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд-потвърди.   По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и чл.291 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Д. окръжен съд постановено под № 1, т. 1 на 29.12.2008 г. по в.гр.д. № 418/2008 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: