Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 решение_5450_15_dec_290gpc_109@64zs@192zut Р Е Ш Е Н И Е № 63 София., 11.04.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр. дело N 5450 /2015 г.: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу въззивно решение № 3241 от 12.05.2015 г. по гражданско дело № 12785 /2010 г на Софийски градски съд, г.о., ІІ г. възз. с-в., с което е отменено решение на Софийски районен съд и вместо него е постановено друго, с което на основание чл.109 ЗС [фирма] е осъдено да не нарушава правото на собственост на [фирма] и да преустанови преминаването през имот, представляващ дворно място, цялото от 15 663 кв.м., представляващо УПИ ІІІ, от кв.14, по регулационния план на м. „Комплекс „Б. – ІV” км., при посочени граници. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 649 /15.12.2015 г. на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по материалноправния въпрос : дали упражняването на правата на суперфициарния собственик представлява нарушение на правото на собственост на собственика на поземления имот, в който са изградени сградите, поради противоречие с решение от 26.02.2015 г. по гр.д. № 6221 /2014 г. по описа на ВКС, І г.о. постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е даден отговор на правния въпрос по приложението на чл.64 ЗС - прието е, че собственикът на постройката има право да се ползва от земята в определена степен (в решението е изяснено в каква). Прието е, че въпросът е обуславящ, тъй като въззивният съд не е обсъдил възражението на ответника [фирма] с това основание (чл.64 ЗС). Насрещната страна [фирма] оспорва основателността на касационната жалба. І. По правния въпрос : Настоящият състав споделя разрешението, дадено в посоченото решение, постановено на основание чл.290 ГПК по посочените в него съображения и намира, че съдът по съществото на спор по чл.109 ЗС, по който ищецът иска ответникът да бъде осъден да преустанови преминаването през урегулиран поземлен имот, в който са построени сгради, при извод, че ищецът е собственик на поземления имот, през който ответникът преминава, е длъжен да разгледа възражение на ответника с правно основание чл.64 ЗС преди да се произнесе по основателността на иска. ІІ. По съдържанието на допуснатото до касационно обжалване въззивно решение : Искът се основава на твърдения, че ищецът [фирма] е собственик на 99.6 % ид.ч. от процесния имот (УПИ ІІІ, стар ІV-325),; ответникът [фирма] нарушава владението на ищеца и ограничава правата му на собственост чрез неоснователно преминаване през имота на превозни средства и хора (работници и служители на ответника и др.), които отиват в имота, собственост на ответника, който се намира от другата страна на околовръстна ж.п. линия, която разделя двата имота. Ищецът изградил ограда, за да преустановим преминаването, за което уведомил ответника, но действията на ищеца били определени от прокуратурата като самоуправство, което налага защитата по съдебен ред. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил правни изводи: че ищецът е собственик на 99.6% ид.ч. от процесното дворно място с площ 15 663 кв.м. и на посочени с номера постройки в него; ответникът преминава през този имот без да му е учредено право на преминаване през него (сервитут, уреден в чл.192,ал.2 ЗУТ); че с влязло в сила през 2013 г. съдебно решение по въззивно гр.д. № 4646 /2011 г. на СГС със сила на пресъдено нещо е прието, че [фирма] и частният му правоприемник, придобил част от идеалните части, не са собственици на 0.4 % ид.ч. от имота, през който се осъществява преминаването; че според заключение на съдебно-техническа експертиза реализирането на възможен подход в имота с МПС е въпрос на техническо решение и то е възможно, като е предмет на конкретно проектиране и ответникът не може да черпи права от неправомерното си поведение и от това, че ответникът [фирма] не е направил необходимото да изгради вход или портал към булеварда, с който граничи имотът му. ІІІ. По основателността на жалбата : При дадения отговор на правния въпрос следва извод, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е разгледал своевременното и редовно наведено възражение на ответника (съдържащо се в отговора на въззивната му жалба (л.20) и в отговора на исковата молба (л.54), че в процесния имот, ответникът притежава в изключителна собственост сграден фонд, видно от приложено решение по гр.д. № 1012 /1998 г. на ВКС, ІV г.о., достъпът до който е единствено през процесния имот. При извод за основателност на възражението, искът по чл.109 ЗС би бил неоснователен. Следователно процесуалното нарушение е съществено, тъй като се е отразило на изхода от спора (на правилността на решението). При този извод следва извод, че въззивното решение е неправилно. Това налага възражението да бъде разгледано. Не се налага повтарянето или извършването на нови процесуални действия, поради което и на основание чл.293,ал.3 ГПК спорът следва да бъде разгледан по същество от настоящата инстанция. ІV. По същество на спора : Настоящият състав намира за обосновани и правилни изводите на въззивния съд, · Че ищецът е собственик на 99.6% ид.ч. от процесното дворно място с площ 15 663 кв.м. и на посочени с номера постройки в него; · Че през процесния имот преминават превозни средства и хора (работници и служители на ответника и други), които през ж.п. прелез отиват в имота, собственост на ответника, който се намира от другата страна на околовръстна ж.п. линия, която разделя двата имота; · Че на ответника не е учредено право на преминаване през процесния имот (сервитут, уреден в чл.192,ал.2 ЗУТ); · Че с влязло в сила през 2013 г. съдебно решение по въззивно гр.д. № 4646 /2011 г. на СГС със сила на пресъдено нещо е прието, че [фирма] и частният му правоприемник, придобил част от идеалните части, не са собственици на 0.4 % ид.ч. от имота, през който се осъществява преминаването; · Че според прието от въззивния съд заключение на съдебно-техническа експертиза реализирането на възможен подход в имота с МПС е въпрос на техническо решение, тъй като поземленият имот на ответника има достъп на два булеварда - „А. Й.” и „Ц. шосе” и то е възможно, като е предмет на конкретно проектиране. Този извод следва и от представено по делото писмо от СО, Р-н. С. от 2004 г. (л.25 по делото на СРС), с което се указва на [фирма], че съществува техническо решение за достъп до неговия имот , който граничи от две страни с улици: [улица]и [улица]. При тези изводи и при дадения отговор на правния въпрос се налага да бъде разгледано възражението на ответника с правно основание чл.64 ЗС. То се основава на твърдение, че ответникът е собственик на сгради в процесния УПИ, за което се позовава на решение № 1153 /16.06.2000 г. по гр.д. № 1012 /1998 г. на ВКС, ІV г.о., Това решение е представено и прието като доказателство по настоящото дело (л.10 – л.21 от делото на СРС). С него е признато за установено по отношение на [фирма] , че [фирма] е собственик на 99.6 % ид.ч. от дворното място с площ 15 663 кв.м., заедно с построените върху него фабрични сгради и стопански постройки с номера : 3, 4, 5, 6, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18 и 19, като искът за собственост е отхвърлен за постройките с номера 2 – трафопост и за масивна складова сграда, застроена върху 200 кв.м. с номер 7 по скицата на вещите лица по приетото по делото заключение и ВКС е осъдил [фирма] да предаде на [фирма] владението върху 99.6 % от дворното място, заедно с построените върху него фабрични сгради и стопански постройки с номера : 3, 4, 5, 6, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18 и 19 (за които го е признал за собственик). При приложение на правилото на чл.221,ал.1 ГПК от 1952 г. (отм.) (на което съответства правилото на чл.298,ал.1 от действащия ГПК от 2007 г.) настоящият състав приема, че от представеното влязло в сила съдебно решение се установява със сила на пресъдено нещо, че ищецът е собственик на посочените идеални части от дворното място (99.6 % ид.ч.) и на посочените сгради, за които искът е уважен и че не е собственик на посочените сгради, за които искът е отхвърлен. С влязлото в сила решение не е установено със сила на пресъдено нещо, че ответникът е собственик на постройките с номера 2 – трафопост и на масивна складова сграда, застроена върху 200 кв.м. с номер 7 по скицата на вещите лица, за които искът е отхвърлен. Ответникът не представя други доказателства за твърдението си, че е собственик на сгради (постройки) в процесното дворно място. Ищецът оспорва твърдението му. При приложение на правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК, следва да се приеме, че ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал твърдението си, че е собственик на сгради (постройки) в процесното дворно място. От това следва извод за неоснователност на възражението на ответника с правно основание чл.64 ЗС (тъй като не е собственик на постройки в процесното дворно място, ответникът няма право да навлиза в процесния имот (от която и да е страна) и да преминава през него, за да използва постройки в него) и извод за основателност на иска с правно основание чл.109 ЗС. Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция за основателността на иска с тези на въззивната инстанция, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно, а искането на [фирма] - основателно за сумата 1 200 лева - адвокатски хонорар за процесуално представителство в касационната инстанция, съгласно списък за разноски (л. 26), чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство (л.19). Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 3241 от 12.05.2015 г. по гражданско дело № 12785 /2010 г на Софийски градски съд, г.о., ІІ г. възз. с-в.. Осъжда [фирма] да заплати на [фирма] сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. с. о.м. Особено мнение по решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 ОСОБЕНО МНЕНИЕ на докладчика по гр.дело N 5450 //2015 г. по описа на ВКС, І г.о. Считам, че решението на ВКС трябва да съдържа отметнителен диспозитив по отношение на неправилното решение, последван от диспозитив по съществото на спора. Мотиви: Настоящият състав прие, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като преди да се произнесе по основателността на иска не е разгледал своевременното и редовно наведено възражение на ответника (съдържащо се в отговора на въззивната му жалба и в отговора на исковата молба) , с правно основание чл.64 ЗС, че в процесния имот, ответникът притежава в изключителна собственост сграден фонд, видно от приложено решение по гр.д. № 1012 /1998 г. на ВКС, ІV г.о., достъпът до който е единствено през процесния имот. Както и че, при извод за основателност на възражението искът по чл.109 ЗС би бил неоснователен, което означава, че процесуалното нарушение е съществено. Настоящият състав прие също, че допуснатото съществено процесуално нарушение налага възражението да бъде разгледано и разгледа спора по същество. В касационното производство Върховният касационен съд (нататък и ВКС) проверява валидността, допустимостта и правилността на въззивното решение. Правомощията на ВКС при първото разглеждане на правилността на въззивното решение (както и на неговата валидност и допустимост) са уредени с правилото на чл.293 ГПК. С алинея 2 на разпоредбата е прието, че когато въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, решението се отменя от Върховния касационен съд като неправилно. Т.е. законодателят определя като неправилно въззивно решение, в което е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила И задължава ВКС да отмени такова решение. Законодателят не предвижда правомощие на ВКС да го остави в сила в определена хипотеза (при съвпадение на крайните изводи по съществото на спора). Съгласно приетото със следващата ал.3 след отмяната на неправилното решение се извършва новото разглеждане на делото по същество. Т.е. предпоставка за новото разглеждане по спора по същество е въззивното решение да бъде отменено (като неправилно). Или: спорът не може да бъде разглеждан по същество без въззивното решение да бъде отменено (като неправилно). От уредбата на правомощията на съда в последователните алинеи 2 и 3 според мен следва извод, че решението по същество (диспозитивът) на инстанцията, която е разгледала спора по същество (ВКС или друг състав на въззивния съд) трябва да следва отменителния диспозитив на ВКС по отношение на неправилното решение. Т.е. първо да има отменителен диспозитив и после диспозитив по съществото на спора. При тази законодателна уредба не смятам за правилно при извод за неправилност на въззивно решение, но при същия краен извод на ВКС след разглеждането на спора по същество (за основателност или неоснователност на иска), с решението си ВКС за постановява оставянето в сила н неправилното решение. Мисля, че аргументи в подкрепа на становището ми могат да се черпят и от приетото с т.3 от ТР № 2 /2004 г. на ОСГК на ВКС, което не е изгубило значение и днес в частта, с която с него се разграничават двете фази на касационното производство – контролно-отменителна и решаваща, в които се проявяват два различни вида правомощия на ВКС в касационното производство – на контролно-отменителна инстанция и на решаващ съд, и последователността, в която те се упражняват, включително и в случаите, когато касационното производство приключва с едно решение. Правомощия са за отмяна на неправилното решение и постановяване на решение по съществото на спора. При обсъденото съдържание на разпоредбата на чл.293 ГПК не считам за основателен и възможен аргумент, че оставянето в сила на неправилно решение при различни мотиви е въпрос на процесуална техника. Крайният ми извод е, че решението (диспозитивът на решението) по това дело трябва да съдържа отметнителен диспозитив по отношение на неправилното решение, последван от диспозитив по съществото на спора. Със следното съдържание: „Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 3241 от 12.05.2015 г. по гражданско дело № 12785 /2010 г на Софийски градски съд, г.о., ІІ г. възз. с-в и отмененото с него първоинстанционно решение от 22.04.2010 г. по гр.д. № 5188 /2005 г. на СРС, І г.о., 28 с-в. Вместо това постановява: На основание чл.109 ЗС осъжда [фирма] да не нарушава правото на собственост на [фирма] върху УПИ ІІІ, от кв.14, по регулационния план на [населено място], м. „Комплекс „Б. – ІV” км. (стар парцел ІV-325 от кв. 170), при граници по нотариален акт : от изток – околовръстна ж.п. линия, от юг – [улица], от запад – улица, от север – УПИ І, УПИ VІ, УПИ ІV и УПИ VІІ-427, и да преустанови преминаването през описания имот. Осъжда [фирма] да заплати на [фирма] сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване”. Докладчик: