5 Р Е Ш Е Н И Е № 593 гр. София, 29 декември 2010 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., І НО, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия И. касационно дело № 649 по описа за 2010 г Производството е образувано по искане на осъдения В. Д. Б., депозирано на 8.11.10 г, за възобновяване на НОХД № 4025/08 по описа на С. районен съд, по което е постановена присъда от 25.09.2009 г, потвърдена с решение на С. градски съд № 648 от 10.05.2010 г, по ВНОХД № 5032/09. С първоинстанционната присъда, молителят е признат за виновен в това, че на 1.08.2007 г, в[населено място], е причинил на Б. Г. Х. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично изкълчване на лявата раменно-лопатъчна става, довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник, с оглед на което и на основание чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на четири месеца „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. На основание чл. 45 ЗЗД, е осъден да заплати на гражданския ищец Б. Г. Х. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 2 000 лв. С искането се релевират основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Излагат се следните съображения: Липсва обективен, всестранен и пълен анализ на събраните по делото доказателства, с което е нарушен чл. 14 НПК. Не са събирани доказателства, оневиняващи дееца, а само такива, които го уличават. Дадена е вяра на показанията, депозирани от пострадалия и неговата майка: св. М., а са отхвърлени обясненията на подсъдимия и показанията на св. Б.. Не е изяснен механизмът на увреждането, тъй като при изработване на СМЕ не е ползван пълният набор медицински документи и не е проведен личен преглед на освидетелствания. Не е обсъден и въпросът за наличието на „хлабави връзки”, респективно, за възможността да се касае за самонараняване. Материалният закон е приложен неправилно, тъй като деянието е съставомерно по чл. 132, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129 НК, тоест, налице е хипотезата на закон за по-леко наказуемо престъпление. Иска се да бъде допуснато възобновяване, като бъде отменено въззивното решение и делото бъде върнато за ново разглеждане, или бъде изменено решението с произтичащите от това последици. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира в писмен вид за уважаване на искането. Осъденият не участва лично в настоящето производство. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец счита искането за неоснователно. Частният обвинител и граждански ищец не участва лично в производството пред ВКС. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е подадено от лице, имащо право на това, в законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, при спазване изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, тоест, не е допуснат порок във вътрешното убеждение по релевантните факти. Осъдителната теза почива на съвкупния анализ на показанията, депозирани от св. Х., св. Т., св. К., св. М., подкрепени от изводите на СМЕ и от писмените доказателства. Обясненията на подсъдимия, че не е нанасял удар на пострадалия, са опровергани от останалите доказателствени източници, с оглед на което правилно са оценени като защитна версия. Неоснователно е оплакването, че не са положени усилия за събиране на доказателства, подкрепящи версията на подсъдимия. По искане на защитата е разпитан св. Б., но от неговите показания обвинителната теза не е опровергана. Свидетелят е заявил, че не е наблюдавал събитията през цялото време, а е възприел само разменените реплики между участниците в конфликта. Казаното от св. Б. практически подкрепя показанията на пострадалия, респективно, тези на св. М.. Описаната от свидетелите хронология на събитията е последователна и еднозначна, а именно: инцидентът е започнал със словесни пререкания и е преминал във физическо посегателство спрямо пострадалия. Механизмът на увреждането е изяснен чрез съвкупния анализ на гласните и писмени доказателства, респективно, СМЕ е дала заключение, че телесното увреждане е причинено от удар в раменната област. Няма пречка СМЕ да бъде изготвена по писмени данни, без личен преглед на освидетелствания, както е в случая. Заключението е съобразено с цялата приложена по делото медицинска документация, поради което то е обективно и пълно. Даден е отговор на въпроса относно възможността увреждането да е провокирано от т. нар. „хлабави” раменни връзки. В устните си разяснения вещото лице категорично е отхвърлило такава възможност. Верни са доказателствените изводи, че телесната повреда е получена в резултат от действията на подсъдимия, което изключва хипотезата на самонараняване. Липсата на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане, поради което направено в тази насока искане не може да бъде уважено. Не е допуснато и нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Релевантните факти сочат на престъпление по чл. 129 НК, каквато е и възприетата правна квалификация. Сред правилно установените факти липсва такъв за наличието на „афектно” състояние при дееца, в какъвто случай хипотезата на чл. 132, ал. 1, т. 2 НК се явява неприложима. При това положение, искането за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление е неоснователно и не може да бъде удовлетворено. По тези съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАНИЕ искането на осъдения В. Д. Б. за възобновяване на ВНОХД № 5032/09 по описа на С. градски съд, приключило с решение № 648 от 10.05.2010 г, с което е потвърдена присъда на С. районен съд от 25.09.2009 г, по НОХД № 4025/08. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: