4 Р Е Ш Е Н И Е № 50120 Гр.София, 05.10.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември, 2022 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ КОЛЕВА При участието на секретаря ИВАНОВА В присъствието на прокурора БЛИЗНАКОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.540/22 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №30/23.02.22 г., постановена от Градски съд-София /СГС/, НО, 15 въззивен състав по В.Н.О.Х.Д.4255/21 г., е отменена постановена от Районен съд-София /СРС/, НО, 121 състав, на 19.05.21 г. оправдателна присъда по Н.О.Х.Д. 2554/ 20 г., и подсъдимият И. П. Н. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.346,ал.2,т.3 вр.ал.1 вр.чл.195,ал.1,т.4 НК. Във връзка с чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок-на основание чл.66,ал.1 НК. Н. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и е осъден да заплати направените по делото разноски. Срещу съдебния акт на СГС са постъпили жалби от служебния защитник на подсъдимия /две на брой/, в които се твърди, че присъдата е несправедлива, неправилна и незаконосъобразна, постановена е на основата на предположения и следва да бъде уважена тази на първостепенния съд от една страна, а от друга-се прави анализ на доказателствата, противостоящ на този на втората инстанция, с оспорване на достоверност. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт, признаване на дееца за невиновен и оправдаване по повдигнатото му обвинение, „тъй като това ще бъде пречка да си намери нова работа като осъждан.“ В съдебно заседание пред ВКС касаторът и неговият защитник поддържат жалбите с изразените в тях доводи и искания. Представителят на ВКП моли присъдата на СГС да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и отразените в тях възражения и искания, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: На първо място е необходимо да се уточни, че самият подсъдим е подал лична жалба срещу осъдителния за него съдебен акт на СГС,както и множество допълнения към нея. Важно е да се съобщи обаче, че с разпореждане №92/23.05.22 г., постановено от председателя на първо наказателно отделение на ВКС /л.57 от настоящото дело/ е отказано образуване на производство и е указано долустепенният съд да изпълни процедурата по чл.351,ал.5,т.1 НПК, тъй като нито жалбата, нито последващите допълнения към нея отговарят на предпоставките на НПК. Със същото разпореждане е взето отношение и относно депозирана от служебния защитник на подсъдимия касационна жалба /л.28 от настоящото дело/. Прието е,че тя е обща такава, но няма данни служебният защитник да е уведомен за изготвените мотиви към атакуваната присъда. Затова е разпоредено да му се съобщи и да му се даде възможност да изготви жалба в съответствие с чл.351,ал.1 НПК. С разпореждане от 30.05.22 г. /л.59/ съдията-докладчик при СГС е върнал на подсъдимия касационната жалба, давайки съответни указания на служебния защитник. Самият Н. не е обжалвал разпореждането за връщане на касационната му жалба. Служебният защитник е изготвил втора такава /л.71 от касационното дело/, дала повод, въпреки същността на съображенията по нея, да бъде образувано настоящото касационно производство. Следователно на второ място, що се касае до лична жалба от подсъдимия този съд не следва да се произнася, той като разпореждането за връщането й е влязло в законна сила. Въпреки това деецът продължава да представя пред ВКС множество писмени оплаквания, които биха могли да бъдат обсъждани, но единствено ако се вместват сред релевираните доводи от служебния защитник по приетата за допустима жалба. И най-простият прочит на аргументите на Н. обаче установява,че той заявява и яростно спори не в светлината на повдигнатото му обвинение и респективно-на осъждането по него, а за трудови, осигурителни и социални свои неблагополучия. Те не могат да предизвикат произнасяне от страна на ВКС в рамките на актуалното наказателно производство по конкретно атакуван съдебен акт, предмет на разглеждане пред него, в съгласие с визираните в нормата на чл.348,ал.1 НПК касационни основания. На трето място, що се касае до изготвената от служебния защитник жалба, може да се заключи, че оплакванията по нея, при крайно снижаване на стандарта за разглеждане на годни съображения пред касационен съд, биха могли да бъдат обобщени като такива по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. И това е така, доколкото би било възможно, при изключително доброжелателен прочит, да се извлече аргумент, че преценката на доказателствената съвкупност от втората инстанция неправилно е довела до приложение на материалния закон с осъждане на подсъдимия. Тук следва да се направят две уточнения. Първото е свързано с обстоятелството,че ВКС е съд по правото и затова следи само за процедурната вярност или не на изведената от контролираната инстанция фактология и в нейна връзка, за приложението на материалното право. Той не се произнася по достоверност на доказателствените източници, което действие е относимо към съдилищата по фактите и спада в тяхната суверенна дейност. Такова произнасяне е относимо към оплаквания за необоснованост, която не е касационно основание. Затова и не може да се иска оправдаване на дееца /при липса на условията на чл.354,ал.5 НПК/ след личен за ВКС разбор на доказателствата, а само в рамките на приетите от проверявания съд процедурно вярно установени фактически положения, които неправилно са изведени като престъпни- чл.354,ал.1,т.2,пр.2 вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК. Второто уточнение се отнася до това,че предмет на разглеждане пред висшата съдебна юрисдикция по наказателни дела, видно от разпоредбата на чл.346,т.2,пр.1 НПК, е съдебният акт на въззивния съд, не и този на първата инстанция. Затова поначало не следва да бъде обръщано внимание на никаква претенция като отправената такава в жалбата на служебния защитник и поддържана в съдебно заседание пред ВКС, за уважаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. На четвърто място, по съществото на произнасянето: и в двете жалби, както бе казано, са отразени аргументи, които касаят суверенната деятелност на решаващата втора инстанция по прецнка на доказателствените материали. Няма развита теза за негодност на обсъдената съвкупност или на части от нея, нито е посочен процедурен порок, който да е минирал законосъобразността на оценъчната дейност на СГС. Прочитът на сезиращите документи установява, че за пореден път се излага собствената на страната доказателствена позиция, преценявана като единствено допустима за преглед. Казано по друг начин, претенцията за оправдаване е плод на желанието ВКС да се произнесе по необоснованост като съд по същество. Това не е възможно да стане при настоящото първо разглеждане на делото пред него. Ето защо ще бъде взето само най-общо отношение по атакувания съдебен акт. СГС е направил прецизен разбор на събраната по делото доказателствена съвкупност, като не е допуснал процесуални и логически грешки при извеждане на своите заключения. Това е довело до вярно извличане на значимите за казуса съставомерни фактологически елементи. На стр.17 от мотивите към присъдата е взето подробно отношение по наличието на субективната страна на деянието, очертана в рамките на приетите по делото фактически положения. Основателно позицията на подсъдимия за реализиране на протестни намерения не е счетена за състоятелна. Най-просто казано, преследването от страна на Н. на легитимни от негова гледна точка цели, не може да става чрез неправомерна намеса в упражняването на субективни права на други лица,в случая, чрез установяване на неоторозирана собствена фактическа власт върху чуждо моторно превозно средство под предлог, че се защитават нарушени трудови и осигурителни интереси. Затова финално правилно е приложен материалният закон с осъждане на лицето и този фактор не може да бъде преодолян само поради твърдението на защитата,че същото ще се отрази неблагоприятно върху статуса на подсъдимия при търсене на работа. Що се касае до наложеното наказание, не е отразено никакво оплакване в насока на негова явна несправедливост или предвид неговата минималност, на неправилно приложение на материалния закон поради присъствие на условията на чл.55 НК. Тази инстанция не е изправена пред възражения, достойни за отговор. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №30/23.02.22 г.,постановена от Градски съд-София, НО, 15 въззивен състав, по В.Н.О.Х.Д.4255/21 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/