Ключови фрази
Частна касационна жалба * насрещен иск * възражение * преюдициалност на спор * Делба * ревандикационен иск

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 65

гр. София, 06.03.2017 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА

Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч.гр.д. № 318/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба предявена от Р. Т. З. и А. С. З. и двете от [населено място], представлявани от Л. Д. С. , чрез адв. А. П. срещу определение от 28.09.2016 г. по ч. гр.д. №11243/2016 г. на СГС, ІІ „А” състав .
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.Представя се изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба Г. П., чрез адв. И. Г. изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното определение до касационно обжалване на посоченото допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Оспорва основателността на касационната частна жалба по същество .Претендира разноски.
Частната касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Налице са и законовите предпоставки за допускане на въззивното определение до касационно обжалване . Формулираният от касатора частен жалбоподател въпрос: дали при действието на чл. 210,ал.2 ГПК след като съдът е приел в определението си по чл. 140 ,ал.1 ГПК защита на ответника с възражение , може да отдели в отделно дело по-късно подадената насрещна искова молба , която почива на същите основания ,както направеното възражение, е от значение за решаването на спора по касационната частна жалба , доколкото отделянето на насрещния иск в самостоятелно производство е създало условия за спиране на производството по гр.д. № 40226/2015 г. По отношение на този въпрос /уточнен от съда с оглед правомощията му съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС/ е изпълнено и посоченото допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като по него липсва съдебна практика и се налага същата да бъде развита. С оглед на това касационното обжалване следва да бъде допуснато, като частната касационна жалба бъде разгледана по същество.
С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на Р. Т. З. и А. С. З. срещу протоколно определение от 24.03.2016 г. по гр.д. № 40226/2015 г. на СРС , ІІ г.о. ,61 състав, с което на осн. чл. 229,т.4 ГПК е спряно производството по гр.д. № 40226/2015 г. на СРС , 61 състав.За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ответникът по предявеният от двете частни жалбоподателки иск за делба е предявил насрещен иск за собственост на имотите, които са предмет на делбеното производство. Този иск е бил отделен в отделно производство, след което първоинстанционният съд е спрял производството по иска за делба като е приел, че производството по насрешният иск с пр. осн. чл. 108 ЗС се явява преюдициално по отношение на делбеното производство.Според въззивният съд първоинстанционният съд правилно е спрял производството по делото ,доколкото в първата фаза на производството по съдебна делба с решението по чл. 344 ГПК се установява между кои лица за кои имоти и при какви квоти се допуска делбата, т.е. установява се съсобствеността между съделителите. Според въззивният съд предявеният насрещен иск за собственост е от обуславящо значение за делбеното производство тъй като в него участват само лицата , които са съсобственици. Установяването със сила на пресъдено нещо, че ищците не са съсобственици е от значение за правилното решаване на делбеното производство и страните , които трябва да участват в него.
Определението е неправилно. В отговор на поставения правен въпрос следва да се посочи, че направеното от ответника възражение в делбеното производство , че е изключителен собственик на имотите , предмет на предявения от Р. Т. З. и А. С. З. иск за делба, не препятства възможността същият да предяви насрещен иск за собственост на същия имот и по- конкретно на ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. Последното е така доколкото възражението и иска са самостоятелни средства на защита срещу първоначалния иск. Насрещният иск обаче освен средство за защита срещу първоначалния иск е и средство за защита на претендираното с него право, което противопоставя на спорното право по първоначалния иск. По насрещният иск съдът е длъжен да се произнесе с решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на претендираното право.Такова действие изводът на съда относно основателността на възражението няма.Основателността на възражението, че ответникът е изключителен собственик на имота ще има за последица отхвърляне на иска за делба и сила на пресъдено нещо по отношение на въпроса дали имотите имат съсобствен характер между страните по делото , но няма да се формира такава сила относно това, че ответникът е изключителен собственик на имотите и има право на тяхната ревандикация. С оглед на това дори възражението и насрещният иск да се основават на едни и същи фактически обстоятелства предявяването на възражението не прави насрещният иск недопустим дори да е предявен в по- късен момент. След като такъв иск е предявен, съдът правилно го е приел и го е отделил за разглеждане в отделно производство, доколкото искът по чл. 108 ЗС подлежи на разглеждане в общото исково производство. Неправилно обаче първоинстанционният съд е спрял производството по делото за делба. Видно от исковата молба за делба, ищците са предявили иск с пр. осн. чл. 30,ал.1 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане , направено със саморъчно завещание на А. Н. З. от 07.06.2014 г., в полза на ответника Г. А. П. . Доколкото с насрещната искова молба по чл. 108 ЗС ищецът е обосновал претендираната изключителна собственост върху процесните имоти с направеното в негова полза завещание от А. Н. З. , спорът по чл. 30,ал.1 ЗН се явява преюдициален по отношение на иска с пр. осн. чл. 108 ЗС. Последното е така доколкото в производството по иска с пр. осн. чл. 30,ал.1ЗН ще се реши въпроса дали завещанието подлежи на намаляване и в какъв размер и с оглед на това имотът дали е съсобствен или изключителна собственост на ответника.
С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 28.09.2016 г. по ч. гр.д. №11243/2016 г. на СГС, ІІ „А” състав, с което е потвърдено протоколно определение от 24.03.2016 г. постановено по гр.д. № 40226/2015 г. на СРС, ГО, 61 състав.
ОТМЕНЯ , определение от 28.09.2016 г. по ч. гр.д. №11243/2016 г. на СГС, ІІ „А” състав, с което е потвърдено протоколно определение от 24.03.2016 г. постановено по гр.д. № 40226/2015 г. на СРС, ГО, 61 състав.
и
ВРЪЩА делото на Софийският районен съд за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: