5 Р Е Ш Е Н И Е № 239 София, 08 февруари 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 861/2018 година Касационното производство е образувано по жалба, подадена от името на подсъдимия О. М. М., срещу въззивно решение №131/12.07.2018 г., постановено по ВНОХД № 29/2018 г. от Апелативен съд – Варна. Основният въпрос, повдигнат в жалбата, е за процесуалната годност и достоверност на доказателствата. Касаторът заявява, че ще обсъжда единствено заключението на съдебно-графологичната експертиза, въз основа на която подсъдимият е признат за виновен, изтъквайки съображения, че същата е „най-субективното доказателство в наказателния процес”. В тази връзка се твърди още, че въззивният съд не е дал обоснован отговор на възраженията на защитата, свързани с експертизата и неоснователно е отхвърлено искане за назначаване на допълнителна такава. Претендира се, че гражданския иск, предявен в съдебното заседание от 29.11.2017 г., е следвало да се отхвърли за всички приходи преди 29.11.2012 г., като погасен по давност. Отправените искания са за оправдаване на подсъдимия или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд. В съдебното заседание подсъдимият О. М. М. и неговият защитник не се явяват, редовно призовани. Гражданският ищец – министъра на финансите, редовно призован чрез ТД на НАП – Разград, не се явява и не изпраща представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд – Разград с присъда №71/19.12.2017 г., постановена по НОХД №363/2017 г., е признал подсъдимия О. М. М. за виновен в това, че за периода 01.01.2013 г. до 30.04.2016 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на данъчно задължено физическо лице съгласно чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – общо 4721,22 лева, като не подал годишни данъчни декларации по чл. 50, ал.1 и в срока по чл. 53, ал.1 от същия закон, поради което и на основание чл. 255, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК и при условията на чл. 54 от НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева. На основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от четири години. Ангажирана е и гражданската отговорност на подсъдимия М., който е осъден да заплати на държавата, представлявана от министъра на финансите, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 4721,22 лева, ведно със законните последици. С атакуваното сега решение, постановено по жалба на подсъдимия М., присъдата е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Единственото възражение в жалбата е във връзка с експертното изследване на платежните документи, което е установило авторството на подсъдимия по отношение на положените подписи върху тях за получаване на сумите. Изложените възражения не намират основание в материалите по делото. От процесуална гледна точка предходните инстанции не търпят упрек, че са интерпретирали неправилно експертното заключение, съответно, че са го кредитирали въпреки наличието на основанията по чл. 153 от НПК. Известно е, че експертизата е специфичен способ на доказване, а не доказателство. Необходимостта от ново експертно изследване възниква, когато вещото лице не е отговорило на всички поставени въпроси, респективно, когато заключението е вътрешно противоречиво, непълно или изводите му не почиват на съответната научна област от човешкото познание и възниква съмнение за неговата правилност. По конкретното дело искането на защитата пред първата инстанция за назначаване на допълнителна експертиза е било обосновано с твърдения за липса на съответна акредитация на лабораторията, в която е извършено изследването, в съответствие с международен стандарт. Първостепенният съд с основание е отхвърлил искането, тъй като цитираният от защитата стандарт се отнася до друг вид лабораторни изследвания. Извън това, съмнение в компетентността на вещото лице не е заявявано, а и не е установено. Заключението на съдебно-графичната експертиза е защитено от експерта в съдебното заседание, проведено на 29.11.2017 г. Приложеният съдебен протокол ясно показва, че на подсъдимият и неговата защита е предоставена възможността да поставят въпроси на вещото лице, включително за използваните методи на изследване, описани и в констативно-съобразителната част на експертизата. Подробно в заключението, както и в допълнителните разяснения, експертът е изяснил признаците, характерни при опит за маскиране, прикриване на собствен почерк. В експертизата са описани установените съвпадения между изследваните обекти и сравнителния материал както в общите признаци (обработеност, форма и посока на движение, свързаност, размер), така и в частните, по - характерните от които са онагледени в приложение № 2 към заключението. Във въззивната жалба искане за назначаване на допълнителна експертиза не е правено, а в проведените две съдебни заседания защитата на подсъдимия изрично е заявила, че няма да сочи доказателства. Въззивният съд не е имал основания по своя инициатива да допусне изслушване на допълнителна експертиза. При положение, че отговорите на експерта се отличават с яснота, конкретност и пълнота, не са били налице предпоставките на чл. 153 от НПК. Въззивният съд не може да бъде упрекнат, че е пренебрегнал доводите, с които е оспорвана кредитираната експертиза. Вярно е, че такъв подход би обусловил нарушение на чл. 339, ал.2 от НПК. В конкретния случай процесуално нарушение не е допуснато. За неоснователността на претенцията е достатъчно да се препрати към съдържанието на въззивното решение, в което на стр. 4 и 5 съдът е аргументирал съображенията си, поради които не приема за основателни доводите на защитата. Несъгласието на страните с експертното мнение, само защото не обслужва тезата им, не компрометира изводите на решаващия съдебен състав за пълнота, правилност и обоснованост на приетото заключение. Не могат да бъдат споделени и съображенията на жалбоподателя срещу гражданско-осъдителната част на решението. Поддържа се, че за всички приходи, получени преди 29.11.2012 г., гражданският иск следва да се отхвърли, тъй като до предявяването му в съдебното заседание, проведено на 29.11.2017 г., е изтекла предвидената в закона петгодишна давност. Правилно не е приложен института на погасителната давност. Първо, следва да се посочи, че гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в съдебното заседание, проведено на 31.10.2017 г., а не както се твърди в жалбата на 29.11.2017 г. Подсъдимият М. е признат за виновен за продължавано престъпление по чл. 255, ал.1, т. 1 от НК (неподаване на декларация), извършено в периода 01.01.2013 г. - 30.04.2016 г. В отговор на конкретното възражение въззивният съд е приел, че деянието, включено в рамките на продължаваното престъпление, за получените доходите през 2012 г., е довършено на 30.04.2013 г., тоест с настъпването на срока, посочен в чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ. С оглед поддържаното в жалбата разбиране за началния момент, от който започва да тече 5-годишната давност за предявяване на гражданския иск, следва да се отбележи, че деликвентът е физическо лице, което е станало известно на властите с повдигане на обвинението за данъчни престъпления и на обмисляне подлежи разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД (виж, решение № 115 от 25.06.2018 г. на ВКС по н.д. № 351/2018 г., ІІ н.о.). В касационната жалба не се поддържат доводи, свързани с останалите основания по чл. 348, ал.1 от НПК, на които касационната инстанция да дължи отговор. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 131/12.07.2018 г., постановено по ВНОХД № 29/2018 г. от Апелативен съд – Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.