О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60275 гр. София, 22.06.2021 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1295 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решението от 2.11.20 год. по гр. д. № 140/2020 год. Монтанският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 16.12.2019 год. по гр. д. № 2016/2018 год. на Монтанския районен съд, с което е извършена делбата на допуснатия до нея имот между страните при определените им квоти, чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, както следва: - в общ дял на А. Г. О., С. Р. С. и В. Р. И. – К. се поставя първия жилищен етаж с площ 58 кв. м. от двуетажната сграда с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], на стойност 50 034 лв. и сграда с идентификатор ****, с предназначение-постройка на допълващо застрояване, с площ 49 кв. м., на стойност 26 189 лв., двете построени в поземлен имот с идентификатор ***, - в общ дял на П. С. Й., В. П. С. и М. П. С. се поставя втория жилищен етаж от горната жилищна сграда, с площ 76 кв. м., на стойност 65 547 лв. и сграда с идентификатор ****, с предназначение друг вид сграда за обитаване, със застроена площ 35 кв. м. и на стойност 20 246 лв. С горното решение е поставен в общ дял на всички съделители поземления имот с идентификатор ***, с площ 489 кв. м., както и общите части на сградата с идентификатор **** – стълбище, избени помещения и таван, при равни права, като е разпределено ползването им по 1/2 ид. ч. за първите трима и толкова ид. ч. за вторите. Със същото решение са присъдени парични суми за уравнение дяловете на всяка една от двете групи съделители, ведно със законната лихва върху тях в шестмесечен срок от влизане в сила на решението, както и е присъдена сума за направени от ответниците подобрения в имота в размер на 571.50 лв., ведно със законната лихва. Въззивното решение се обжалва в срок от П. С. Й., В. П. С. и М. П. С., чрез пълномощника им адв. З. Г.-М., в потвърдителната му част, с която са поставени в общ дял на всички съделители общите части на сградата с идентификатор **** - стълбище, избени помещения и таван, при равни права между двете групи съделители и е отхвърлен иска им за подобрения в имота за разликата над присъдената сума до претендираната такава от 2 349.50 лв. Доводите им са за допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, за очевидната му неправилност и необоснованост с искане за отмяната му в тези части. В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обосновавайки го с противоречие с цитираната практика на ВКС, в т. ч. и задължителна, по процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на исковете факти, с излагане на правни изводи, с изрично посочване въз основа на какви доказателства са направени. Същото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа и по поставените въпроси: Може ли да се разпредели ползването по равно на общите части между ищците и ответниците /стълбище, мазе и таван/, след като стълбището за тавана преминава през площадка, собственост на ответниците и включена в площта на жилището им, което не е отделено от стълбището; Може ли да се разпредели ползването по равно на общите части между ищците и ответниците /стълбището/, след като ел. инсталацията за мазето, стълбището и таван е закачена към електромера на ответниците и те заплащат разходите за ток, отделянето е невъзможно; станали са единствени собственици на общите части ответниците при условие, че ищците не ползват повече от 10 години тавана и мазето, не са поддържали общите части, следва ли уравнението на дела да включва площадката, през която минава стълбището за тавана, и дали същата представлява обща част или част от жилището на ответниците.. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – с оглед съображението за обсъждане само на част от събраните доказателства касаторите се позовават на очевидна неправилност на обжалваното решение. В представения писмен отговор съделителите А. Г. О., С. Р. С. и В. Р. И. – К., чрез адв. Вл. К., оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване, респ. считат жалбата за неоснователна по изложените съображения. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е извършена съдебната делба чрез разпределение на жилищните етажи на сградата между двете групи съделители, съдът е съобразил реалното ползване на двата етажа на жилищната сграда и допълнителните постройки, както и дворното място, като е присъдил и суми за уравнение на дяловете въз основа на установената по делото от заключението на експертизата пазарна цена на отделните обекти. В общ дял на страните е поставен поземления имот, съгласно реалното му ползване, както и общите части на жилищната сграда, в която се намират отделните два обособени обекта, поставени всеки от тях в реален общ дял на всяка от двете групи съделители. Посочените от касаторите въпроси относно възможността да се разпредели ползването на общите части, както и относно статута им на такива не могат да обосноват наличие на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не са обуславящи изводите на съда, а и касаят правилността на решението. Независимо от това, с оглед извършването на делбата на общата сграда в съответствие с чл. 39 ЗС се поставя въпросът за процесуалната допустимост на решението в обжалваната му част за поставянето в общ дял на общите части, в контекста на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗС относно дяловете на отделните собственици в тях. За извършване на тази проверка по допустимостта му в обжалваната част, решението следва да се допусне до касационно разглеждане в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. С оглед на това, поставеният в изложението процесуалноправен въпрос не следва да се обсъжда в рамките на настоящето производство, тъй като произнасянето по него предстои при касационното разглеждане по същество на делото. Касационната жалба в останалата й част – относно неприсъдената разлика над сумата 571.50 лв. до 2 349.50 лв. за извършените в делбения имот подобрения, е процесуално недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., като предвидените в разпоредбата изключения не са налице. Предявените искове за присъждане на стойността на извършените подобрения са облигационни и цената на всеки от тях, /а и общият сбор от тях в размер на първоначално предявената сума от 3 595 лв./, е под предвидения в закона размер за достъп до касация. Поради това и жалбата в тази й част следва да се остави без разглеждане и производството по делото в тази му част се прекрати. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 2.11.2020 год. по гр. д. № 140/2020 год. на Монтанския окръжен съд в обжалваната от П. С. Й., В. П. С. и М. П. С., чрез пълномощника им адв. З. Г.-М., потвърдителна част, с която са поставени в общ дял на всички съделители общите части на сградата с идентификатор **** - стълбище, избени помещения и таван, при равни права между двете групи съделители. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. С. Й., В. П. С. и М. П. С., чрез пълномощника им адв. З. Г.-М., в останалата й част – за неприсъдената разлика над 510.50 лв. до 2 349.50 лв. за извършени в делбения имот подобрения и прекратява производството по делото в тази му част. УКАЗВА на касаторите да внесат в едноседмичен срок от съобщението до пълномощника им адв. З. Г.-М. по сметката на ВКС държавна такса за касационното разглеждане на делото в допуснатата му част в размер на 482 лв. /четиристотин осемдесет и два лева/, след което същото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: